За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 115

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Всеки, който дори повърхностно е следил геоложките открития на днешното време, знае, че е установено постепенно подобрение в майсторството, започвайки от непохватните фрагменти и грубо обработените ранни Палеолитни брадвички до относително по-фините брадвички от онази част на Неолитния период, която непосредствено е предшествала употребата на металите. Но това е ставало в Европа, на която само някои части едва са се издигали от водата в дните на висшата Атлантска цивилизация. Тогава са съществували груби диваци и високоцивилизовани хора, както и сега. Ако 50 000 години след нашето време останки от бушмените-пигмеи бъдат изкопани от някоя африканска пещера заедно с много по-ранните пигмеи слонове, каквито са били намерени в Милн от Едуардсън, в отлаганията на пещерата в Малта, ще бъде ли това повод да се твърди, че в наше време всички хора и всички слонове са били пигмеи? Или ако в Цейлон бъде намерено оръжието на племето Ведха, ще бъде ли нашето потомство оправдано, ако помести всички нас в разреда на диваците на Палеолита? Всички предмети, които досега геолозите са извадили от земята на Европа, разбира се, никога няма да могат да бъдат отнесени към по-отдалечена епоха, отколкото е краят на Еоценския период, тъй като преди това земите на Европа все още не са се издигали над водата. Също така това, което казахме, в никакъв случай не може да се омаловажи от теоретиците, ако твърдят, че тези любопитни щрихи на животни и хора, направени от човека на Палеолита, се отнасят само към края на Еленовия период – тъй като такова обяснение би било твърде слабо, предвид невежеството на геолозите дори относно приблизителната продължителност на тези периоди.

Езотеричната доктрина определено учи на догмата за възхода и падението на цивилизациите; и сега ние научаваме:

„Забележителен е фактът, че явно канибализмът става все по-често явление с придвижването на човека в цивилизацията и докато във времената на неолита неговите следи се срещат често, те стават твърде редки или напълно изчезват в епохата на мамонта и северния елен...“1

Това е още едно доказателство за цикличния закон и истинността на нашите учения. Езотеричната история твърди, че техните идоли и почитане изчезнали с четвъртата раса дотогава, докато останалите живи смесени раси на последната (китайците, африканските негри и пр.) не възстановили постепенно това почитане. Ведите не поощряват никакви идоли, но това почитание може да се намери във всички съвременни писания на индусите.

„В ранните египетски гробници и развалини на доисторическите градове, разкопани от д-р Шлиман, са намерени в изобилие изображения на богини с глави на сова или бик и други символични фигури или идоли. Но когато се приближаваме до времената на Неолита, подобни идоли вече не се срещат или дори да ги открием – това е толкова рядко, че археолозите и до днес спорят за тяхното съществуване... Единствените, които могат да се разглеждат с известна достоверност като играещи ролята на идоли, това са една или две фигури, открити от Дьо Брей в някаква изкуствена пещера на Неолитния период..., които явно е трябвало да изобразяват женски фигури в човешки ръст.“2

1 „Съвременната наука и съвременната мисъл“, стр. 164.

2 Пак там, стр. 199.

И тези фигури са могли да бъдат обикновени статуи. Във всеки случай тук разполагаме с едно от многото доказателства за цикличния подем и падение на цивилизация и религия. Фактът, че досега не са намерени следи от човешки останки или скелети зад границите на След-Третичната или Четвъртичната епоха – макар че кремъците на абат Буржуа могат да служат като предупреждение1 – явно сочи справедливостта на друго езотерично твърдение, което гласи:

1 Повече от двайсет екземпляра вкаменели маймуни са били намерени само в една местност, в слоя на Миоценския период (Пикерми, близо до Атина). Ако тогава човекът не е съществувал, колкото и да удължаваме периода, той е твърде кратък, за да успее да се преобрази. Ако той е съществувал и ако не бъде намерена маймуна в предишната епоха, какъв ще бъде изводът?

„Търси останките на твоите предци на високите места. Долините са израснали в планини и планините са се сгромолясали на дъното на моретата.“

Човечеството на четвъртата раса, намаляло след последния катаклизъм на две трети от своето население, вместо да се засели на новите материци и острови, които отново се издигнали – докато предшестващите ги образували дъното на новите океани – напуснали това, което представлява днес Европа и част от Азия и Африка и отишли по върховете на гигантските планини; моретата, заобикалящи някои от тях, оттогава са „отстъпили“ и са дали място на платата на Централна Азия.

Най-интересен пример за това постъпателно придвижване може да бъде показан с прочутата пещера на Кент в Торкуей. В тази странна вдлъбнатина, изровена от водата в Девонския варовик, откриваме доста любопитни останки, запазени за нас в геоложките летописи на земята. Под големите монолитни късове варовик, натрупани на дъното на пещерата, били открити, врязани в отлаганията на черната земя, много оръдия от Неолитния период, с прекрасна изработка върху няколко парчета от счупени съдове – възможно е те да се отнасят към епохата на римската колонизация. Тук няма нито следи от човека на Палеолита, нито кремъци или следи от измрели животни на Четвъртичния период. Ако проникнем още по-дълбоко през плътния слой на сталагмитите, под черния слой, чак до червената земя – която някога, разбира се, е съставяла настилката на тази вдлъбнатина – нещата придобиват съвършено друг аспект. Тук не се среща нито едно оръдие, годно за сравняване с фино изработените оръдия от горните пластове; само маса груби и тежки брадвички (с чиято помощ, както искат да ни убедят, гигантите от животинското царство са били покорявани и убивани от малкия човек!) и украшения от Палеолита, смесени безразборно с костите на видове, днес или измрели, или преселили се, гонени от промяната в климата. И нима авторът на тези уродливи брадвички е изрязал върху костта северния елен над ручея, показан на рисунката? Във всички случаи ние срещаме същата очевидност, че от рудиментите на цивилизацията до най-отвратителното варварство – от историческия до Неолитния и от Неолитния до Палеолитния човек – всичко се е спускало по наклонен план, и то отново в Европа. Също така срещаме „Епохата на Мамонта“ – крайното или най-ранното подразделение на човека на Палеолита – в която извънредната грубост на оръдията е достигнала своя максимум и звероподобната (?) видимост на съвременните Ј черепи, подобно на Неандерталския, сочат много висок тип на човечеството. Но понякога те могат да сочат нещо друго – раса на хора, напълно различна от нашето (на петата раса) човечество!

Както един антрополог е казал в „Съвременна мисъл“:

„Независимо дали е обоснована научно или не, теорията на Пейрер може да се смята за еквивалентна на тази, която е разделила човека на два типа. Брока, Вирей и цял ред френски антрополози признали, че низшата раса на хората, включително и австралийската, тасманската и негърската раса, изключвайки кафрите и северните африканци, трябва да бъде поместена отделно. Фактът, че в тези семейства, или по-точно суб-семейства на третината, долните коренни зъби обикновено са по-големи от другите, а челните кости и костите на слепоочията обикновено са свързани чрез шев, поставя Homo afer на равнището на същество от особен вид, със същото основание, както и повечето от видовете на пойните птици. В дадения случай ще се въздържа от споменаване на фактите на смесване, които толкова изчерпателно са коментирани от покойния проф. Брока. Историята на тази раса в миналите векове на света е много любопитна. Те не са създали собствена система на архитектура или религия.“1

1 Статията на д-р Ч. Картър Блек „Генезис на човека“.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 115

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред