За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 128

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„Самите могили имат гигантски размери, но не и костите, които се намират в тях.“

И археологията трябва само да се поклони и да се подчини на това решение.1

В тези „гробове“ не са били намерени гигантски скелети, но това още не е причина да се направи изводът, че те никога не са съдържали останки на великани. Кремирането е бил всеобщ обичай преди сравнително недалечен период – приблизително преди 80 000 или 100 000 години. Освен това почти всички истински великани потънали заедно с Атлантида. Въпреки това класическите автори, както беше казано по-рано, често са говорили за гигантски скелети, изкопани в тяхната епоха. И още – човешките вкаменелости са така редки, че могат да се преброят на пръсти. Нито един от намерените досега скелети не е по-древен от времето между 50 000 и 60 000 години,2 човешкият ръст се е намалил от 15 фута до 10 или 12 фута от времето на третата субраса на арийската група, тази субраса – родена и развила се в Европа и Мала Азия в нови условия и нов климат – станала европейска. Оттогава, както вече беше казано, тази раса започнала постоянно да намалява на ръст. Поради това е правилно да се каже, че само гробниците са древни, а не случайно намерените в тях тела; и че тези могили, след като са с толкова гигантски размери, е трябвало да побират великани или по-точно пепелта от поколения великани.

1 Заради факта може би щеше да е по-добре, ако имахме повече „специалисти“ в науката и по-малко „авторитети“ по световните въпроси. Ние никога не сме чували Хумболт да изказва авторитетни и крайни решения по въпроса за полипите или за природата на нарастването.

2 57 000 години е времето, отделено от д-р Долер на останките на човешкия скелет, намерен под четири древни дървета в Нови Орлеан, на бреговете на река Мисисипи.

Също така, не всички циклопски съоръжения са били предназначени за гробници. Описаните по-горе пътешествия на Посветените имали отношение именно към така наречените Друидски останки, като Карнака в Бретания и Стоунхендж във Великобритания. И всички тези гигантски паметници са символични документи на Световната история. Те не са друидски, а световни. Не друидите са ги изграждали, тъй като те са само наследници на легендите за Циклопите, завещани им от поколения мощни строители и „магьосници – както добри, така и лоши“.1

1 Мюрей говори за средиземноморски варвари, че те били поразени от храбростта на атлантите. „Физическата им сила е била огромна, за което свидетелстват техните циклопски постройки, понякога земята е треперела под крачките им. Всичко, което те правели, ставало бързо... Те били мъдри и предали на хората своята мъдрост.“ („Митология“, стр.4.)

Винаги може да се съжалява, че като отхвърля a priori действителното съществуване на великаните, историята е запазила за нас толкова малко от древните паметници и документи, които ни интересуват. Въпреки това в почти всяка митология – която преди всичко е древна история – великаните играят изтъкната роля. В древната скандинавска митология великаните Скримир и неговите братя, срещу които се сражавали синовете на Боговете, са били мощен фактор в историята на боговете и хората. Съвременното тълкуване, което превръща тези великани в братя на джуджета и принизява битките на Боговете до историята на развитието на арийската раса, ще получи признание само сред вярващите в арийската теория, изложена от Макс Мюлер. Допускайки, че туранските раси са били олицетворени от джуджетата (Двергар) и че тъмната кръглоглава и древна раса е била изгонена в северна посока от светлоликите скандинавци или Езири (Богове, приличащи на хора), все пак нито в историята, нито в някой друг научен труд има антропологични доказателства за съществуването във Времето и Пространството на раси от Великани. Все пак Швайнфурт може да свидетелства, че те съществуват относително и фактически рамо до рамо с джуджетата. Племето Ниям-Ниям в Африка са истински джуджета, докато техните най-близки съседи, няколко сравнително светлокожи племена, африканци, са великани, ако бъдат поставени до Ниям-Ниям, и могат да се разглеждат като много високи дори и сред европейците, тъй като всичките им жени са по-високи от шест и половина фута.

От друга страна, в Корнвалис и в древната Бретания преданията за тези великани са обикновено нещо; казват дори, че те са живели почти до времето на крал Артур. Всичко това показва, че великаните сред келтите са живели до по-късно време, отколкото сред тевтонците.

Ако се обърнем към Новия свят, ще срещнем предания за раса на Великани от Тарих, на източните склонове на Андите и в Еквадор, които се сражават с Богове и хора. Тези древни вярвания дават имена на някои местности, като „Los Campos de los Gigantes“, „Поля на Великаните“, и винаги съществуват с млекопитаещите, отнасящи се към Миоценския период и към времето на издигане на бреговете на Плиоценската епоха. „Не всички великани се намират под Планината Оса“ и действително твърде бедна би била антропологията, която би ограничила преданията за великаните само до гръцката и библейската митология. Славянските страни, особено Русия, изобилстват от легенди за богатири (мощни великани) от стари времена; и славянските народни балади, множеството от които са послужили като основа на националните разкази, най-древните песни и най-архаичните предания говорят за великаните, живели в стари времена. И така, ние можем безопасно да отхвърлим съвременната теория, която би искала да направи от Титаните просто символи, които изобразяват космически сили. Те са били истински живи хора, независимо дали с ръст от двайсет или само от дванайсет фута. Дори и героите на Омир, които са принадлежали към много по-близък период от историята на расите, явно са употребявали оръжие и са носели доспехи с размери и тегло, които не са по силата и на най-яките хора на днешната епоха.

„Двадесет души във дните на нашето израждане,

не биха могли да повдигнат този мощен монолит.“


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 128

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред