За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 133

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Тази представа, разбира се, е била задължена за своето възникване на гигантската планинска верига, преминаваща по протежение на земната граница или диска. Тези планински върхове потапяли своите корени в самите дълбини на моретата, докато главите им били издигнати нагоре, тъй като се губели в облаците. На древните материци е имало повече планини, отколкото долини. Атлас и върхът Тенериф, днес представляващи две малки реликви на двата загинали материка, са били три пъти по-високи по времето на Лемурия и два пъти по-високи по времето на Атлантида. Според Херодот1 жителите на Либия наричали върха на Атлас „Стълб на Небесата“, а Пиндар наричал по-късната Етна „Небесен Стълб“.2 В дните на Лемурия, когато африканският материк не е бил все още издигнат, Атлас е бил непристъпен остров. Това е единств раса се е родила, развила и паднала,3 преживявайки като независима, тъй като днешната Австралия е била част от източния материк. Според Езотеричното предание гордият Атлас потънал с една трета от размера си в дълбините на водите, като при това двете други части останали като наследство на Атлантида.

Това също е било известно на жреците и на самия Платон и само тържествената клетва за запазване на тайните, която се простирала дори върху мистериите на неоплатониците, е пречела за разкриването на цялата истина.4 Действително, знанието за последния остров на Атлантида е било толкова тайно – поради свръхчовешките сили, които са притежавали неговите обитатели, последните преки потомци на Боговете или Божествените Царе, защото мислели, че разкриването на неговото местонаходище и съществуване се е наказвало със смърт. В своя труд Меропис Теопомпий твърди същото, когато говори за финикийците като за единствени мореплаватели във водите край западните брегове на Африка, които извършвали това така тайно, че много често сами потапяли морските си съдове, за да унищожат всякакви следи пред твърде любопитните чужденци.

1 IV, 184.

2 „Pyth.“, I, 20, Дешарм, op. cit., стр. 315.

3 Това не означава, че Атлас е местността, където расата е паднала, тъй като това е станало в Северна и Централна Азия; а че Атлас е съставял част от този Материк.

4 Ако Диоклетиан не беше изгорил Езотеричните трудове на египтяните през 296 година сл.Хр., заедно с техните книги по алхимия „?????????????????????????????????“ Така, както Цезар е изгорил 700 000 свитъка в Александрия, и Лев Исавр – 300 000 в Константинопол (през VIII в.), а мохамеданите унищожили всичко, върху което са можели да поставят своите светотатствени ръце. Светът сега би могъл да знае много повече за Атлантида, тъй като тя е била родина на алхимията по времето на четвъртата раса. Алхимията отново се е възродила само в Египет.

Има изтоковеди и историци – и те са мнозинството – които без да се смущават ни най-малко от доста грубия език на Библията и от някои събития, изложени в нея, изразяват голямо отвращение към „антиморалността“ на Пантеоните на Индия и Гърция!1

Могат да ни кажат, че преди тях още Еврипид, Пиндар и Платон са изразявали такова отвращение; че те по същия начин са се възмущавали от измислените басни – тези жалки „празни приказки“ на поетите, по израза на Еврипид.2

1 Лекциите на проф. Макс Мюлер „За философията на митологиите“ лежат пред нас. Ние четем неговите извадки от Хераклит (460 год. пр.Хр.), който твърди, че Омир заслужава „да бъде изгонен от обществените събрания и наказан с камшик“, или от Ксенофант, който пък смята Омир и Хезиод „отговорни за народните суеверия на Гърция“ и за това, че те приписвали „на боговете всичко, което е скандално и безобразно сред хората“... противозаконни постъпки като „кражба, прелюбодеяние и мошеничество“. Накрая оксфордският професор цитира думите на проф. Жовет от неговия превод на Платон, където последният казва на Адамат („Република“): „Не трябва да се говори на младежа (в държавата), че извършвайки най-лошото от престъпленията, той е далеч от извършването на нещо оскърбително и че той може да накаже своя баща (подобно на постъпката на Зевс спрямо Кронос) и при това по всякакъв начин, тъй като така той само ще последва примера на първия и най-великия от боговете..., по мое мнение тези разкази не са годни за повтаряне“. По това проф. Макс Мюлер отбелязва, че „гръцката религия е била определено национална и традиционна и като такава тя е споделяла предимствата и недостатъците на тази форма на религиозно вярване; докато християнската религия е „историческа“ и в голяма степен индивидуална и притежава преимуществото на авторитетен кодекс и установена система на вярата“ (стр. 349). Още по-зле, ако тя е „историческа“, тъй като несъмнено станалото между Лот и неговите дъщери само би спечелило, ако се разглежда като „алегорично“.

2 ??????????????????????????, „Hercules Furens“, 1346, издание на Диндорф.

Но може би за това е съществувала друга причина. За тези, които са знаели, че съществуват няколко ключа към символизма на Теогонията, би било грешка да се използват толкова груби и заблуждаващи изрази. Тъй като образованият и учен философ би могъл да познае ядрото на мъдростта под грубата черупка на плода и да знае, че тази черупка е скривала най-великите закони и истини на психичната и физичната природа, както и началото на всички неща, но с непосветения профан нещата са стояли по друг начин. За него мъртвата буква е била религия; тълкуването – светотатство. И тази мъртва буква не е можела нито да го възвиси, нито да го усъвършенства, виждайки, че подобен пример му се дава от неговите Богове. Но за философа – особено за Посветения – „Теогонията“ на Хезиод е толкова историческа, колкото и всяка друга история. Платон я признава като такава и разкрива в нея истини, доколкото му позволяват произнесените клетви.

Атлантите са твърдели, че Уран е бил първият им цар и Платон започва своята история за Атлантида с времето на разделянето на великия Материк от Нептун, внук на Уран. Този факт доказва, че са съществували материци преди Атлантите и царе преди Уран. Тъй като Нептун, чийто дял станал великият материк, намира на неголемия остров само една човешка двойка, направена от глина – т.е. първият физически човек, който започнал своето съществуване в последните субраси на трета коренна раса. Богът се бракосъчетава именно с техните дъщери Клито и най-големият му син Атлас получава своя дял – планината и материка, които били наречени на негово име.1

И така, всички Богове на Олимп, както и Боговете на индуския Пантеон, и Ришите са били седмични олицетворения: 1) на ноумените на Разумните сили на Природата; 2) на космическите сили; 3) на Небесните тела; 4) на Боговете или Дхиан-Коганите; 5 ) на Психичните или духовните сили; 6) на Божествените царе на Земята или въплъщенията на Боговете; и 7) на Земните герои или хора. Умението между тези седем форми да се разпознава онази, която в даден случай се предполага, във всички времена е принадлежало на Посветените, чиито ранни предшественици са създали тази символична и алегорична система.

По този начин докато Уран, или Войнството, представляващо тези Небесни групи, е царствал и управлявал втората раса и техния съответен тогава материк, Кронос, или Сатурн, е управлявал Лемурия, а Юпитер, Нептун2 и други са се сражавали в алегорията за Атлантида, включваща цялата Земя в дните на четвъртата раса. Посейдон, или последният остров на Атлантида – „третата крачка“ на Идас-пати или Вишну на митичния език на Тайните Книги, – е съществувал още преди приблизително 12 000 години.1 Атлантите на Диодор са били прави, твърдейки че именно в тяхната страна, в областта, която заобикаля върха на Атлас, „са се раждали Боговете“, т.е. „са се въплътявали“. Но едва след четвъртото им въплътяване те станали човешки царе и управници.

1 „Critias“, 421.

2 Нептун или Посейдон е Идас-пати на индусите, тъждествен с Нараяна (Двигател над водите) или Вишну и подобно на този индуски бог той е показан като пресичащ целия хоризонт с три крачки. Идас-пати също така означава „Владетел на водите“.

1 Твърдението на Баии, че 9000 години, споменати от египетските жреци, не представляват „слънчевата година“, е лишено от основание. Баии нищо не е знаел за геологията и нейните изчисления, иначе той би казал друго.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 133

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред