За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 104

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

След това той пристъпва към излагането на данните, които смята за по-точни геоложки цифри; няколко от тях ще бъдат достатъчни.

Според сър Уилям Томсън „възрастта на нашата планета от времето на втвърдяването на земната кора се равнява на 80 000 000 години“; по изчисленията на проф. Хаугтън, които се отнасят към минималната граница от време, изминало от издигането на Европа и Азия, разполагаме с три предполагаеми периода за три възможни и различни начина на издигане, като при това продължителността се различава със скромните цифри 640 730 години, а след това – 4 170 000 години и достига огромното число 27 491 000 години!!

Както може да се види, това е достатъчно, за да се покрият нашите твърдения за четирите Материка и дори цифрите на брамините.

По-нататъшните изчисления, които читателят може да намери в труда на проф. Уинчел,1 водят Хаугтън до приблизителното определяне на утаечния век на нашето земно кълбо от 11 700 000 години. Авторът намира това число за твърде малко и затова го увеличава до 37 000 000 години.

След това, в един от трудовете на Крол2 2 500 000 години „представляват времето, изтекло от началото на Третичната епоха“, но според по-нататъшните промени в неговите виждания – 15 000 000 години са изминали от началото на Еоценския период,3 а тъй като последният е първи от трите Третични периода, изучаващият остава в недоумение между двата и половина и петнайсетте милиона. Но ако се придържаме към първите скромни цифри,4 целият период на втвърдяване на кората на нашата планета ще е равен на 131 600 000 г.

Тъй като последният ледников период продължил от 80 000 до 240 000 години преди нашето време (гледната точка на проф. Крол), човекът би трябвало да се появи на земята от 100 000 до 120 000 години назад от нас. Но както твърди проф. Уинчел, говорейки за древността на средиземната раса:

„Прието е да се смята, че тя се е появила към края на спадането на ледниците върху материците. Впрочем, това няма отношение към древността на Черната и Кафявата раса, тъй като има множество доказателства за тяхното съществуване в по-южните области значително по-рано от Ледниковия период.“5

1 Пак там, стр. 367, 368.

2 „Климат и време“.

3 Извадките са в книгата „Митични чудовища“ на Чарлз Гулд, стр. 84.

4 Според Шевандие за така наречените въглищни образования са били необходими 672 778 години и 1 004 177 – по мнението на Бишоф. „Времето, необходимо за развитието на слоевете на Третичния период, притежаващи от 3000 до 5000 фута дебелина, би трябвало да се равнява поне на 350 000 години.“ („Сила и материя“ на Бюхнер , стр. 159, изд. 1884 г.)

5 Op. cit., стр. 379.

Като пример на геологична точност и съгласуваност могат да се прибавят също и следните числа. Като определят изминалото от ледниковия период време, три авторитета – Т. Бел, чл. на Геогр. др.), Робърт Хънт, чл. на Крал. др. и Крол, чл. на Крал. др. – сочат числа, които се различават почти до невероятни размери:

Белт 20 000 години

Хънт 80 000 години

Крол 240 000 години1

Не е учудващо, че Пенджели признава:

„В днешно време не сме, а може би и никога няма да сме в състояние да превърнем, макар и приблизително, геоложкото време в години или поне в хилядолетия.“

Представяме на окултистите мъдрия съвет, предложен на господата геолози: те би трябвало да последват предпазливия пример на масоните, които казват, че хронологията не може да измери ерата на творението и техният „Древен и примитивен ритуал“ използва 000 000 000 като най-близко приближаване до действителността.

Същата неувереност, противоречия и разногласие царят и относно всички останали въпроси.

Мненията на учените за произхода на човека също така са илюзия и капан от гледна точка на практическите цели. В Британската Асоциация има много противници на дарвинистите и Естествения подбор започва да губи почва. Независимо от това, че едно време тази теория е била спасителна и изглежда е удържала своите учени теоретици от окончателното интелектуално падение в бездната на безплодните хипотези, сега тя започва да внушава съмнения. Дори и Хъксли започва да открива признаци на колебания и смята, че „естественият подбор не е единствен фактор“.

„Ние силно подозираме, че тя (Природата) извършва от време на време значителни скокове от гледна точка на измененията и че тези подскоци пораждат някои празнини, явно съществуващи в сериите на известните форми.“2

1 Но вж. „Климат и време на Ледниковата Епоха“ в „Популярен научен преглед“, XIV, 242.

2 „Review of Kцlliker’s Criticisms“.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 104

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред