За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 107

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

И действително, във всички романи, както и във всички така наречени „научни“ измислици и спиритични „откровения“, които идват от Луната, Звездите и Планетите, намираме само нови комбинации или изменения на вече известното при хората и нещата, на страстите и формите на живот, привични за нас, независимо от това, че природата и животът на другите планети на нашата Слънчева система съвършено се различават от тези, които съществуват на нашата Земя. Главно Сведенборг се откроява с разпространяването на такова погрешно вярване!

Но нещо повече. Посредственият човек няма понятие за никакво друго състояние на съзнанието, освен това, към което го привързват физическите чувства. Хората сънуват; те спят твърде дълбоко, за да могат виденията да се запечатат във физическия мозък; и в тези състояния все пак трябва да има наличност на съзнание. Ако тези тайни остават неизследвани, как тогава можем да се надяваме на успех в нашите предположения за природата на Сферите (Глобусите), които по силата на икономичността на Природата трябва да принадлежат към други състояния на съзнанието, съвършено различни от всички, които човек изпитва тук?

И това буквално е справедливо. Тъй като дори и великите Адепти (разбира се, посветени) – независимо от това, че са изпитани Ясновидци – могат да твърдят за пълно познаване на природата и видимостта на планетите само в нашата Слънчева система. Те знаят, че почти всички Планетни Светове са обитаеми, но – дори в духа – те могат да достигнат само намиращите се в нашата Система; също така те знаят колко трудно е, даже за тях, пълното обединяване на съзнанието им с плановете на съзнанието вътре в нашата система, тъй като толкова много се различават от състоянията на съзнанието, достъпни за нашето земно кълбо – например тези, които съществуват на Веригата от Сфери на трите плана зад границите на плана на нашата Земя. Такова знание и общуване са възможни за тях, тъй като те са се научили как да проникват в плановете на съзнание, недостъпни за познанието на обикновените хора; но дори и те да предават своето знание, от това светът не би станал по-мъдър, тъй като на човек не му достига опит от други видове възприятия, тоест би имал възможност да усвои само това, което може да му бъде предадено.

Въпреки всичко остава фактът, че множеството от Планетите, както и Звездите зад границите на нашата Слънчева система, са обитаеми – факт, признат дори и от самите учени. Лаплас и Хершел са вярвали в това, макар че мъдро са се въздържали от невнимателни разсъждения; същото заключение било изградено и поддържано от множеството научни съображения на известния френски астроном К. Фламарион. Неговите доводи са научно точни и правят впечатление дори на материалистичния ум, който би останал незасегнат от мисли, подобни на изразените от знаменития физик сър Дейвид Брюстер, който пише:

„Тези „ограничени“ духове или „ниски души“, както ги наричат поетите, които биха повярвали, че Земята е единственото населено тяло във Вселената, не биха изпитали трудност да си представят също така и Земята, лишена от нейните обитатели. Но нещо повече, ако подобни умове бяха запознати с изводите на геологията, те биха допуснали, че Земята е била необитаема в течение на мириад години; и тук ние стигаме до невъзможния извод, че през тези мириад години в областта на обширното владение на Всемирния Цар не е съществувало нито едно разумно същество и че преди протозойните формации в цялата безграничност на пространството1 не е съществувало нито растение, нито животно.“

1 След като нито един атом в целия Космос не е лишен от живот и съзнание, колко повече би трябвало да са изпълнени както с едното, така и с другото неговите мощни небесни тела – въпреки че те продължават да са затворена книга за нас, хората, които можем едва да се обединим чрез съзнанието с най-близките до нас форми на живот? Ние не познаваме самите себе си и как тогава е възможно, ако не сме били научени или посветени, да си въобразим, че можем да поникнем в съзнанието на най-малкото от животните, които ни заобикалят?

Освен това Фламарион доказва, че всички условия на живот – дори какъвто ние го познаваме – съществуват поне на някои планети, и посочва факта, че тези условия трябва да са много по-благоприятни там, отколкото на нашата Земя.

Така научното разсъждение, както и наблюдаваните факти се съгласуват с твърденията на ясновидеца и с вродения глас в сърцето на човека, който заявява, че животът – разумният, съзнателен живот – трябва да съществува и на други светове, освен на нашия.

Но това е граница, зад която обикновените способности на човека не могат да го водят. Многобройни са романите и разказите, някои от които чисто фантастични, други блестящи с научни знания, чиито автори са се опитвали да си представят и опишат живота на другите планети. Но всички те, като един, представят само някакво изкривено копие на драмата на живота, който ни заобикаля. По мнението на Волтер те или са хора от нашата собствена раса под микроскоп, или – според Дьо Бержерак – само грациозна игра на въображението и сатирата; но при всеки случай намираме, че новият свят всъщност е този, на който живеем. И тази склонност е толкова силна, че дори големите родени ясновидци, макар и непосветени, стават жертва на тези заблуди, ако не са възпитани в нужната насока; като пример за това може да послужи Сведенборг, който отивал толкова далече, че срещаните от него, в света на духовете, жители на Меркурий той обличал с дрехи, носени в Европа.

Разсъждавайки за подобна склонност, Фламарион казва:

„Явно в очите на авторите, писали на тази тема, Земята е прообраз на Вселената, а земният човек е прототип на небесните обитатели. Напротив, много по-правдоподобно е – след като природата на другите планети по същество е различна и всички заобикалящи условия на съществуване също са съществено различни; и силите, стоящи начело на творението на всички същества, и тези субстанции, които са влезли в техния взаимен строеж, също съществено се различават помежду си – нашият начин на съществуване в никакъв случай да не може да се разглежда като приложим за другите планети. Тези, които са писали по предмета, са си позволили да попаднат под влиянието на земните представи и поради това са изпаднали в заблуждение.“1

1 „Pluralitй des Mondes“, стр. 439.

Но самият Фламарион допуска същата грешка, която тук осъжда, тъй като мълчаливо приема условията на живот на земята за равнище, по което може да се определи степента на обитаемост на другите планети от „други човечества“.

Впрочем, нека оставим настрана тези празни и безполезни разсъждения, които макар някак да изпълват нашите сърца с пламъка на възторга и да разширяват умственото и духовното ни възприятие, в действителност предизвикват изкуствено стимулиране и ни карат да губим от погледа си не само нашето невежество относно света, в който живеем, но дори и за безкрайността, затворена вътре в нас самите.

Поради това, когато срещаме „други светове“, споменавани в Библиите на Човечеството, ние с безопасност може да заключим, че те се отнасят не само към други състояния на нашата Планетна Верига и Земята, а също така и към други обитаеми Звезди и Планети; като при това относно последните не са били правени никога и никакви предположения. Цялата Древност е вярвала във Вселенския Живот. Но нито един наистина посветен Ясновидец, от която и да е цивилизована народност никога не е учел, че за живота на другите Звезди може да се съди по равнището на земния живот. Обикновено това, което се подразбира под „Земи“ и „Светове“ се отнася (a) към „възражданията на нашето земно кълбо след всяка Манвантара и дългия период на Обскурация; и (b) към периодичните и пълни премествания по земната повърхност, когато материците изчезват, за да дадат място на океаните, а океаните и моретата застрашаващо се преместват и се отливат към полюсите, за да отстъпят своите места на новите материци.

Ние можем да започнем с Библията – най-младото от световните писания. В Еклисиаст четем следните думи на Царя-Посветен:

„Род отминава и род идва, а земята пребивава вовеки... което е било, то и ще бъде; и което се е правило, то и ще се прави, и няма нищо ново под слънцето.“1

1 Op. cit., I, 4–9.

Бълг. прев.: „Род прехожда и род дохожда, а земята пребъдва до века; Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си дето изгрява; Вятър вее към юг и отива на север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения; Всички реки текат в морето, но морето не се препълня: те отново се връщат към онова място, откъдето реките текат, за да текат пак; За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се ненасища на гледане, ухо се ненапълня от слушане; Каквото е било пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.“ – Бел. прев.

В тези думи не е лесно да се види намек за последователните катаклизми, поради които Расите и човечеството изчезват или, обръщайки поглед в дълбините на времето, да се съзре намек за различните преходни състояния на земното кълбо в течение на процеса на неговото образуване. Но ако ни казват, че това се отнася само към нашия свят, какъвто сега го виждаме, тогава ще насочим читателя към Новия завет, където св. Павел говори за Сина (проявената Мощ), когото Бог назначил за наследник на всички неща, „чрез когото той също така създал световете“ (множествено число).1 Тази „Мощ“ е Хокма, Мъдростта и Словото. Вероятно ще ни кажат, че под термина „светове“ са се подразбирали звездите, небесните тела и пр. Но освен факта, че „звездите“ не са били известни на невежите издатели на посланието като „светове“, дори независимо от това, че те трябва да са били познати на св. Павел, който е бил Посветен, „Майстор-Строител“, ние можем по този повод да цитираме думите на прочутия теолог кардинал Уайзман. Като разсъждава върху неопределения период от шест дни – а ние ще кажем „твърде определеният“ период от шест дни – на творението и за 6000 години, в своя труд (I, 309) той признава, че ще изпаднем в пълна тъмнина относно значението на смисъла на това твърдение на св. Павел, ако не ни бъде позволено да предположим, че намекът се отнася към периода, изтекъл между първи и втори стих в глава I на Книгата Битие и по този начин към онези първоначални превратности, т.е. към разрушенията и възражданията на света, посочени в първа глава на Еклисиаст; или да приемем, както това правят много хора, в буквален смисъл мястото в глава I на Послание към евреите, където се говори за създаването на „световете“ – в множествено число. Твърде странно е, казва той, че всички космогонии съвпадат помежду си в предполагането на същата тази идея и запазват традицията като представят първо превратности, поради които светът е бил разрушен, а след това отново възобновен.

1 Послание към евреите, I, 2. Това се отнася за Логоса на всяка Космогония. Неведомата Светлина – с която, както е казано, той е съвечен и съсъществуващ – се отразява в Първородния, в протогоноса; и Демиургът, или Вселенският Разум, насочва своята Божествена Мисъл в Хаоса, който под въздействието на по-малките Богове се разделя на седем Океана – Сапта Самудра. Именно това е Пуруша, Ахура Мазда, Озирис и т.н. и накрая Христос на гностиците, който в Кабала е Хокма или Мъдростта, „Словото“.

Бълг. прев.: „В последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез когото сътвори и вековете“. – Бел. прев.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 107

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред