За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 112

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Геологията днес е разделила периодите и поместила човека в

ЧЕТВЪРТИЧНАТА

Човекът на Палеолита, човекът на Неолита. Историческият период.

„ЧЕТВЪРТИЧНАТА“

Ако на Четвъртичния период бъдат отделени 1 500 000 години, само тогава нашата пета раса ще принадлежи на него.

Въпреки това – mirabile dicti – докато човекът на палеолита, който не е канибал и несъмнено е предшествал човека-канибал на Неолита с неколкостотин хилядолетия,2 е показан като забележителен екземпляр, от човека на Неолита правят почти отвратителен дивак, независимо от неговите наколни жилища.3 Да прочетем какво казва на читателите ученият геолог Чарлз Гулд в своя труд „Митични чудовища“:

2 Геологията признава: „извън всякакво съмнение е, че началният период е трябвало да мине след изчезването на човека от Палеолита и преди появата на неговия приемник, човека на Неолита“ (вж. „Праисторическа Европа“ на Джеймс Хейки и „Митични чудовища“ на Чарлз Гулд, стр. 98).

3 Донякъде напомнящи скупчените селца на север от Борнео.

„Човекът на Палеолита не е познавал грънчарството и тъкаческото изкуство и явно не е имал домашни животни и не е знаел системата за обработване на земята; но езерните жители на Неолита в Швейцария са имали вече тъкачни станове, грънчарство, отглеждали са зърно, овце, коне и т.н. Сред двете раси са били в обща употреба инструменти от рог, кости и дърво, но тези, които са принадлежали на по-древната, често са се отличавали по това, че са били украсени с изкусна дърворезба и с изображения на различни животни от периода; докато у човека на Неолита подобно изкуство1 явно напълно е отсъствало...“2

Да посочим причините за това:

1) Най-древните вкаменелости на човека, на примитивния пещерен човек от древния период на Палеолита до Ледниковия (каквато и да е тяхната продължителност и колкото и да са отдалечени от нас), винаги ни показват един и същи genus на човека и няма вкаменелости, които относно него да доказват следното:

„Хипарионът и anchitherium са доказали относно вида на коня постепенната прогресивна приспособимост от простия наследствен тип до по-сложни съществуващи форми.“3

2) Що се отнася до брадвичките на Палеолита:

„Когато те са поставени до най-грубите форми на каменните брадви, които в днешно време се срещат сред австралийците и други диваци, трудно е да се установи някаква разлика.“4

1 „Най-изкусният скулптор на нашето време не би го направил по-добре, ако негов резец е парче кремък, и камък или кост за материал на резбата!“ (проф. Бойд Даукинс, „Cave-Hunting“, стр. 344). След такова признание е безполезно да продължават твърденията на Хъксли, Шмит, Ленг и др., според които човекът на Палеолита в никакъв случай не може да бъде разглеждан като водещ ни назад към питекоидната човешка раса; така те разрушават фантазията на много повърхностни еволюционисти. Останки с художествена стойност, отново появяваща се сред хората от епохата на обработените кремъци, може да се отнесе към техните предци – Атлантите. Човекът на Неолита е бил предшественик на великото арийско нашествие и се е преселил от съвършено други места – от Азия и отчасти от Северна Америка. Племената, населявали Северна Африка на северозапад, несъмнено са били с атлантически произход – съществували стотици хилядолетия преди Неолитния период в Европа, – но те дотолкова са се отклонили от основния тип, че вече не проявявали никакви ярки особености, характерни за него. Що се отнася до контраста между човека на Неолита и Палеолита, забележителен е фактът, както сочи Карл Фогът, че първият е бил канибал, а много по-ранният човек, човекът от ерата на мамонта не е бил такъв. И така, явно човешките нрави и обичаи не се подобряват с течение на времето. Поне не в дадения случай.

2 Op. cit., стр. 197.

3 „Съвременната наука и съвременната мисъл“, стр. 181.

4 Пак там, стр. 112.

Това служи като доказателство, че диваци са живели във всички времена; и изводът може да бъде, че и в онези дни са могли да съществуват цивилизовани хора, културни народи, съвременници на онези груби диваци. Ние виждаме нещо подобно в Египет преди 7000 години.

3) Препятствието, което е непосредствено следствие от двете предишни: ако човекът не е бил по-древен от палеолитния период, в никакъв случай не би могъл да има необходимото време за своето превръщане, започвайки от „липсващото звено“ и стигайки на нивото, на което както знаем се е намирал дори през онова отдалечено геоложко време, т.е. представлявайки даже по-фин образец на човечеството, отколкото са много от днес съществуващите раси.

Това естествено води до следния силогизъм: 1) Примитивният човек (известен на науката) в някои отношения е бил дори по-фин в своя genus, отколкото е сега. 2) Най-ранната от известните маймуни, лемурът, е била по-малко човекоподобна, отколкото са съвременните питекоидни видове. 3) Извод: дори и да бъде намерено липсващото звено, везните на очевидното по-скоро биха се наклонили на страната на теорията, според която маймуната представлява изродил се човек, станал ням поради някакви случайни обстоятелства,1 отколкото на страната на теорията за произхода на човека от питекоидния прародител. Тази теория е с две остриета.

От друга страна, ако съществуването на Атлантида беше признато и беше прието твърдението, че в Еоценския период:

„Дори в самото му начало, великият Цикъл на хората от четвъртата раса, атлантите, вече е достигнал своето висше равнище“,2

1 На основата на данните, получени от съвременната наука, физиологията и естествения подбор, и без да се прибягва до някакво вълшебно творение, двама човешки представители от негърската раса с най-ниска степен на умствено развитие – да кажем идиоти, родени неми – биха могли да породят нямото потомство от типа на Пастран, което би поставило началото на нова изменена раса и по този начин в течение на геоложкото време би се получила истинска антропоидна маймуна.

2 „Езотеричен Буддизъм“ стр. 64.

някои от сегашните затруднения за науката лесно биха изчезнали. Грубата обработка на оръдията от палеолита въобще не пречи на представата, че рамо до рамо с техните майстори са живели високоцивилизовани народи. Казват ни, че:

„Само малка част от земната повърхност е била изследвана и от нея нищожен дял са повърхността на древните земи или образуванията от прясна вода, единствените места, където бихме могли да очакваме следи от висши форми на животинския живот. И дори те са толкова незадоволително изследвани, че там, където сега срещаме хиляди и десетки хиляди несъмнени човешки останки, лежащи почти под нашите крака, тяхното съществуване е започнало да се предполагa1 едва през последните трийсет години.“

1 „Съвременната наука и съвременната мисъл“, стр. 98.

Също така твърде показателно е, че заедно с грубите брадвички на най-низшия дивак изследователите срещат образци с такова художествено достойнство, което надали би могло да се открие или предположи при съвременния селянин, принадлежащ на която и да е европейска страна – освен в изключителни случаи; „Изображението на пасящия елен“ от пещерата Тенгин в Швейцария, както и изображението на бягащия човек с два коня, на което двете конски глави са нарисувани до него – работа от Еленовия период, т.е. поне преди 50 000 години – не само са обявени от Ленг като забележително изпълнени, но „Пасящият елен“ е описан като творение, което „би направило чест на всеки съвременен живописец анималист“ – и това въобще не е преувеличена похвала, както всеки може да се убеди, като погледне възпроизведената рисунка в книгата на Ч. Гулд. И ако сега поставим нашите велики европейски художници рамо до рамо със съвременните ескимоси – които също като своите палеолитни предци от Еленовия период, груби и диви човешки представители, имат склонността постоянно да рисуват с острието на ножа си животни, ловни сцени и пр., – можем да попитаме: защо и в онези дни да не е съществувало нещо подобно? В сравнение с образците на египетските рисунки и скици отпреди 7000 години, „най-ранните“ портрети на хора, глави, на коне и елени, направени преди 50 000 години, несъмнено са по-добри. Въпреки това е известно, че египтяните от онзи период са били твърде цивилизована нация, докато хората от палеолита са наричани диваци от низш тип. Явно, че този въпрос има малко значение, но въпреки това той е твърде показателен, разкривайки опита да се приспособи всяко ново откритие към вече съществуващите теории, вместо именно теориите да бъдат съобразени с откритието. Да, Хъксли е прав като казва: „Времето ще покаже“. То ще покаже и окултизмът ще възтържествува.

Заедно с това най-непреклонните материалисти са принудени да приемат най-окултните предположения, по силата на необходимостта. Странно е, но именно най-големите материалисти – принадлежащи на немската школа – са стигнали най-близо до ученията на окултистите по отношение на физическото развитие. Така проф. Баумгартнер предполага, че:

„Зародиши за висшите животни са можели да са само яйцата на низшите животни... Освен напредъкът в развитието на растителния и животински свят, в онзи период са се образували нови първоначални зародиши (образували основата на нови превръщания и т.н.)... Първите хора, произлезли от зародиши на животни, които са били по-долу от тях, отначало са живели в състоянието на личинки.“

Именно така: и ние казваме същото – в състояние на личинки – но само че не от „животински“ зародиш; и тази личинка е била бездушната астрална форма на доисторическите раси. Ние вярваме, както и немският професор заедно с няколко други учени от Европа, че човешките раси:

„Не са произлезли от една двойка, а са се появили едновременно, в многобройни раси.“1

Затова, когато четем „Сила и материя“ и виждаме, че Бюхнер, този император на материалистите, повтаря след Ману и Хермес, че:

„Растението неумолимо преминава в животно и животното в човек“,2

1 „Anfдnge zu einer Physiologischen Schцpfungsgeschichte der Pflanzen und Tierwelt“, 1885.

2 Op. cit., стр. 212.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 112

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред