За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 143

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

1 Пак там.

2 Законът за циклите на еволюцията на расите е приет извънредно зле от учените. Достатъчно е да се спомене фактът за съществуването на „първобитна цивилизация“, за да се възбуди яростта на дарвинистите, тъй като, очевидно, колкото по-назад във времето преместим културата и науката, толкова по-съмнителна става теорията за маймунския прародител. Но както казва Жакольо, „каквото и да се съдържа в основата на тези предания (за потъналите материци и пр.) и което и да е мястото, където се е развивала цивилизация, по-древна от цивилизацията на Рим, Гърция, Египет и Индия, несъмнено е, че тя е съществувала и за науката е извънредно важно да открие следите Ј, колкото и да са незначителни и изплъзващи се“ („Histoire des Vierges; les Peuples et les Continents Disparus“, стр. 15). Донели доказва този факт, като се основава на най-ясни предпоставки, но еволюционистите не желаят да чуят. Цивилизацията, съществувала в Миоценската епоха, разруши теорията за „Световния каменен век“, както и теорията за непрекъснатия възход на човека от анимализма. И въпреки това, поне Египет свидетелства срещу съществуващите хипотези. Тук не се срещат следи от каменен век, а е очевидна по-велика култура, колкото по-назад във времето вървят нашите изследвания.

3 „Митове и създателите на митовете“, стр. 21.

Ние се осмеляваме да твърдим, че езикът на малкото Посветени е бил много по-ясен и тяхната наука философия – много по-разбираема и удовлетворяваща както физическите, така и духовните потребности на човека, отколкото е дори терминологията и системата, изработена от учителя на г-н Фиске Хербърт Спенсър. Да видим обаче какво обяснение дава на мита сър Чарлз Лайел? Несъмнено, той по никакъв начин не поддържа идеята за неговия „астрономичен“ произход, както се твърди от някои автори.

Тези двама тълкуватели напълно се разминават помежду си. Решението на Лайел е следното: като не вярва в катастрофалните премествания поради отсъствието (?) на достоверни исторически данни по този въпрос, както и поради силно предубеждение към геоложките измествания,1 той се опитва да отнесе „преданието“ за Атлантида към следните източници:

1 Силни, но по-малки катаклизми и колосални земетресения са запечатани в летописите на повечето от народите – ако не и у всички. Издиганията и спусканията на материците се намират в постоянен прогрес. Цялото крайбрежие на Южна Америка е било издигнато 10 до 15 фута и отново се е спуснало в течение на един час. Хъксли е доказал, че Британските острови четири пъти са потъвали в океана и отново са се издигали и са били населявани. Хималаите и Кордилиерите са резултат от утаяванията върху морските дъна, издигнати от титанични сили на сегашната им височина. Сахара е била водоем на Миоценското море. През последните пет или шест хиляди години бреговете на Швеция, Дания и Норвегия са се издигнали от 200 до 600 фута.

В Шотландия има високи морски брегове с отбелязани скали и рифове, издигащи се днес над брега, издълбан от жадните вълни. Северът на Европа все още се издига над морето, Южна Америка представлява феномен на издигнати брегове на повече от 1000 мили дължина, които сега се намират от 100 до 1300 фута над морското равнище. От друга страна, брегът на Гренландия потъва бързо и то толкова, че гренландецът избягва да строи на него. Всички тези феномени са удостоверени. Защо тогава постепенното изменение да не може да отстъпи мястото си на страшен катаклизъм в по-далечните епохи – още повече, че такива катаклизми, в малък мащаб, стават дори и в днешно време, например случаят с остров Сунд и унищожаването на 80 000 малайци?

1) Дивите племена свързват катастрофата с отмъстителен Бог, който, както се предполага, наказва по този начин безнравствените раси.

2) Следователно, началото на всяка раса логично винаги е добродетелно.

3) Първоначален източник на геоложките основи на това предание е била Азия – материк, подложен на силни земетресения. Така преувеличените разкази са се предавали в течение на векове.

4) Макар че се е намирал извън зоната на земетресенията, Египет основал своето значително геоложко знание върху тези предания за катаклизмите.

Изобретателно „обяснение“, както и всички подобни на него! Но да се докаже нещо отрицателно е най-трудната задача. Изучаващите езотеричната наука, които знаят какви са били в действителност истинските източници на египетските жреци, не се нуждаят от толкова измислени хипотези. Освен това, докато теоретикът с въображение винаги е способен да предложи разумно разрешаване на проблемите – които в някои отрасли на науката като че ли изискват хипотезата за периодичните изменения чрез катаклизъм на повърхността на нашата планета – безпристрастният критик признава огромната трудност да се освободи от очевидностите – именно археологични, етнологични, геоложки, традиционни, ботанически и дори биологични, натрупани в полза на вече съществували и потънали днес материци. Когато всяка наука се сражава за своя лична сметка, тогава почти неизменно се губи от поглед натрупаната мощ от доказателства.

В „Theosophist“ писахме:

„Като свидетелство ние имаме древните предания за различни и широко разпръснати народи – легендите на Индия, древна Гърция, Мадагаскар, Суматра, Ява и всички главни острови на Полинезия, както и легендите на двете Америки. Между преданията на диваците и легендите на най-богатата литература на света – Санскритската литература на Индия – съществува пълно съгласие, според което преди много хилядолетия в Тихия океан е съществувал голям Материк, който поради геоложко издигане е бил погълнат от морето1 (Лемурия). И ние твърдо вярваме..., че множеството, ако не и всички острови от Малайския архипелаг до Полинезия, са фрагменти от този някога обширен, но потънал материк. Малака, както и Полинезия, които лежат на двата края на океана, в спомените на хората никога не са имали и не са можели да имат някакви връзки или дори да знаят един за друг. Въпреки това тези хора имат предание, общо за всички острови и островчета, според което техните съответни страни са се простирали далеч, далеч в морето; че в света са съществували само два огромни материка, единият населен с жълтолики, другият с тъмнокожи хора; че по заповед на Боговете и за да се накажат хората за техните непрекъснати разпри, океанът ги погълнал. Независимо от географския факт, че Нова Зеландия и Сандвичевите острови и Пасха се намират на разстояние от 800 и 1000 морски версти един от друг и че според всички свидетелства техните жители, или на някои други междинни острови – например Маркизките острови, Дружествените, Таити, Фиджи, Самоа и пр. – от момента, когато станали острови, не са можели да контактуват, тъй като не са били запознати с компаса преди пристигането на европейците, въпреки това всички те като един твърдят, че съответните им страни са се простирали далеч на запад, по посока към Азия. Освен това всички те говорят на наречия, които произлизат от един и същи език, с малки изменения, и лесно се разбират помежду си, имат едни и същи религиозни вярвания и суеверия и почти еднакви обичаи. Но тъй като само няколко от Полинезийските острови били открити преди повече от 100 години, а самият Тихи океан не е бил известен на европейците преди дните на Колумб, от момента, когато кракът на европееца за първи път е стъпил на техния бряг, тези островни жители не са преставали да повтарят древните предания; от това ни се струва логично да направим извода, че нашата теория е по-близо до истината, отколкото която и да е друга. Случайността би трябвало да измени своето име и смисъл, ако всичко това се дължеше само на една случайност.“1

1 Относно мнението на Жакольо и неговите доказателства за предишни големи геоложки катаклизми в Тихия океан виж неговия труд („Histoire des Vierges; les Peuples et les Continents Disparus“, стр. 308), написан след дълги пътешествия по островите на Полинезия.

1 Август, 1880.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 143

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред