За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 146

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Затова, ако баските и пещерните хора от Кроманьон принадлежат към същата раса, към която са и гуанчите от Канарските острови, следва, че първите са също така свързани и с аборигените на Америка. Такова е заключението, към което водят независимите изследвания на Рециус, Вирхов и Катрефаж. Атлантическото родство на тези типове става очевидно.

8) Изследванията на морското дъно, предприети от плавателните съдове на Негово Имп. Велич. „Челинджър“ и „Делфин“, установили факта, че от дълбините на Атлантическия океан се издига огромно планинско възвишение, дълго около 3000 мили, и се простира на юг от точка, близо до Британските острови, извива се около нос Верде и се проточва по-нататък в югоизточна посока, по протежение на Западния африкански бряг. Тази верига е висока средно 9000 фута и се издига над вълните при Азорските острови, при остров Възнесение и на други места. В океанските дълбини край Азорските острови били открити билата на някога обширна площ суша.1

„Неравностите, планините и долините на нейната повърхност никога не са могли да бъдат създадени по какъвто и да е известен закон за отлагане на наслоявания или от някакви подводни издигания, а напротив, би трябвало да са формирани от сили, които работят над морското равнище.“2

Твърде е вероятно някога да са съществували ивици земя, съединяващи Атлантида с Южна Америка – някъде над устието на Амазонка, и с Африка – около нос Верде; подобна точка на съединяване с Испания също е напълно възможна, както твърди Донели.3 Дали последната е съществувала, или не, няма значение поради факта, че това, което представлява сега Северозападна Африка, е било продължение на Испания. Следователно не може да възникне никакво затруднение относно начина, по който е станало преселването на европейската фауна и т.н.

1 Запознайте се с изследванията на кораба „Делфин“ и други, под флага на Съединените щати.

2 Вж. „Scientific American“, 28 юли 1877.

3 Виж неговата карта „Атлантида“, стр. 46; макар че той представя само фрагмент от истинския материк.

Вече достатъчно беше казано от научна гледна точка и е безполезно да се натрупват още маса доказателства, поради това, че тази тема вече беше достатъчно разгледана върху основите на Езотеричното Знание. В заключение могат да се представят думите на един от най-интуитивните автори на нашата епоха, тъй като те прекрасно предават мнението на окултистите, очакващи с търпение зората на бъдещия ден.

„Ние едва започваме да разбираме миналото; преди сто години светът нищо не е знаел за Помпей и Херкуланума; нищо за връзката между езиците, обединяващи индоевропейските народи; нищо за значението на многобройните надписи, украсяващи гробниците и храмовете на Египет; нищо за стойността на надписите във вид на накрайници на стрели, срещани във Вавилон; нищо за изумителните цивилизации, открити сред развалините на Юкатан, Мексико и Перу. Ние стоим на прага. Научните изследвания напредват с гигантски крачки. Кой може да каже, че сто години след нас огромните музеи на света няма да са украсени със скъпоценности, статуи, оръжия и оръдия, принадлежащи на Атлантида, а библиотеките на света няма да съдържат преводи на надписи, които ще хвърлят нова светлина върху цялата минала история на човешката раса и върху всички велики проблеми, вкарващи в недоумение мислителите на нашето време.“1

1 Донели, „Атлантида“, стр. 480.

Сега да направим заключение.

Ние се заехме с древните писания на народите, с доктрината за хронологичните и психичните цикли, осезаеми доказателства за които са тези документи; наред с много други теми, които на пръв поглед могат да изглеждат неуместни в този том. Но в действителност те са нужни. Като имаме работа с тайните записи и предания на такова множество народи, чийто произход е удостоверен само по пътя на изводите и предположенията, като предаваме вярванията и философията на раси, повече от доисторически – тази тема не е така лесна, както би било, ако това се отнасяше до философията и еволюцията само на една определена раса. Съкровеното Учение е било общо притежание на безброй милиони хора, родени в различни климати и във времена, с които историята отказва да се занимава и на които Езотеричното Учение отдава древност, несъответстваща на теориите на геологията и антропологията. Раждането и развитието на Съкровената наука на миналото се губи в мрака на вековете и дори това, което се смята за историческо – тоест това, което се среща разпръснато тук и там в цялата древна класическа литература – почти във всеки случай съвременната наука приписва на недостатъчната наблюдателност на архаичите автори и дори на суеверието, породено от невежеството на древните хора. Поради това тази тема е невъзможно да се обсъжда така, както би било с развитието на изкуството и науката в добре познат и исторически период. Поставяйки читателя лице в лице с цялото изобилие от доказателства, които установяват, че във всяка епоха, при всевъзможни условия на цивилизацията и знанията, образованите класи на всеки народ са били повече или по-малко точни отзвуци на една тъждествена система и нейните основни традиции – читателят може да види, че такова изобилие от потоци с една и съща вода би трябвало да имат един общ извор, от който са получили началото си. Какъв е бил този извор? Ако, както се казва, бъдещите събития предварително хвърлят своята сянка, миналите събития не могат да не оставят отпечатъци след себе си. И така, с помощта на тези сенки на архаичното минало и фантастичните силуети върху екрана на всички религии и всички философии ние можем, като ги проверяваме и сравняваме с нашето напредване, да възстановим накрая това, което е поставило начало, това, което ги е създало. В това, което всеки народ от древността е поставял в основата на своята религия и вяра, трябва да се съдържа истина и действителност. Нещо повече, както се е изразил Галибуртън:

„Изслушвайте едната страна и вие ще останете в мрак; изслушвайте и двете страни и всичко ще стане ясно.“

Досега обшеството е имало достъп и е можело да слуша само едната страна или по-точно едностранчивите виждания на две диаметрално противоположни класи от хора, чиито prima facie предположения или съответните предпоставки силно се разминават, но крайните им изводи са еднакви – това са хората на науката и теологията. Сега нашите читатели имат възможност да изслушат другата страна и по този начин да чуят оправданието на защитниците и природата на нашите доводи.

Ако оставим обшеството при неговите стари мнения – а именно, че от една страна окултизмът, магията, древните легенди и т.н. са само резултат от невежество и суеверие; а от друга, че всички извънортодоксални пътища са работа на дявола – какъв ще бъде резултатът? С други думи, ако теософската и мистичната литература не са обърнали внимание върху себе си през последните няколко години, малко вероятно би било сегашният труд да стане предмет на безпристрастно обсъждане. Той би бил обявен – и много ще го обявяват – за приказка, изтъкана от объркани и абстрактни проблеми, опиращи се на въздуха, сапунени мехури, които се пукат при най-малкия допир с размишлението, труд без стабилна основа. Дори древните „суеверни и доверчиви“ класически автори не споменават за това с ясни и безгрешни термини и самите символи не правят намек за съществуването на такава система. Такава би била общата присъда. Но когато бъде доказано безспорно, че твърденията на азиатските народи за съществуването на Тайната наука и Езотеричната история на света са основани на факти, макар и неизвестни досега на масите и скрита тайна дори за учените – тъй като последните никога не са притежавали ключа към тайното разбиране на многобройните намеци, направени от древните класици – и че това не е приказка, а действителност, тогава този труд ще стане пионер, предвестник на много подобни книги. Твърдението – че досега дори и ключовете, открити от някои големи учени, са се оказали твърде ръждясали за употреба и че те са само мълчаливи свидетели за съществуването на тайни под покривалото, недосегаеми без нов ключ – се опира на твърде многобройни доказателства, за да бъде лекомислено отхвърлено. Може да се приведе пример от франкмасонството.

В своя труд „Окултното масонство“ прочутият белгийски учен-масон Рагон упреква, правилно или не, английските масони в това, че те материализирали и обезчестили масонството, което било основано на древните мистерии, като приели, поради грешното разбиране на произхода на занаята, названието „франкмасонство“ или „франкмасони“. Той казва, че тази грешка е станала благодарение на онези, които свързват масонството с изграждането на Храма на Соломон. Той осмива тази идея така:

„Французинът добре е знаел, че когато е приемал наименованието на свободния зидар, не е стоял въпросът за построяването на някаква малка стена, а че бидейки посветен в съкровените мистерии под наименованието Франкмасонство, които са можели да бъдат само продължение или възобновяване на древните Мистерии, той ставал „зидар“ по подобие на Аполон или Амфион. И не знаем ли ние, че като говорели за основаването на града, древните посветени поети подразбирали утвърждаване на Доктрината? Така Богът на разбирането Нептун и Богът на скритите неща Аполон застанали като зидари пред Лаомедонт, бащата на Приам, за да му помогнат да построи града Троя – т.е. да учредят религията на троянците.“1

Сред древните класически автори се срещат в изобилие такива замъглени фрази с двойнствен смисъл. Поради това, ако бъде направен опит да се покаже например, че Лаомедонт е бил основател на разклонение от Архаичните мистерии, в които привързаната към Земята материална душа, Четвъртият принцип, е била олицетворена в невярната жена на Менелай, прекрасната Елена, и ако Рагон не е потвърдил това, което ние твърдяхме, можеха да ни кажат, че нито един класически автор не говори, че Омир изобразява Лаомедонт като строител на града, а не като основател на Езотеричен култ или мистерии. Кои са хората, с изключение на някои Посветени, които могат в наше време да разберат езика и правилното значение на такива символични термини?

Но въпреки че ние разкрихме много неразбираеми символи, които се отнасят до нашия тезис, все пак остават няколко затруднения, които трябва да бъдат преодолени. Най-важното сред тези препятствия се съдържа в хронологията. Но на това надали може да се помогне. Притисната между теологичната хронология и хронологията на геолозите – поддържана от всички антрополози-материалисти, които приписват на човека давност и природа, съвпадащи само с техните собствени теории – какво можеше да направи авторката на този труд, освен това, което е сторила? След като теологията помества потопа 2448 години пр.Хр., а Творението на света само 5890 години преди това и след като точните изследвания по методите на „точната“ наука са накарали геолозите и физиците да отделят на периода на образуването на кората на нашето Земно кълбо време между десет милиона и хиляда милиона години2 (наистина незначителна разлика!), и след като антрополозите се разминават в мнението си относно появата на човека от 25 000 до 500 000 години, тогава какво може да направи изучаващият Окултната Доктрина, освен смело да предложи на света Езотеричните изчисления?


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 146

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред