За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 142

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Ненужните затруднения и усложнения, които тук възникват, поради желанието да се избегне допускането на хипотезата за материк на Атлантида, наистина са твърде очевидни, за да не бият на очи. Ако имаше само ботанически доказателства, такъв скептицизъм би бил отчасти разумен; но в дадения случай всички разклонения на науката се събират в една точка. Науката е направила грешка и е осъдила себе си на още по-големи заблуждения, отколкото ако признаеше съществуването на двата днес невидими материка. Тя е отричала дори и неотрицаемото, започвайки от дните на математика Лаплас та до наше време, и това е само преди няколко години.1 Ние можем да се облегнем на авторитета на д-р Хъксли, който е казал, че a priori няма нищо невероятно във възможността за намирането на доказателства, потвърждаващи това убеждение. Но сега, когато положителното доказателство е дадено, ще признае ли изтъкнатият учен този извод?

1 Когато Хауърд прочел пред Кралското дружество в Лондон доклада за първите сериозни изследвания на аеролитите, женевският натуралист Пикте, който присъствал там, при завръщането си в Париж съобщил тези факти във Френската академия на науките. Но той веднага бил прекъснат от великия астроном Лаплас, който възкликнал: „Спрете! Не ни се слушат подобни басни и ни е известно всичко за тях“ – което силно смутило Пикте. Кълбовидните мълнии били признати от науката едва когато Араго демонстрирал тяхното съществуване. Дьо Роша казва („Forces Non-definies“, стр. 4): „Всички помнят печалното приключение с д-р Bouilland (Буян) в Медицинската академия, когато той отбелязал, че фонографът на Едисон е бил само „фокуси на вентрологията“!

Като засяга проблема на друго място, сър Чарлз Лайел ни съобщава:

„За космогонията на египетските жреци ние черпим много сведения от авторите на гръцките секти, които са заимствали почти всичките си учения от Египет и сред останалите – именно за предишните последователни разрушения и възстановявания на Света (материкови, а не космически катастрофи). От Плутарх научаваме, че това е било тема на един от химните на Орфей, толкова прославен в митичните времена на Гърция. Той е бил пренесен от него от бреговете на Нил и в стиховете му намираме, както и в индуските системи, че за всеки следващ свят е определен период с дадена продължителност. Възвръщанията на великите катастрофи са били определени от периода Annus Magnus или великата година, цикълът, който се състои от обикалянето на слънцето, луната и планетите и завършва когато всички те се върнат в същия знак, от който, както се предполага, за излезли в много далечна епоха... Ние научаваме, особено от „Тимей“ на Платон, че египтяните са вярвали в периодичните изгаряния и наводнения, на които е бил подлаган светът. Сектата на Стоиците признавала напълно системата на катастрофите, които в известни промеждутъци от време е трябвало да разрушават света. Както те учели, тези катастрофи по рода си са били два вида – катаклизъм, или разрушение чрез потоп, който отнася цялата човешка раса и унищожава всички животински и растителни царства на природата; и ecpyrosis, или изгаряне, унищожаващо самото земно кълбо (чрез подземни вулкани). От египтяните те са заимствали доктрината за постепенното падение или развращаване на човека от състояние на невинност (вродената простота на най-първите субраси на всяка коренна раса). Към края на всяка ера боговете не можели повече да търпят порочността на хората (изродили се в магическите методи и грубия анимализъм на атлантите) и сблъсъкът на стихиите или потопът ги поглъщал; след такова бедствие Астреа отново се спускала на Земята, за да възроди Златния век (зората на новата коренна раса).“1

1 „Принципи на геологията“, I, 9, 10.

Астреа, Богинята на справедливостта, е била последната сред Божествата, които напуснали Земята, когато Боговете, както е казано, я оставили, повикани от Юпитер, и отново се върнали на Небесата. Но веднага щом Зевс отнася от Земята Ганимед – олицетворение на сладострастието – Бащата на Боговете отново изхвърля Астреа на Земята, като при това тя пада с главата надолу. Астреа е Девата, съзвездието на Зодиака. Астрономически то има достатъчно ясно значение, което дава ключ към окултния смисъл. Но то е неделимо от Лъва, знак, който го предшества, и от Плеядите и техните сестри, чийто блестящ водач е Алдебаран. Всички те са свързани с периодичните обновявания на Земята по отношение на нейните материци – дори и Ганимед, който в астрономията носи името Аквариус. Вече беше казано, че когато Южният полюс е „Бездна“ (или адски области, фигуративно и космологично), Северният полюс географски е първият материк; докато астрономично и метафорично Небесният полюс с неговата полярна Звезда на небето е Меру или местропребиваването на Брама, престолът на Юпитер и т.н. Тъй като във века, когато Боговете напуснали Земята и както е казано, се възнесли на Небето, еклиптиката станала успоредна на меридиана и част от Зодиака сякаш се е спуснала от Северния пояс към северния хоризонт. Алдебаран се е намирал в съчетание със Слънцето, както е било преди 40 000 години при великото празненство в памет на този Annus Magnus, за когото говори Плутарх. От тази година – преди 40 000 г. – започнало обратното движение на екватора и преди около 31 000 години Алдебаран се е намирал в съчетание с точката на пролетното равноденствие. Приписваната на съзвездието Телец роля е достатъчно добре известна дори и в християнския мистицизъм, за да се нуждае от повторение. Прочутият орфичен химн за великите периодични катаклизми открива целия езотеризъм на събитието. Плутон отнася ужилената от Полярния Змей Евридика в Бездната. Тогава Лъвът е победен. Сега, когато Лъвът се намира в „Бездната“ или под Южния полюс, Девата, като следващо съзвездие, го следва и когато главата Ј до самата талия се намира под Южния хоризонт, тя е повалена. От друга страна, Хиадите са съзвездие на дъжда или Потопа; и Алдебаран – този, който следва или онаследява дъщерите на Атлас или Плеядите – гледа надолу от окото на Телеца. Именно от тази точка на еклиптиката са започнали изчисленията на новия цикъл. Изучаващият трябва също така да запомни, че когато Ганимед-Аквариус е издигнат на Небето или над хоризонта на Северния полюс, Девата или Астреа, която е Венера-Луцифер, се спуска с главата надолу по-ниско от хоризонта на Южния полюс или Бездната. Тази Бездна, или полюс, също така изобразява Великия Дракон или Потопа. Нека изучаващият да упражнява своята интуиция, съпоставяйки посочените факти; повече не бива да се каже. Лайел отбелязва:

„Връзката между доктрините за последователните катастрофи и повторните израждания на човешката раса от морален характер е по-близка и естествена, отколкото отначало може да се предположи. Тъй като при грубо състояние на обществото всички велики бедствия се разглеждат от народа като Съд Божи, предизвикан от хорската порочност... Също така и в описанията, дадени на Солон от египетските жреци за потъването на острова на Атлантида под водите на Океана след повторните земни тласъци, ние виждаме, че събитието е станало, когато Юпитер се е убедил в развращаването на неговите обитатели.“1

Правилно; но не е ли било това следствие от факта, че всички Езотерични истини са били обнародвани от Посветените на Храмовете под формата на алегории? „Юпитер“ е просто олицетворение на този неизменен Закон за Циклите, който във всяка Коренна Раса спира склонността към падение, след като расата е достигнала зенита на своята слава.2 Ние трябва да допуснем алегоричното учение, стига да не се придържаме към крайно догматичното мнение на проф. Джон Фиске, според което митът е:

„Обяснение, давано на някой естествен феномен от нецивилизования ум; това не е алегория или езотеричен символ, тъй като изобретателността е напразна загуба (!!), когато се опитва да види в митовете останки от фина първоначална наука – но само обяснение. Първобитните хора не са имали такава дълбока наука, за да я увековечат чрез алегорията (как би могъл да знае това г-н Фиске?), те не са били и такива жалки педанти, за да говорят със загадки, когато са можели да постигнат целта си с прост език.“3


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 142

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред