За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 102

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ IV

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ГЕОЛОЖКИТЕ ПЕРИОДИ,

РАСИТЕ, ЦИКЛИТЕ И ДРЕВНОСТТА НА ЧОВЕКА

Милиони години са потънали в Лета, без да оставят други следи в паметта на непосветения, освен няколкото хилядолетия на ортодоксалната западна хронология за произхода на Човека и историята на първичните раси.

Всичко зависи от намирането на доказателства, които свидетелстват за древността на Човешката Раса. Ако все още оспорваният човек на Плиоценския и дори на Миоценския период е бил Homo primigenius, тогава науката може би е права (argumenti causa), основавайки своята сегашна антропология – относно времето и начина на произхода на Homo Sapiens – на Дарвинистката теория.1 Но с намирането на човешки скелети в слоевете на Еоценската епоха – докато там не се срещат никакви изкопаеми маймуни и така съществуването на човека ще бъде доказано като предшествало съществуването на антропоида – на дарвинистите им се наложи да упражнят своята изобретателност в друга насока. Още повече – в добре осведомените кръгове е казано, че двайсетото столетие ще се намира все още в първите си десетилетия, когато ще бъдат дадени такива неоспорими доказателства за приоритета на човека.

1 Тук може да се отбележи, че последователите на Дарвин, които заедно с Грант Ален отнасят нашия „космат и лазещ“ прародител далеч назад в Еоценската епоха, са поставени пред доста любопитна дилема. В слоевете на Еоценския период не се срещат никакви вкаменели останки на антропоидна маймуна – и още по-малко на митичния общ за човека и питекоида прародител. Първата представа за маймуната се отнася към Миоценската епоха.

Дори и сега се изтъкват много доказателства, които свидетелстват, че древността, приписвана досега на основата на градове, цивилизации и различни други исторически събития, е била нелепо съкратена. Това е било направено заради примиряването с библейската хронология. Добре известният палеонтолог Ед. Ларте пише:

„В Книгата Битие ние не намираме никакво указание за времето, приписвано на рождението на първичното човечество.“

Но в течение на петнайсет столетия хронолозите са се опитвали да съгласуват библейските факти със своите системи. По този начин се изградили не по-малко от четирийсет различни мнения относно времето на „Творението“.

„И сред крайните изменения съществува разлика от 3194 години при изчислението на периода между началото на света и раждането на Христос. През последните няколко години археолозите трябваше да отнесат и началото на вавилонската цивилизация преди почти 3000 години. На цилиндъра, положен в основата на храма на вавилонския цар Набонид, победен от Кир, се намират записи, на които той разказва за открития от него основен камък, принадлежал на първоначалния храм, построен от Нарамсин, син на Саргон от Акадия, завоевател на Вавилон, който – според Набонид – е живял 3200 години преди неговото време.“1

1 Ед. Ларте, „Nouvelles Recherches sur la Coexistence de l’Homme et des Grands  Mammifиres  Fossils de la Derniиre Pйriode Gйologique.“ „Annales des Soc. Nat.“, XV, 256.

В „Разбулената Изида“ показахме, че тези, които са основавали историята върху хронологията на евреите – раси без своя хронология и отхвърлящи хронологията на Запада до дванайсетото столетие – могат само да се заблудят, тъй като еврейското изчисление може да бъде разбрано единствено с помощта на кабалистичното и само с ключа от него в ръце. Ние сме определили като съвършено фантастична хронологията на халдейците и асирийците, съставена от Джордж Смит, която той се е постарал да примири с хронологията на Мойсей. И сега, поне в това отношение, по-късните асиролози са потвърдили нашето опровержение. Тъй като, докато Джордж Смит отнася царстването на Саргон I (прототипът на Мойсей) в града Акад приблизително към 1600 години пр.Хр. – вероятно от скрито уважение към Мойсей, процъфтяващ според Библията през 1571 г. пр.Хр., – ние научаваме от първата от шестте „Hibbert Lectures“, прочетени от оксфордския проф. А. Н. Саис през 1887 година, че:

„Древните виждания за ранните анали на Вавилон и неговата религия са били значително променени благодарение на неотдавнашните открития. Днес всички са съгласни, че първата семитска империя е била империята на Саргон от Акад, който изградил голяма библиотека, покровителствал литературата и разпрострял своите завоевания през морето на Кипър. Сега е известно, че той е царувал приблизително през 3750 година пр.Хр.... Паметниците на Акад, намерени от французите в Тело, трябва да са дори по-древни и да се отнасят приблизително към 4000 година пр.Хр.“

С други думи – към четвъртата година от сътворението на Света, според библейската хронология, и когато Адам е бил все още в пелени. Може би след няколко лета тези 4000 години ще се увеличат още. Добре известният лектор от Оксфорд отбелязал в своята дисертация за „Произхода и развитието на религиите, илюстрирани от религията на древния Вавилон“, че:

„Трудностите при системното изследване на началото и историята на вавилонската религия са били значителни. Като при това паметниците са били единствените източници за запознаване с темата, тъй като от класическите или източните автори е можело да се почерпи твърде малко. Установен е несъмненият факт, че вавилонското жречество нарочно е създавало почти непреодолими трудности около изучаването на религиозните текстове.“

Несъмнено е, че те „нарочно“ са объркали сроковете на времето и специално реда на събитията, и то поради твърде основателна причина – всички техни документи и писания са били Езотерични. Техните записи са били преназначавани само за посветените и учениците им и само на последните е бил даван ключ към истинското значение. Но забележките на проф. Сайс са многообещаващи, тъй като той обяснява трудността, казвайки че:

„Библиотеката на Ниневия е съдържала, в повечето случаи, копия от по-стари вавилонски текстове и тъй като преписвачите са избирали само тези таблици, които са били особено интересни за асирийските завоеватели и са принадлежали на сравнително по-късна епоха, това значително увеличило най-голямата от всичките ни трудности – трудността, която така често оставя в пълна тъмнина относно епохата документалното ни свидетелство и истинската ценност на нашия материал за историята.“

Така ние сме в правото си да направим извода, че най-новите открития могат да доведат до нова необходимост да се изтеглят вавилонските срокове толкова зад границите на 4000 години пр.Хр., че да ги направим докосмически в очите на всеки почитател на Библията.

Колко повече би могла да бъде осведомена палеонтологията, ако милиони трудове не са били унищожени! Ние говорим за Александрийската библиотека, която три пъти е била унищожавана, а именно от Юлий Цезар през 48 г. пр.Хр., през 390 г. сл.Хр. и накрая през 640 г. сл.Хр. от военачалника на Халиф Омар. Но какво е това в сравнение с трудовете, унищожени в първоначалните библиотеки на атлантите, където документите, както се говори, са били писани на обработени кожи на гигантски допотопни чудовища! Или в сравнение с унищожаването на безбройните китайски книги по заповед на основателя на имперската династия Тзин – Тзин Ши Хоанг-ти през 213 г. пр.Хр. Несъмнено глинените таблички на императорската вавилонска библиотека и неоценимите съкровища на китайските колекции никога не са могли да съдържат сведения като тези, които е могла да предостави на невежия свят даже само една от споменатите по-горе „кожи“ от времената на Атлантида.

Но дори при такива извънредно бедни данни, с каквито разполага науката, тя е успяла да се убеди в необходимостта да бъде оттеглена назад почти всяка вавилонска дата и твърде широко е направила това. Проф. Сайс ни съобщава, че дори и архаичните статуи в Тело, в Долен Вавилон, неочаквано са били отнесени към епоха, съвременна на четвъртата династия в Египет.1 За нещастие династиите и пирамидите споделят участта на геоложките периоди; техните дати са определени произволно и зависят от настроението на съответните учени. Сега археолозите знаят, както се говори, че споменатите статуи са направени от зелен диорит, който може да се намери само на Синайския полуостров:

1 Вж. „Hibbert Lectures“, 1887, стр. 33.

„По стила на изкуството и по използваните условни измерения те отговарят на също такива статуи от диорит на строителите на пирамидите на Трета и Четвърта египетска династия... Освен това, единственият възможен период за вавилонската работа в Синайските каменоломни трябва да се отнесе към време, близко след завършека на епохата, в която са били построени пирамидите; и само така ние можем да разберем как името Синай е могло да произлезе от името Син, първобитният вавилонски Лунен Бог.“

Това е много логично, но каква е датата, утвърдена за тези династии? Санхуниатон и синхроничните таблици на Манетон – или това, което е останало от тях, след като са преминали през ръцете на светия Евсевий – били отхвърлени; и ние все още трябва да се задоволяваме с четирите или петте хиляди години пр.Хр., толкова щедро дадени на Египет. Във всеки случай един от пунктовете е спечелен. Накрая, на повърхността на земята съществувал град, на който отделят поне 6000 години, и това е Ериду. Открила го е геологията. Отново по мнението на проф. Сайс:

„Сега те също могат да установят времето за затрупване извора на Персийския залив с тиня, за което е бил нужен промеждутък между 5000 и 6000 години от периода, когато Ериду, днес намиращ се на двайсет и пет мили от водата, е бил морско пристанище в устието на Ефрат и главно средище на вавилонската търговия с Южна Арабия и Индия. Освен това новата хронология определя времето за дългия ред от затъмнения, отбелязани в големия астрономичен труд, наречен „Наблюденията на Бел“; и така ние също сме в състояние да разберем промените в положението на пролетното равноденствие, което иначе би предизвикало недоумение, изменение, станало от момента, когато днешните знаци на Зодиака са получили наименованията си от ранните вавилонски астрономи. Когато календарът на акадийците е бил съставен и неговите месеци били наименувани, слънцето в пролетното равноденствие не се е намирало както сега в знака на Рибите или дори в Овена, а в съзвездието на Телеца, приблизително около 4700 години пр.Хр.; и по този начин получаваме астрономичните граници на датата, които не могат да бъдат оспорвани.“1

1 Из рапорта за „Hibbert Lectures“ за 1887. „Lectures on the Origin and Growth of Religion, as illustrated by the Religion of the Ancient Babylonians“, A. H. Sayce.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 102

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред