За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 136

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Когато астрономичното значение отстъпва мястото си на духовното и божественото – Аполон и Атина се превръщат в „птици“ и приемат тяхната форма, символ и глиф на висшите божества и ангели – тогава светлият Бог приема божествени, творчески сили. Аполон става олицетворение на ясновидството, когато изпраща астралния двойник на Еней на полето на битката,1 той притежава дарбата да се явява на своите ясновидци, без да бъде видим за другите присъстващи лица,2 дарба, принадлежаща впрочем на всеки висок Адепт.

По този начин царят на хиперборейците е бил син на Борей, Северният вятър, и Първосвещениците на Аполон. Свадата между Латона и Ниоба – Атлантическата раса – майката на седемте синове и седемте дъщери, олицетворяващи седемте субраси на четвъртата раса и техните седем разклонения,3 е алегоричната история на двата материка. Гневът на „Синовете на Бога“ или на „волята и йога“ при вида на неотклонното падение на атлантите е бил голям;4 по този начин става твърде ясно унищожаването на децата на Ниоба от децата на Латона – Аполон и Диана, Божества на Светлината, мъдростта и чистотата, или от Слънцето и Луната астрономически, чието влияние произвежда изменения в положението на земната ос, потопи и други космични катаклизми.5

1 Илиада, ХVII, 431–453.

2 Пак там, 322–336.

3 По повод на това число виж Аполодор.

4 Вж. „Синовете на Бога и Свещения остров“.

5 Един от аспектите на Латона е толкова окултен и мистичен, че тя се появява дори в Откровението (ХII) като Жена, облечена в Слънце (Аполон), с Луната (Диана) под краката си и на главата с венец от дванайсет звезди, „тя имала в утробата и викала от болките и мъките на раждането“. Огромният червен Змей застанал пред Жената, „за да изяде когото тя роди, нейния младенец...“; и родила тя младенец от мъжки род, който ще трябва да пасе всички народи с железен жезъл; и похитено било детето Ј и отнесено при „Бога и Неговия престол“ – Слънцето. А Жената избягала в пустинята, все още преследвана от Змея, „и пуснал Змеят-Дракон от пастта си след жената вода, като река, за да я повлече с реката, но Земята помогнала на Жената и отворила земята устата си и погълнала реката... и се разлютил драконът на жената и тръгнал, за да влезе в битка с останалите от нейното семе, пазещи Божиите заповеди“ (Вж. ХII, 15, 16, 17). Всеки, който прочете алегорията за Латона, преследвана от мъстта на ревнивата Юнона, ще признае тъждествеността на двете изложения. Юнона изпраща Питона, за да стигне и унищожи Латона и да изяде нейния младенец. Той е Аполон и олицетворява Слънцето, тъй като младенецът от мъжки род в Книгата „Откровение“, „който ще трябва да пасе народите с железен жезъл“, разбира се, не е кроткият „Син Божи“, Исус, а физическото Слънце, „което управлява всички народи“; Драконът олицетворява Северния полюс, постепенно прогонващ ранните лемурийци от земите, които ставали все повече хиперборейски и непригодни за живот за тези, които се развивали във физически форма, тъй като сега на тях им се налагало да се съобразяват с климатичните изменения. Драконът не позволява на Латона „да има младенец в утробата“ – появяването на Слънцето. „Тя е прогонена от Небето и не може да намери място, където да роди“ дотогава, когато накрая Нептун, Океанът, обхванат от жал, не направил неподвижен плаващия остров Делос – нимфата Астерия, която тогава се криела от Юпитер под вълните на океана, на който остров Латона намира пристанище и ражда светлия Бог Делиос, който веднага след раждането си убива Питона, студа и мраза на Арктическата област, в чиито смъртоносни прегръдки спира всякакъв живот. С други думи, Латона-Лемурия се превръща в Ниобея на Атлантида, над която нейният син Аполон, или Слънцето, царства наистина с железен жезъл, тъй като Херодот изобразява Атлантите като проклинащи неговата прекалена горещина... Тази алегория е възпроизведена в нейния друг мистичен смисъл (още един от седемте ключа) в току-що цитираната глава на Откровението. Латона е станала действително могъща Богиня и виждала въздаваната почит към своя Син (Слънчевия култ) в почти всеки храм на древността. В своя Окултен аспект Аполон е Покровител на числото Седем. Той се родил на седмото число на месеца и лебедите на Миорика плават седем пъти около Делос, възпявайки това събитие; на неговата лира са дадени седем струни – седемте лъча на Слънцето и седем сили на Природата. Но това е само астрономичното значение, докато казаното по-горе се отнася към чисто геологичното.

Легендата за непресъхващите сълзи на Ниоба, чиято мъка кара Зевс да я превърне в извор – Атлантида, покрита с вода – не е по-малко образна като символ. Да запомним, че Ниоба е дъщеря на една от Плеядите или Атлантидите и поради това внучка на Атлас,1 тъй като тя олицетворява последните поколения на осъдения материк. Правилна е забележката на Баии, който казва, че Атлантида е оказала огромно влияние върху древния свят. Той добавя:

„Ако тези митични имена са просто алегории, всичко истинско в тях е дошло от Атлантида; ако легендата е истинското предание – макар и променено – цялата древна история е тяхна история.“2

Това е така вярно, че всички древни писания – проза и поезия – са пълни със спомени за Лемуро-Атлантите на първите физически раси, макар да са трета и четвърта в реда на еволюцията на човечеството на Четвъртия Кръг на нашата Земя. Хезиод е записал преданието за хората на Бронзовия век, създадени от Юпитер от дървото на ясена, които притежавали сърце по-твърдо от диамант. Облечени в бронз от главата до петите, те прекарвали живота си в сражения. Те били с чудовищни размери, надарени с ужасяваща сила, в непобедими доспехи и с ръце, спускащи се от раменете – казва поетът.3 Такива били великаните на първите физически раси.

1 Овидий, „Метаморфози“, VI.

2 „Писма за Атлантида“, стр. 137.

3 Хезиод, „Opera et Dies“, 143.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 136

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред