За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 111

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

УСПОРЕДНОСТ НА ЖИВОТА

НАУЧНИТЕ ХИПОТЕЗИ

Според Хекел науката подразделя периода на историята на Земното кълбо от началото на живота на Земята (или Азойския век) на пет главни подразделения или периода.1

ИЗНАЧАЛНАТА ЕПОХА

Лаврентиевска, Камбрийска, Силурска. Науката ни казва, че Изначалната епоха в никакъв случай не е била лишена от растителност и животински живот. В Лаврентиевските отлагания се срещат образци на Eozoon canadense – раковина, разделена на много отделения. В Силурските отлагания са намерени морски водорасли (algae), мекотели, раковини и низши морски организми, също така първите следи от риби. Изначалната епоха проявява (algae), мекотелите, раковините, полипите, морските организми и пр. Поради това науката твърди, че морският живот е съществувал от самото начало на времената, обаче предоставя на нас самите обсъждането на въпроса, по какъв начин се е появил животът на Земята. Ако тя отхвърля библейското „творение“ (както правим ние), защо не ни предложи друга, макар и приблизително вероятна хипотеза?

ПЪРВИЧНАТА

Девонска,1 Въглена, Пермска. Папратовидни гори, Sigillaria, шишарковидните, рибите, влечугите. Така твърди съвременната наука.

ВТОРИЧНАТА

Триасова, Юрска, Кредова. Това е епоха на влечугите – гигантските мегалозаври, ихтиозаври, плезиозаври и т.н. Науката отрича съществуването на човека в този период. Но все пак тя трябва да обясни по какъв начин човекът е разбрал за тези чудовища и е могъл да ги опише преди века на Кювие? Старите анали на Китай, Индия, Египет и дори на Юдея, са пълни с тях, което е показано на друго място. През този период се появяват също така и първите двуутробни млекопитаещи1 – насекомоядните, месоядните, phytophagous; и както предполага проф. Оуен – тревоядните, копитните млекопитаещите.

Науката не допуска появата на човека до края на Третичния период.2 Защо? Защото човекът трябва да бъде показан като по-млад от висшите млекопитаещи. Но Езотеричната наука ни учи на обратното. И тъй като науката напълно не е в състояние да стигне макар и до приблизителен извод по отношение възрастта на човека или дори на геоложките периоди, Окултното Учение е по-логично и разумно, дори и да бъде прието само като хипотеза.

ТРЕТИЧНАТА1

Еоценска, Миоценска, Плиоценска. Още не се допуска, че през този период човекът е можел вече да живее.

В списание „Знание“ Е. Клод казва: „Макар че плацентните млекопитаещи и разредът на приматите, към който се отнася човекът, се появяват в Третичната епоха и климатът, който бил тропичен в Еоценската епоха, топъл в Миоценската и умерен в Плиоценския период, е благоприятствал за неговото съществуване в Европа до края на Третичната епоха... обикновено не се приема неговото съществуване“.

ЕЗОТЕРИЧНАТА ТЕОРИЯ

Като оставя геоложките класификации на Западната наука, Езотеричната Философия дели само периодите на живота на Земното Кълбо. В сегашната Манвантара самият период е разделен на седем Калпи и седем велики човешки раси. Първата Калпа, отговаряща на Изначалната епоха, е Век.

„ПЪРВОБИТНИТЕ“2

Девите или Божествените хора, „Създатели или Прародители“.3

Езотеричната Философия е съгласна с твърдението, направено от Науката (вж. успоредната колонка), но все пак тя възразява по една точка. 300 000 000 години растителен живот (вж. „Хронология на брамините“) са предшествали „Божествените Хора“ или Прародителите. Също така нито едно учение не отрича, че в Изначалната епоха са съществували признаци на живот вътре в Земята, освен Eozoon canadense. Само когато споменатата растителност е принадлежала на този кръг, зоологическите останки, откривани днес в така наречените Лаврентиевска, Камбрийска и Силурска система, са останки от Третия Кръг. Отначало те са били така астрални, както и всичко останало, след това се уплътнили и материализирали pari passu с новата растителност.

„ПЪРВИЧНАТА“

Божествените прародители (Вторичните Групи) и две и половина Раси. Езотеричната Доктрина повтаря всичко казано горе. Всички те са останки от предишния Кръг.2

Въпреки това, веднага когато прообразите са отразени в Астралната обвивка на Земята, стават безкрайно количество изменения.

„ВТОРИЧНАТА“

Според всички изчисления третата раса вече се е появила, тъй като в течение на Триасовата епоха вече са съществували няколко млекопитаещи и тя е трябвало да се раздели преди появата им.

Поради това този период е епохата на Третата Раса, в която вероятно може също така да се открие началото на ранната Четвърта. Впрочем, по въпроса ние напълно се основаваме на догадки, тъй като още никакви определени данни не са издадени от Посветените.

Все пак могат да възразят, че аналогията тук е съвсем слаба, тъй като е доказано, че ранните млекопитаещи и до-млекопитаещи по време на тяхното развитие преминават анатомично от един вид в по-висок, същото става и с човешките раси в течение на техния процес на размножение. Разбира се, може да се намери паралел между monotremata, didelphia (или двуутробните) и плацентните животни, разделени на свой ред на три разреда,1 подобно на първата, втората и третата коренна раса от хора.2 Но за това би било нужно повече място, отколкото можем да отделим на този предмет.

„ТРЕТИЧНАТА“

Третата раса сега почти съвсем е изчезнала, отнесена от ужасния катаклизъм на Вторичната епоха, оставяйки след себе си само няколко смесени раси.

Четвъртата, родена милиони години преди2 посочената катастрофа, загинала по време на Миоценския период,3 когато Петата (нашата арийска раса) вече е наброявала милиони години независимо съществуване.4 Колко по-стара е тя – ако броим от началото, – кой знае? Тъй като „историческият“ период на арийците на Индия започнал за широките им маси1 едва с появата на техните Веди и много по-рано от Езотеричните писания, безполезно е тук да се установява някаква успоредност.

1 „История на Творението“, стр. 20.

2 Тук са запазени названията, дадени от науката, за да станат паралелите още по-ясни. Нашите термини са съвършено различни.

3 Изучаващият трябва да помни: Съкровеното учение твърди, че съществуват седем степени на Девите или „Прародителите“, или Седем класа, от най-съвършения до най-несъвършения.

1 Могат да кажат, че ние сме непоследователни, понеже в тази таблица не поставяме човека на Първичния век. Приетата тук паралелност на расите и геоложките периоди, доколкото това се отнася до началото на първата и втората, е просто опит, тъй като не съществуват никакви непосредствени сведения. Понеже по-рано обсъдихме въпроса за възможността за съществуване на расата във Въгления период, сега е напълно безполезно тези спорове да се възобновяват.

2 По времето на промеждутъка между един Кръг и следващия земното кълбо и всичко съществуващо върху него остава statu quo. Запомнете, че растителността е започнала в своята ефирна форма преди периода, който се нарича Изначален, преминавайки през Първичния и уплътнявайки се в него, достигайки своя пълен физически живот във Вторичната епоха.

1 Геолозите твърдят, че във „Вторичната епоха единствените млекопитаещи, открити (до сега) в Европа, са вкаменелостите на неголямо двуутробно животно“ (списание „Knowledge“, 31 март 1882, стр. 464). Несъмнено това двуутробно, или didelphis (единствените останали представители на това семейство, което е съществувало на Земята при Андрогинния човек), не е могло да е единственото животно, съществувало тогава на Земята! Неговото присъствие гръмогласно заявява наличието и на други (макар и неизвестни) млекопитаещи, освен монотремните и двуутробните, и по този начин се доказва, че наименованието „век на млекопитаещите“, дадено само на Третичния период, е заблуждаващо и погрешно, тъй като то позволява да се направи извод, че в Мезозойските времена на Вторичния Период са съществували само птици, земноводни и риби, но не и млекопитаещи.

2 Тези, които се готвят да осмеят доктрината на Езотеричната етнология, която предполага съществуването на хора във Вторичната епоха, ще направят добре, ако отбележат факта, че един от най-изтъкнатите съвременни антрополози Дьо Катрефаж сериозно изказва своите съображения в същата насока. Той пише: „Така няма нищо невъзможно в мисълта, че той (човекът)... е могъл да се появи на земното кълбо с първите представители на типа, към който той принадлежи по своя строеж“. („L’Espиce Humaine“, стр. 153.) Това становище се приближава твърде много до нашето основно твърдение – че човекът е предшествал другите млекопитаещи.

Проф. Льофевр допуска, че „Трудовете на Буше дьо Перт, Ларте, Кристи, Буржуа, Денуе, Брока дьо Мортие, Хами, Годри, Капелини и стотици други са преодолели всички съмнения и ясно са установили прогресивното развитие на човешкия организъм и занаятите на човека от самия Миоценски период на Третичната епоха“. („Philosophy Historical and Critical“, част II, стр. 499; глава II, „За органичната еволюция“. „Библиотека на съвременната наука“.) Защо той отхвърля възможността за човек на Вторичната епоха? Просто защото се е омотал в мрежите на дарвинистката антропология. „Произходът на човека е свързан с произхода на висшите млекопитаещи“; той се появил едва „с последния тип от този вид“! Това вече не е разсъждение, а догматизъм. Теорията никога не може да отстрани факта. Нима всичко трябва да отстъпи мястото си на простите хипотези на западните еволюционисти? Разбира се, не!

1 Посочените паралели имат значение само ако бъдат приети по-ранните изчисления на проф. Крол, а именно 15 000 000 години от началото на Еоценския период (вж. „Митични чудовища“ на Чарз Гулд, стр. 84), но не и тези, които той сочи в своя труд „Климат и време“, определящи продължителността на Третичния период едва на два и половина милиона или, в краен случай, на три милиона години. Въпреки това, според проф. Уинчел то би съкратило целия период на втвърдяване на земната кора до 131 600 000 години, докато по Езотеричното учение отлаганията са започнали в този кръг приблизително преди 320 000 000 години. Независимо от това, неговите изчисления не противоречат твърде много на нашите относно ледниковите периоди в Третичната епоха, която в Езотеричните книги се нарича „Век на пигмеите“. Що се отнася до 320 000 000 години, отделяни на отлаганията, трябва да се отбележи, че е изминало дори повече време при подготовката на земното кълбо за Четвърти Кръг преди началото на напластяването.

2 Тези placentalia, принадлежащи на третия суб-клас, явно са подразделени на villiplacentalia (плацента, състояща се от много отделни разхвърляни снопчета), zonoplacentalia (плацента с формата на пояс) и discoplacentalia (или дискоид). Хекел вижда в двуутробните didelphia, едно от свързващите звена, генеалогично, между човека и монерата!!!

1 Това включване на първата раса във Вторичния период е необходимо само като временна хипотеза – истинската хронология на първата, втората и ранната трета раса посветените държат в тайна. Тъй като всичко, което може да се каже по този предмет, е, че първата коренна раса може да бъде отнесена към Пред-Вторичния Век; както в действителност това се и преподава.

2 Въпреки че ние употребяваме термина „наистина човешка“ само във връзка с четвъртата, коренната раса на атлантидите, все пак третата раса е била почти човешка в своята последна половина, тъй като именно по времето на нейната пета субраса се е извършило разделянето на половете и първият човек е бил роден според нормалния сега процес. Този „първи човек“ съответства в Библията на Енос или Енох, син на Сит (Книга Битие, гл. IV).

4 Геологията установява, че някога е съществувал световен океан и този факт се потвърждава от еднообразните напластявания на отлаганията, които се срещат навсякъде; но това се отнася също така и до епохата, спомената в алегориите за Вайвасвата Ману. Той е Дева-Човек (или Ману), спасяващ в Ковчега (женският принцип) зародишите на човечеството, а също така и седемте Риши – които тук са символи на седемте човешки принципа – тази алегория ние вече цитирахме. „Световният потоп“ е водната Бездна на Изначалния принцип според Бероз (вж. от Станса II до VII в първата част). Ако Крол допуска, че от времето на Еоценския период са изминали само 15 000 000 години (ние представяме това твърдение, опирайки се на авторитета на геолога Чарлз Гулд), как той наброява само 60 милиона „от началото на Камбрийския период в изначалната епоха“ – това надвишава нашето разбиране. Напластяванията на Вторичната епоха са два пъти по-дебели от напластяванията на Третичния период и по този начин геологията доказва, че Вторичният период е бил два пъти по-продължителен от Третичния. Трябва ли да допуснем тогава само 15 милиона и за двете епохи – както за Първичната, така и за Изначалната? Не е учудващо, че Дарвин е отхвърлил това изчисление.

4 Вж. „Езотеричен Буддизъм“, стр. 53–55, четвърто издание.

1 Надяваме се, че на друго място сме дали по този въпрос всички научни данни.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 111

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред