За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 127

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Каква е била целта на тяхното дълго пътешествие? И колко далеч назад трябва да се отнесе времето на такива посещения? Архаичните писания свидетелстват, че Посветените на втората субраса на арийското семейство са се придвижвали от една страна в друга, за да наглеждат съоръженията на менгирите и долмените, колосалните Зодиаци от камъни, както и местата на гробниците, които трябвало да служат като вместилища за праха на бъдещите поколения. Кога е ставало това? Фактът за техния преход от Франция във Великобритания по сух път може да даде представа за времето, когато такова пътешествие е можело да се извърши по суша.

Това е било, когато:

„Равнището на Балтийското и Северното море е било с 400 фута по-високо, отколкото е в днешно време. Долината Сома все още не се е спуснала до тази дълбочина, която е достигнала сега; Сицилия е била съединена с Африка, Варварийските владения с Испания. Картаген, пирамидите на Египет, дворците на Уксамал и Паленке още не съществували и смелите мореплаватели на Тир и Сидон, на които в по-късни времена е писано да извършат своите опасни пътешествия край бреговете на Африка, още не са били родени. Със сигурност знаем само, че европейският човек е бил съвременник на измрелите видове на Четвъртичната епоха..., че той е бил свидетел на издигането на Алпите1 и разпростирането на ледниците, казано накратко – той е живял хилядолетия преди зората на най-далечните доисторически предания. Дори е възможно човекът да е бил съвременник на изчезналите млекопитаещи, може би от още по-древен вид... като elephas meridionalis от пясъците на Сен-Пре или поне elephas antiquus, който се смята за по-древен от elephas primigenius, тъй като техните кости били намирани заедно с обработени камъни в няколко пещери в Англия и в съседство с костите на носорога haemitechus и даже на machairodus latidens, който е още по-древен. Ед. Ларте също така се придържа към мнението, че действително няма нищо невъзможно в съществуването на човека в ранния Третичен период.“1

1 Той е бил свидетел на това и е запомнил, тъй като „окончателното изчезване на най-великия Материк (Атлантида) е било събитие, съвпаднало с издигането на Алпите“ – пише Учителят (вж. „Езотеричен Буддизъм“, стр. 70). Когато изчезнала една част от твърдината на нашето полукълбо, друга твърд на новия материк се издигнала от моретата. Именно на този колосален катаклизъм, продължавал в течение на 150 000 години, са основани преданията за всички „потопи“; евреите са изградили своя разказ върху събитие, станало по-късно, а именно – потъването на Посейдонис.

1 „The Antiquity of the Human Race“, в научния труд на M. Joly „Man before Metals“, стр. 184.

Ако „няма нищо невъзможно“ от научна страна в тази представа и ако може да се допусне, че човекът вече е съществувал в толкова ранен период, какъвто е Третичната епоха, тогава не е излишно да се напомни на читателя, че Крол поставя началото на този период преди 2 500 000 години; но беше време, когато му даваше 15  000 000 години.

И ако всичко това може да се каже за европейския човек, колко голяма е древността на лемуро-атлантите или атланто-арийския човек? Всеки образован човек, който следва прогреса на науката, знае как се приемат признаците за съществуването на човека по времето на Третичния период. Доказателство за това е клеветата, която беше хвърлена върху Денуайе през 1863 г., когато заявил пред Института на Франция, че е направил откритие,

„В недокоснатите пясъци на Плиоцена в Сен-Пре, около Шартр, които доказват съсъществуването на човека с elephas meridionalis“.

По-късното откритие през 1867 г., направено от абат Буржуа, че човекът е живял в епохата на Миоцена, и приемът, който му е бил оказан на Доисторическия конгрес в Брюксел през 1872 г., доказват, че средният учен вижда само това, което иска да види.2

2 Както обикновено „журито“ на учените се е разделило в мнението си; докато Дьо Катрефаж, Дьо Мортие, Уорсе, Енгелгард, Валдемар, Шмит, Капелини, Хами и Картайлиак виждали върху кремъците следи от човешки ръце, Стинструп, Вирхов и Десор отказвали да допуснат това. Все пак мнозинството, ако изключим няколко английски учени, се придържа към мнението на Буржуа.

Макар че ще разсъждава ad infinitum по повод долмените и техните строители, съвременният археолог в действителност нищо не знае нито за тях, нито за произхода им. Въпреки това тези странни и често колосални паметници от необработени камъни – обикновено състоящи се от четири или седем гигантски монолита, поставени един до друг – са разхвърляни в групи или редици по цяла Азия, Европа, Америка и Африка. Камъни с огромни размери са поставени хоризонтално и по различен начин върху два, три или четири монолита, а в Пуату – върху шест или седем. Народът ги нарича „тронове на дявола“, друидски камъни и гробове на великани. Камъните на Карнака в Морбиган, Бретания – простиращи се почти една миля и наброяващи до 11 000 камъка, подредени в редове – са братя-близнаци на камъните в Стоунхендж. Коничният Менгир в Лох-Мариа-кер в Морбиган е дълъг двайсет ярда и широк около два ярда. Менгирът в Champ Dolent (около Сен-Мало) се издига трийсет фута над земята и влиза петнайсет фута под нея. Подобни долмени и праисторически паметници се срещат на почти всяка географска ширина. Намират ги в Средиземния водоем; в Дания (сред местните могили, високи от двайсет до трийсет и пет фута); в Шотландия, в Швеция, където те се наричат Гангрифтен (или могили с коридори); в Германия, където са известни като гробове на великаните (Гюненгребен); в Испания, където се намира долменът Антигера, близо до Малага; в Африка; в Палестина и Алжир; в Сардиния, заедно с Нураги и Sepolture dei Giganti, или могили на гигантите; в Малабара, в Индия, където те се наричат гробове на Даитите (Гигантите) и Ракшасите, хората-демони от Ланка; в Русия и Сибир, където са известни като кургани; в Перу и Боливия, където ги наричат Чулпа, или места за погребение и т.н.

Няма страна, в която да отсъстват. Кой ги е издигнал? Защо всички те са свързани със змейове и дракони, с алигатори и крокодили? Защото в някои от тях били намерени, както смятат, останки от „палеолитния човек“ и понеже в могилните насипи в Америка телата от по-късните раси са били открити с обичайните костни накити, каменни и медни оръдия, медни урни и пр., поради което те се разглеждат като древни гробища! Но несъмнено е, че две прочути могили – едната в долината на Мисисипи, а другата в Охайо – известни като „Могилата на Алигатора“ и „Могилата на Великия Змей“, никога не са били предназначавани за гробове.1 Въпреки това авторитетно ни заявяват, че всички могили и строителите на могилите и долмените в Европа се отнасят към „времето на пелазгите“, предшествали инките в Америка, но все пак те не принадлежат към „твърде далечни времена“. Те не са построени от „расата на строителите на долмените“, които никога не са съществували, освен в ранното археологично въображение (мнението на Дьо Мортие, Бастиан и Уестроп). В края на краищата, мнението на Вирхов за могилите на Великаните в Германия е прието сега като аксиома. Ето какво казва този немски биолог:

1 Даваме следното описание от един научен труд: „Първото от тези животни (алигатори) е нарисувано със значително умение и то има не по-малко от 250 фута дължина... Вътрешността представлява купчина камъни, над която е била изваяна форма от фина твърда глина. Великият Змей е изобразен с отворена паст в момент, когато поглъща яйце, чийто диаметър се е равнявал на 100 фута в най-широката си част, тялото на животното е описвало грациозни извивки, а опашката е била навита спирално. Дължината на животното се равнявала на 1100 фута. Това майсторско творение е единствено по рода си..., И на стария Материк няма нищо, което да е някаква аналогия на това, с изключение впрочем на неговия символ на Змея (Цикъла на Времето), погълнато от Яйцето (Космоса).


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 127

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред