За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 126

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Тези апокалиптични намеци са много, но изучаващият трябва сам да ги намери.

Ако Библията стигне до съгласие с археологията и геологията, за да се покаже, че човешката цивилизация е преминала през три повече или по-малко определени стадия, във всеки случай поне в Европа, и ако човекът в Америка и Европа, както и в Азия, е съществувал от времената на геоложките епохи – тогава защо да не се вземат под внимание твърденията на Тайната Доктрина? Нима е по-философско или логично и научно да не се вярва заедно с Алберт Годри в съществуването на човека в Миоценската епоха и в същото време да се вярва, че прочутите кремъци от Теней2 „са били издялани от маймуната дриопитекус“; или да се признае заедно с окултистите, че антропоидната маймуна се е появила много векове по-късно от човека? Тъй като, след като бъде допуснато и дори научно доказано, че:

„В средата на Миоценската епоха не е съществувал нито един вид сред млекопитаещите, тъждествен със срещаните в днешно време“3

и че човекът тогава е бил именно такъв, какъвто е и сега, само че по-висок и по-атлетичен, отколкото сме ние4 – къде е тогава затруднението? От друга страна, няколко известни натуралисти удостоверяват, че човекът надали би могъл да е потомък на маймуните, чиито следи не се срещат по-рано от Миоценската епоха.1

„По този начин у дивака на Четвъртичния период, който е трябвало да се бори с каменни оръдия срещу мамонта, ние намираме всички тези черепни особености, които обикновено се разглеждат като признаци на голямо интелектуално развитие.“2

1 Op. cit., 8–10.

Бълг. прев.: „Звярът, който ти видя, беше и го няма; ...седемте глави са седем планини, върху които седи жената... и са седем царе, от които петима паднаха, единият стои, а другият още не е дошъл; когато пък дойде, той ще трябва малко да остане“. – Бел. прев.

2 Кремъците от Thenay носят несъмнена следа от работата на човешките ръце (Дьо Мортие, „Разходка в музея Сен-Жермен“, стр. 76).

3 Алберт Годри, „Les Enchainements du Monde Animal dans les Temps Gйologiques“, стр. 240.

4 Като говори за ловците на северни елени в Перигор, Жоли казва, че те са били „с висок ръст, атлетични и са притежавали здрав скелет“ („Man before Metals“, стр. 353).

1 „На бреговете на езерото Веаис – казва абат Бурже – човекът е живял сред фауна, която напълно е изчезнала (aceratherium – тапир, мастодонт). С наносните пясъци в Орлеан е дошла антропоидната маймуна (pliopithecus antiquus) и поради това тя е дошла по-късно от човека. (Вж. Отчети на „Пре-историческия конгрес“, 1867 г. в Париж.)

2 Дьо Катрефаж, „L’Espиce Humaine“, стр. 312.

Ако човекът не се е появил внезапно, вече надарен с целия си интелект и мъдрост, в границите на Миоценския период той не би могъл да придобие такъв мозък от своя безмозъчен катархински прародител, ако вярваме на учения абат Буржуа.

Що се отнася до великаните, независимо от това че най-високият от намерените досега сред изкопаемите в Европа е „Човекът от Ментон“ (6 фута и 8 дюйма), могат да бъдат открити и други. Нилсън, когото Любок цитира, казва:

„В гробницата от Неолитната епоха... през 1807 година е бил намерен скелет с необичаен ръст.“

Той бил приписан на един от кралете на Шотландия Albus McGaldus.

И ако в наше време понякога срещаме мъже и жени високи 7, дори до 9 и 11 фута, това само доказва – по закона за атавизма или проявата на особеностите на предците – че е било време, когато 9 и 11 фута е бил обичайният среден ръст на човечеството дори и в нашата по-късна Индо-Европейска раса.

Но тъй като тази тема беше вече достатъчно обсъждана в настоящия труд, ние можем да преминем към лемурийците и атлантите и да видим какво са знаели за тези ранни раси древните гърци и какво знаят сега нашите съвременници. Великият народ, споменат от египетските жреци, от който са произлезли предците на гърците във века на Троя и които, както се твърди, са се сражавали с Атлантите, разбира се, не е бил раса на диваците на Палеолита, както виждаме. Но въпреки това, дори и в дните на Платон, с изключение на жреците и Посветените явно никой не е запазил някакъв ясен спомен за предшестващите раси. Най-древните египтяни са били отделени от по-късните атланти с хилядолетия; самите те са били потомци на чужда народност и са се заселили в Египет преди около 400 000 години,1 но техните посветени са запазили всички документи. Дори в такова късно време като века на Херодот те все още са притежавали статуите на 341 царе, царствали над тяхната немногобройна атланто-арийска субраса.2 Ако допуснем само двайсет години като средно число за царуването на всеки цар, тогава продължителността на Египетската империя трябва да бъде отнесена 17 000 години преди времето на Херодот.

Бунзен е изчислил древността на Голямата пирамида на 20 000 години. По-съвременните археолози не Ј определят повече от 5000 или в краен случай – 6000 години, щедро отделяйки на Тива с нейните Сто Врати 7000 години от самото основаване. Но въпреки това съществуват документи, доказващи, че египетските жреци – Посветените – са пътешествали в северна посока по суша по път, който по-късно станал Гибралтарския пролив, след това завивали на север и преминавали през бъдещите селища на финикийците в Южна Галия; после още по-далеч на север, докато не стигали до Карнака (Морбиган), отново завивали на запад и пристигали, продължавайки да вървят по суша, към северозападния нос на Новия Материк.3

1 При измерването на тинестата почва в долината на Нил са били намерени две обгорени тухли, едната на дълбочина 20 ярда, а другата – на 24 ярда. Ако изчислим дебелината на ежегодното отлагане, нанасяно от реката – 8 дюйма за столетие (по-внимателните изследвания са показали нарастване не по-голямо от три до пет дюйма за столетие), – ние трябва да определим за първата от тези тухли древност от 12 000 години, а на втората 14 000. Чрез аналогични изчисления Бурмайстър предполага, че от времето на първата поява на човека върху земята на Египет са изминали 72 000 години, а Дрепер приписва на европейския човек, свидетел на последната ледникова епоха, древност по-дълбока от 250 000 години. („Man before Metals“, стр. 183.) Египетският Зодиак свидетелства за повече от 75 000 години наблюдения! Забележете също, че Бурмайстър говори само за населяването на Делтата.

2 Вж. „Езотеричен Буддизъм“, стр. 66, пето издание.

3 Или това, което сега са Британските острови, тогава още неотделени от главния материк. „Древните жители на Пикардия са можели да преминават във Великобритания, без да пресичат канала. Британските острови са били съединени с Галия чрез провлак.“ („Man before Metals“, стр. 184.)


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 126

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред