За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 140

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Правилно, но потвърденият тук феномен не е ли пример за действието на закона за циклите, който е трудно да се обясни само с материалистични основания? Откъде обаче е този „определен цикъл“ и ред, който е засвидетелстван тук? Защо това (кармично) безплодие се стоварва и изкоренява някои раси в техния „определен час“? Отговорът, че това става поради „умственото несъответствие“ между расите на колонизаторите и туземците, е явно уклончив, тъй като той не обяснява внезапното „спиране“ на плодовитостта, което толкова често настъпва. Измирането на хавайците например е един от най-тайнствените проблеми на днешното време. На етнолозите рано или късно ще им се наложи да признаят, вече заедно с окултистите, че истинското решение трябва да се търси в разбирането на действието на Кармата. Както отбелязва Льофевр:

„Приближава времето, когато ще останат само три велики типа на човечеството.“

Това ще стане, преди да настъпи зората на шестата коренна раса; тези три типа са белите (арийците, петата коренна раса), жълтите и африканският негър, с техните кръстоски (атланто-европейските подразделения). Червенокожите, ескимосите, папуасите, австралийците, полинезийците и пр. – всички те измират. Тези, които разбират, че всяка коренна раса преминава през скалата на седемте субраси със седемте разклонения и т.н., ще разберат и това „защо“. Вълната на прилива на въплъщаващите се Ego е преминала през тях, за да пожъне нови опити в по-развити и по-малко остарели групи; поради това тяхното изчезване е историческа необходимост. Катрефаж1 дава няколко необикновени и необясними статистически данни за измирането на расите. Никакво решение, като се изключи окултното, не е в състояние да даде обяснение на това.

Но ние се отклонихме от темата си. Да чуем сега какво казва проф. Хъксли по повод предишните Атлантически и Тихоокеански материци.

В списание „Природа“ той пише:

„Сред геологичните и биологичните свидетелства, които сега привеждаме, няма нищо, доколкото аз зная, което да може да разколебае и опровергае хипотезата за това, че в определена епоха след Палеозойския период по цялата дължина на морското корито в Северноатлантическия и Тихия океан, пространство равно на Европа, е било издигнато до височината на Монблан, а след това отново се е спуснало, ако има основание да се поддържа тази хипотеза.“2

1 „L’Espиce Humaine“, стр. 428 et seq.

2 Статията „The First Volume of the Publications of the „Challenger“, стр. 2, 4 ноември 1880.

Това означава, че няма нищо, което да е против явната очевидност на този факт; следователно, нищо против геоложките постулати на Езотеричната философия. В „Популярно научно ревю“ д-р Berthold Seemann ни уверява, че:

„Събраните от ботаниците факти за възстановяването на тези загубени карти на Земното кълбо, са доста разбираеми; и те не са се появили като назадничави, доказвайки предишното съществуване на няколко големи пространства суша в места, заемани сега от велики океани. Много поразителни точки на прилика между флората на Съединените щати и Източна Азия са предизвикали предположението, че в течение на днешния ред на нещата е съществувало материково съединение между Югоизточна Азия и Западна Америка. Странното съответствие на сегашната флора на южните Съединени щати на Америка с лигнитната флора на Европа ги кара да предположат, че през Миоценския период Европа и Америка са били съединени помежду си чрез дълга ивица земя, остатъци от която сега са Исландия, Мадейра и други Атлантически острови; и че в действителност историята на Атлантида, разказана от Солон на египетските жреци, не е просто измислица, а почива на стабилна историческа основа...

Европа на Еоценския период е получила растения, които се разпространили из планините, равнините, долините и по бреговете на реките (обикновено от Азия), но не изключително от Юг или Изток. Западът също представил своя дял и ако в този период те били доста жалки, във всеки случай показват, че вече е бил построен мостът, който в по-късно време е трябвало да облекчи връзката между двата материка по този забележителен начин. През това време някои растения на Западния Материк започнали да достигат Европа чрез острова на Атлантида, който тогава вероятно току-що (?) се е издигнал от океана.“1

В друг брой на същия преглед2 W. Duppa Crotch, M. A., F. L. S., в статията си „The Norwegian Lemming and its Migrations“, намеква по същия въпрос:

1 Оp. cit., статията „Австралия и Европа – по-рано един Материк“ (V, 19, 25). Несъмнено това е факт и потвърждение на Езотеричните понятия за Лемурия, която първоначално е обхващала не само огромни области в Индийския и Тихия океан, но се простирала и около Южна Африка в Северния Атлантически. Впоследствие нейната атлантическа част станала геоложка база на бъдещата родина на четвъртата раса на атлантите.

2 Пак там, I, 143.

„Възможно ли е да е съществувала суша там, където сега се разбиват вълните на Атлантическия океан? Всички предания твърдят това; древните египетски архиви говорят за Атлантида, както са ни съобщили Страбон и други. Самата Сахара е корито на древно море и раковините, които се намират по нейната повърхност, доказват, че не по-късно от Миоценския период морето е разбивало вълните си там, където сега е пустиня. Пътешествието на кораба „Челинджър“ е доказало съществуването на три дълги планински вериги1 в Атлантическия океан,2 едната се простира на повече от три хиляди мили, като при това страничните разклонения, свързващи тези вериги, могат да ни обяснят изумителната тъждественост на фауната на Атлантическите острови...3

1 Сравни публикуваните доклади на експедицията „Челинджър“; също така труда „Атлантида“ на Донели, стр. 468 и стр. 46-56, главата „Свидетелството на морето“.

2 Дори и предпазливият Льофевр говори за съществуването на хора на Третичната епоха върху „издигналите се земи, острови и материци, тогава процъфтяващи, но отдавна потопени от водите“ и на друго място при обяснение на етнологични факти споменава „вероятната Атлантида“. Сравни в неговия „Philosophy Historical and Critical“, стр. 478 и 504. Донели отбелязва с рядка интуиция, че „съвременната цивилизация принадлежи на атлантите..., изобретателната способност на нашия век е приела великия завещан творчески дух там, където Атлантида го е оставила преди хилядолетия“. („Атлантида“, стр. 177, двайсет и четвърто издание.) Той също така отнася началото на културата към Миоценския период. Въпреки това, въпросното начало трябва да се търси в ученията, дадени на хората от третата раса от техните Божествени управници – в много по-далечен период.

3 Такава „любопитна“ прилика може да се намери между някои видове на Западноиндийската и Западноафриканската фауна.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 140

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред