За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 117

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Те обаче така отсъстват в последните, както и в другите. Ако предубеждението не се вгнезди в ума, подобно на вампир, авторът на „Древността на човека“ би намерил ключ за излизане от затруднението, отброявайки в този свой труд десет страници назад (стр. 530) и прочитайки цитираната от него извадка от книгата на г-н Ролестън. Този физиолог, казва той, се придържа към мнението, че понеже съществува значителна пластичност в човешкия строеж не само през младостта и по време на растежа, но дори и през зрелостта, ние невинаги трябва да приемаме за доказано, както правят някои защитници на теорията за развитието, че всяко увеличаване на физическата сила зависи от подобряването на строежа на тялото, тъй като – защо душата или умствените и морални способности да не могат да играят в схемата на развитието първа роля, вместо втора?

Тази хипотеза е изтъкната във връзка с еволюцията, която не зависи изцяло от „естествения подбор“, но е добре приложима и към дадения случай. Тъй като ние също твърдим, че именно „Душата“ или Вътрешният човек, който се спуска отначало на Земята, психичният астрал, е образецът, по който постепенно се изгражда физическият човек – неговият Дух, умствените и моралните способности се събуждат по-късно, успоредно с растежа и с развитието на физическия му строеж.

„По този начин безтелесните духове са намалили огромните си очертания до по-малки форми“ и станали хората на третата и четвъртата раса. Още по-късно, след векове, се появили хората на нашата пета раса, намалявайки приблизително до половината от ръста на първоначалните предци, който бихме нарекли гигантски.

Разбира се, човекът не е резултат на специално творение. Той е продукт от постепенно усъвършенстващата се работа на Природата, подобно на която и да е жива единица на тази Земя. Но то се отнася само до човешкото физическо изграждане. Това, което живее и мисли у човека и надживява тази обвивка, образцовото произведение на еволюцията е „Вечният Странник“, Протео-подобна диференциация в Пространството и Времето на Единния Абсолют, „Непознаваемото“. В труда си „Древността на човека“1 сър Чарлз Лайел цитира – може би малко насмешливо – това, което Халам казва в своя „Увод към литературата в Европа“:

„Ако човекът е бил създаден по образ Божи, той също така е бил създаден по образа на маймуната. Строежът на тялото на този, който е измерил звездите и е покорил мълнията, се приближава до строежа на онзи безсловесен звяр, който скита в горите на Суматра. Така, намирайки се на граничната черта между животинската и ангелската природа, може ли да се чудим, че той е заимствал черти и от двете!“2

1 Op. cit., 501, изд. 1863.

2 Op. cit. IV, 162.

Окултистът би се изразил по друг начин. Той би казал, че действително човекът е бил създаден по образа и подобието на типа, проектиран от неговия прародител, творящ чрез Ангелска Мощ, или от Дхиан-Когана; докато скитникът от горите на Суматра е бил направен по подобие на човека, тъй като строежът на маймуната, повтаряме, е възпроизвеждане по противонормален начин на точната формула на Човека от Третия Кръг, а по-късно и от Четвъртия Кръг. В Природата нищо не пропада, нито един атом; поне това е установено от научните данни. Явно аналогията изисква и формата да бъде еднакво надарена с постоянство.

Какво обаче намираме ние? Сър Уилям Даусън, чл. Кр. др., казва:

„Още по-забележително е, че в своите лекции в Ню Йорк проф. Хъксли, основавайки данните си относно низшите животни главно на предполагаемата генеалогия на коня – често признавана като нямаща достатъчно доказателства – в същото време напълно избягва да обсъжда теорията за произхода на човека от маймуната, която сега толкова очевидно се е усложнила от възникналите многобройни трудности, че както Уолъс, така и Миварт са започнали да се колебаят в своето мнение. Проф. Томас в своите неотдавнашни лекции („Природа“, 1876) признава, че не е известен по-нисък тип от типа на австралиеца и въпреки това не съществува никакво звено, което да го съединява с маймуните; и Хекел е принуден да допусне, че е напълно неизвестен маймуноподобният човек, предполагаемото звено в неговия филогенезис („История на Творението“)... Така наречените „нарези“ (fallies), намерени с костите на Палеокосмичните хора в пещерите на Европа и описани в прекрасните трудове на Кристи и Ларте, показват, че дори и най-древните раси от хора, известни на археологията и геологията, са притежавали вече рудименти на писмото.“1

След това във „Fallacies of Darwinism“ на д-р Ч. Р. Бри четем:

„Дарвин справедливо казва, че физическата разлика, и особено умствената, между низшата форма на човека и висшата човекоподобна маймуна е огромна. Поради това времето, което според дарвинистката еволюция е нужно да има почти неподвижна мудност, трябва да е било също така и с огромна продължителност и при развитието на човека от маймуната.2 Поради това и възможностите за откриване на някои разновидности в различните чакълести или пресноводни образувания, намиращи се над третичните напластявания, трябва да са твърде големи. И въпреки това, никога не е била намерена нито една разновидност, нито един образец на междинното същество между маймуната и човека! Нито в пясъците, нито в светложълтите планински наслоявания през четвъртичната епоха, нито в пресноводните корита, нито в чакълестите образувания и наносите, нито в третичните слоеве под тях са били намерени останки на някой от членовете на липсващите семейства между маймуната и човека, които според Дарвин би трябвало да съществуват. Не са ли били отнесени тези останки с потъването на земната повърхност и не са ли покрити сега от море? Ако е така, то е повече от вероятно, че те биха били открити в онези корита на съвременните геоложки слоеве, които не са се спуснали на дъното на морето, и по-малко вероятно, че някои части не биха били изкопани от дъното на океана, подобно на останките на мамонти и носорози, също така срещащи се в коритата на пресните води и наносните пясъци... Прочутият Неандерталски череп, за който толкова се е говорило, принадлежи, както е признато, към този отдалечен период (бронзовият или каменният век) и въпреки това, независимо че той може да е бил череп на идиот, съществува огромна разлика между него и черепа на най-високия вид от известните ни човекоподобни маймуни.“1

1 Вж. по този въпрос „Доисторическият човек“ на Уилсън, II, 54. „Произход на света“, стр. 393, 394.

2 И колко още „по-огромен“, ако обърнем обратно тези фактори и кажем – по време на развитието на маймуните от човека на третата раса.

1 Op. cit., стр. 160–161.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 117

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред