За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 114

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

ЕЛЕН, ИЗРЯЗАН ОТ ЧОВЕКА НА ПАЛЕОЛИТА

ВЪРХУ КОСТ1

1 „Митични чудовища“, стр. 97.

Показаната рисунка, направена от палеолитния „дивак“, е образец на резбата; Палеолитен означава човек на „ранния Каменен век“, когото смятат за толкова див и звероподобен, колкото са и зверовете, сред които е живял. Оставяйки настрана съвременните островитяни на Южното море или дори която и да е Азиатска раса, ние хвърляме предизвикателство към всеки по-голям ученик или дори европейски юноша, който никога не се е учил да рисува, да изпълни също така умело и с такова достойнство подобна резба или дори да направи само скица с молив. Тук срещаме истински художествен ракурс и правилни светлини и сенки, без какъвто и да е готов модел пред артиста, който е рисувал направо от натура, изразявайки по този начин познания за анатомията и пропорциите. Както ни уверяват, художникът, който е рисувал този елен, е принадлежал към примитивните полуживотински диваци (съвременници на мамонта и косматия носорог), които твърде ревнивите еволюционисти вече са се опитвали да представят като определено приближаващи се към типа на техния проблематичен „питекоиден човек“!

Тази резба върху еленов рог доказва така красноречиво, както който и да е факт, че еволюцията на расите винаги е следвала сериите на подем и падение, че човекът може би е толкова древен, колкото е и втвърдилата се Земя и ако ние можем да наречем неговия божествен прародител „човек“, тогава той е още по-древен.

Дори самият Мортие явно изпитва смътно недоверие към изводите на съвременните археолози, когато пише:

„Доисторическото минало е нова наука, която далеч, много далеч не е казала още своята последна дума.“1

Според мнението на Лайел, един от висшите авторитети по този въпрос и „баща“ на геологията:

„Постоянното очакване да се срещне човешки череп от толкова по-нисък тип, колкото по-древни бъдат формациите, в които ще бъде намерен, е основано на теорията за прогресивното развитие и е възможно тя да се окаже разумна; въпреки това трябва да припомним: засега нямаме определени геоложки доказателства, че появата на това, което наричаме низши раси на човечеството, винаги е предшествало в хармоничен ред появата на висшите раси.“2

1 „Prehistoric Antiquity of Man“, 1883.

2 „Antiquity of Man“, стр. 25.

Такова доказателство не е намерено и до днес. Така науката се старае да продаде кожата на мечката, която още не е видял нито един смъртен. Това признание на Ч. Лайел звучи твърде показателно, ако към него се добави и заявлението на проф. Макс Мюлер, чиито нападки срещу дарвинистката антропология, от гледна точка на езика, между другото никога не са били удовлетворително отбити.

„Какво знаем за дивите племена зад границите на последната глава на тяхната история? (Сравнете това с езотеричната гледна точка относно австралийците, бушмените, както и палеолитния човек в Европа, която ги разглежда като деца на Атлантите, запазили останките на загиналата култура, процъфтяваща, когато основната Коренна Раса се е намирала в силата си.) Успяхме ли да погледнем в тяхното предишно съществуване? Ще разберем ли някога това, което в края на краищата навсякъде е най-важният и най-поучителен урок – а именно, по какъв начин те са станали това, което са сега?... Техният език действително доказва, че тези така наречени езици с техните сложни системи на митологията, техните примитивни обичаи, техните неразбираеми за нас настроение и дивост, не са създания на днешния или вчерашния ден. Ако не допуснем специално творение за тези диваци, то те трябва да са толкова древни, колкото и индусите, гърците и римляните (много по-древни)... те са могли да бъдат жертва на многобройни бедствия и това, което ние смятаме за примитивно, може да се окаже само възвръщане към дивото състояние или израз на нещо, което е било много по-разумно и разбираемо в своите предишни стадии.“1

Проф. Джордж Раулинсън отбелязва:

„Първобитният дивак“ е познат термин в съвременната литература, но не съществуват доказателства за това, че той някога е съществувал. Цялата очевидност свидетелства по-скоро за обратното.“2

В своята книга „Произход на народите“ Раулинсън справедливо добавя:

„Митичните предания на почти всички народи поставят в началото на човешката история епоха на щастие и съвършенство, „златен век“, през който не е имало никакви признаци на дивост или варварство, а много на цивилизация и финес.“3

Какво ще бъде отношението на съвременния еволюционист при такова наличие на доказателства?

Ние повтаряме въпроса, поставен в „Разбулената Изида“:

„Доказва ли откриването на останки в Девонската пещера, че в онази епоха не са съществували съвременни на тях раси с по-висока цивилизация? Когато сегашното население на Земята изчезне и някой археолог, принадлежащ на „бъдещата раса“, изкопае домашните съдове на едно от нашите племена в Индия или Адаманските острови, ще бъде ли той оправдан, ако направи извод, че човечеството в деветнайсетото столетие „едва е излизало от каменния век“?4

1 „Индия, на какво може тя да ни научи?“, серия от лекции, прочетени в Кеймбриджкия университет през 1882. Лекция III, стр. 110, изд. 1892.

2 „Antiquity of Man Historically Considered“, „Present Day Tracts“, том II, очерк IХ, стр. 25.

3 Op. cit., стр. 10, 11.

4 Op. cit., 1, 4.

Друга любопитна непоследователност в научните теории се съдържа в това, че човекът от Неолита е показан като много по-див, отколкото е човекът от Палеолита. Или Любок се заблуждава в своето съчинение „Доисторически човек“, или Еванс в своя труд „Древните каменни оръдия“, или и двамата. Тъй като, ето какво научаваме от тези и други книги:

1) Когато преминаваме от човека на Неолита към човека на Палеолита, оръжията стават груби и тежки образци, вместо фино оформени и полирани инструменти. Грънчарството и други полезни изкуства изчезват с придвижването по низходящата скала. И въпреки това последният е успял да нарисува такъв елен!

2) Човекът на Палеолита е живял в пещери, които е делял с хиените и лъвовете,1 докато човекът от Неолита е строил наколни жилища.

1 Човекът от Палеолита би трябвало в онова време да е бил надарен със сила, която три пъти превъзхожда силата на Херкулес, и с вълшебна магическа неуязвимост. В противен случай лъвът е трябвало в онзи период да е бил толкова слаб, колкото е агнето, за да са можели да делят едно жилище. Със същото основание могат да се опитат да ни убедят, че именно лъвът или хиената са изрязали елена върху костта, както и че това майсторско произведение е било направено от подобен род дивак.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 114

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред