За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 131

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Каниратха – по-точно Хваниратха – не е, както предполагат Гайгер и неговият преводач, „страна, населена с ирански племена“, и „другите имена“ не означават „прилежащи страни на чужди народи на Север, Юг, Запад и Изток“, а просто само нашия земен Глобус или Земята. Тъй като това, което се подразбира от фразата, следваща последната, която ние цитирахме, означава:

„Два Ворубаршти и Ворузаршти лежат на Север; два Видадхавшу и Трададхавшу на Юг; Савахи и Арзахи на Изток и Запад.“

Тоест, това е просто и твърде графично и точно описание на Веригата на нашата планета, Земята, представена в Книгата Дзиан (II) по този начин:

(Север) Ворубарши

(Запад) Арзахи

(Юг) Трададхавшу

Ворузарши (Север)

Савахи (Изток)

Видадхавшу (Юг)

Каниратха

Тези маздейски имена трябва само да се заменят с названията, употребявани в Тайната Доктрина, за да ни се яви Езотеричното учение. „Земята“ (нашият свят) е троична, защото Веригата на Световете е разположена на три различни плана над нашия земен Глобус, тя е и седмична, благодарение на седемте Глобуса или сфери, образуващи Верига. Оттук е и следващият смисъл, даден във Вендидад (ХIХ, 39):

„Само Каниратха се съединява с „имат“ – „тази“ (земя), докато всички останали Каршвари са свързани с думата „ават“ – „това“ или тези – горните земи.“

Нищо не може да бъде по-ясно. Същото може да се каже за съвременното тълкуване на всички подобни религии.

Така друидите са разбирали значението на Слънцето в съзвездието на Телеца и когато в деня на първи ноември всички други огньове били загасявани, техните свещени и неугасими огньове оставали сами, за да осветяват хоризонта подобно на огньовете на магьосниците и съвременните последователи на Зороастър. Подобно на огньовете на петата раса и по-късните халдейци, също така и на гърците, отново, както и християните – които и до днес постъпват по същия начин, без да подозират истинското значение – всички те са приветствали Утринната Звезда, прекрасната Венера-Луцифер.1 Страбон говори за острова, близо до Британия,

„където се извършват същите ритуали, които и в Самотракия, в чест на Церера и Прозерпина и този остров е бил Свещеният Иерна“,2

и където бил запален постоянен огън. Друидите са вярвали в превъплътяването на човека, но не така, както обяснява това Лукиан,

„че същият този дух оживява ново тяло не тук, а в друг свят“,

а вярвали в ред превъплътявания в същия този свят; тъй като, както казва Диодор, те твърдели, че душите на хората след определени периоди ще се прехвърлят в други тела.3

1 Д-р Кинили в своята „Книга за Бога“ цитира думите на Vallancey, който казва: „Мина само една седмица, откакто пристигнах в Ирландия от Гибралтар... където изучавах еврейски и халдейски език с евреи от различни страни..., когато чух как едно селско момиче казва на младежа до нея: „Феах ан Маддин Наг“ (Погледни Утринната звезда), сочейки планетата Венера – Мадин Наг на халдейците“ (стр. 162, 163).

2 Lib. IV.

3 Било е време, когато целият свят, цялото човечество е имало една религия и „един език“. „В началото всички религии на Земята са били единни и са произлизали от един център“, както справедливо твърди Фабер.

Тези догми преминали в петата раса на арийците от техните предшественици атлантите на четвъртата раса. Те съкровено запазили учението, което им представя как тяхната родствена коренна раса, ставайки с всяко поколение все по-самонадеяна, благодарение на придобиването на свръхестествени човешки сили, постепенно се спускали, приближавайки към своя край. Тези исторически послания им напомняли за мощния интелект на предишните раси, както и за гигантските размери на техните хора. Ние намираме повторението на тези спомени във всеки век от историята, в почти всеки древен фрагмент, стигнал до нас от архаични времена.

Елиан е запазил откъс от трудовете на Теофраст, написан по времето на Александър Велики. Това е диалог между фригиеца Мидас и Силен. На Мидас се съобщава за материка, който е съществувал в древни времена и е бил така обширен, че Азия, Европа и Африка изглеждали в сравнение с него жалки острови. Той е бил последният, на който се появили животните и растенията с гигантски размери. Силен казвал, че там хората били два пъти по-високи на ръст от най-високите хора на неговото (на разказвача) време, те живеели два пъти по-дълго. Те имали богати градове с храмове и един такъв град побирал повече от милион жители; там се намирали злато и сребро в голямо количество.

Предположението на Грот, че Атлантида е била само мит, възникнал поради миража – облаците на ослепяващото небе изглеждали като остров върху златно море – е твърде неостроумно, за да му се обръща внимание.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 131

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред