За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 124

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„Преданията, чиито следи се срещат в Мексико, в Централна Америка, в Перу и в Боливия, подсказват мисълта, че човекът е съществувал в тези различни страни в епохата на гигантското издигане на Андите и че той е „запазил спомен за това“.

Именно в полза на такава древност се изказват повечето учени, до по-късните палеонтолози и антрополози включително. Ако става дума за Перу, бил ли е направен удовлетворителен опит да се определи етнологичното сродство и характерните черти, расите, издигнали тези циклопски съоръжения, чиито развалини свидетелстват за велика цивилизация? В Куелап например те се състоят от:

„Стени, построени от обработен камък с 3600 ф. дължина и 56 ф. ширина, високи 150 ф. и представляващи здрава маса със срязан връх. Върху тази маса се е намирала друга, 600 ф. дълга, 500 ф. широка и 150 ф. висока, което заедно дава височина от 300 ф. В тях е имало стаи и килии.“1

Твърде показателен е фактът на поразителната прилика на архитектурата на тези колосални строежи и архитектурата на европейските нации. Фергюсън смята, че аналогията между развалините на цивилизацията на „инките“ и Циклопските останки на пелазгите в Италия и Гърция са обикновена случайност –

„Най-забележителната в историята на архитектурата... Трудно е да се въздържим от извода, че между тях може да съществува определена връзка“.

Тази „връзка“ се обяснява просто с произхода на групите на народа, издигнал тези съоръжения, от един общ център на Атлантическия материк. Това допускане може да ни помогне да се приближим до разрешаването на този и подобни проблеми почти във всяка област на съвременната наука.

Като обсъжда тази тема, д-р Ларте разрешава въпроса, заявявайки, че:

„Толкова много опровергаваната истина за съществуването на човека заедно с гигантските измрели видове (elephas, primigenius, rhinoceros, tichorrhinus, hyaena spelaea, ursus spelaeus и т.н.) ми изглежда от днес извън всякакви опровержения и окончателно завоювана от науката.“2

На друго място ни е показано, че такова е мнението и на Дьо Катрефаж. Той казва:

„По всяка вероятност човекът е бил свидетел на Миоценските времена,3 следователно и на цялата Плиоценска епоха. Съществуват ли някакви причини да се предполага, че неговите следи ще бъдат намерени още по-назад?... Тогава той би могъл да е съвременник на най-първите млекопитаещи и може да се отнесе към дълбините на Вторичния период.“4

1 Прегледайте множеството материали, събрани от Донели като доказателство, че Перуанската колония е била разклонение на атлантите.

2 „Пещерите в Перигор“, стр. 35.

3 Като обсъжда произхода на различните гръцки и римски учреждения, изобретателният автор на „Атлантида, допотопен свят“ изказва убеждение, че „корените на днешните учреждения могат да се проследят до Миоценската епоха“. Да, и дори още по-дълбоко назад, както вече беше казано.

4 „L’Espиce Humaine“, стр. 152.

Египет е много по-древен от Европа във вида, в който е представена сега на картата. Атланто-арийските племена са започнали да го населяват, когато британските острови1 и Франция все още не са съществували. Добре е известно, че „езикът на Египетското море“ – Делтата на Долен Египет е станала твърда суша постепенно и е последвала платата на Абисиния; но като противоположност на тях, които, в сравнителен план, са се издигнали внезапно, Делтата се е образувала доста постепенно, в течение на дълги векове, от последователни наслагания на морска тиня, ежегодно отлагани от почвата, нанасяна от широката река, днешният Нил. Въпреки това дори Делтата, като твърда и плодородна земя, е била обитавана значително повече от 100 000 години. По-късните племена, с още повече арийска кръв в себе си, отколкото техните предшественици, пристигнали от изток и я завоювали от народа, чието име е загубено за потомството, като се изключат Съкровените Книги. Именно тази естествена преграда от тиня, която засмуквала бавно и неизбежно всеки плавателен съд, приближаващ към негостоприемните брегове, още няколко хилядолетия пр.Хр. е била най-добрият пазач за по-късните египтяни, които успели да я достигнат през Арабия, Абисиния и Нубия под предводителството на Ману Вина в дните на Вишвамитра.2

1 Впрочем, такива каквито ние ги познаваме. Тъй като геологията не само доказва, че островите на Великобритания са били четири пъти покривани с вода и са се издигали отново, но и че протоците между тях и Европа в предишна далечна епоха са били твърда земя.

2 Вж. „Разбулената Изида“ (I, 627), казаното от Кулука Бхата.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 124

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред