За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 100

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

C. ДАРВИНИЗМЪТ И ДРЕВНОСТТА НА ЧОВЕКА;

АНТРОПОИДИТЕ И ТЕХНИТЕ ПРЕДЦИ

Немалко изтъкнати съвременни геолози и учени публично са оповестявали, че:

„Всички изчисления на геоложката продължителност не само не са съвършени, но разбира се, са и невъзможни; тъй като ние не знаем причините – въпреки че трябва да са съществували – които са ускорили или задържали процеса на утаечните отлагания.“2

1 Тези, които заедно с Хекел разглеждат хрилете със съпътстващите им феномени, като пример за дейна функция на нашите земноводни и рибни предци (вж. неговите дванайсет и тринайсет стадии), трябва да обяснят защо „зеленчукът с листенца“ (проф. Андре Льофевр), представен в развитието на утробния плод, не се появява в 22 стадий, през който преминават неговите монери в развитието им до човека. Хекел не предполага зеленчуков прародител. По този начин ембриологичният аргумент става нож с две остриета и в случая той ще нарани своя притежател.

2 Льофевр, „Philosophy Historical and Critical“, част II, стр. 480. „Библиотека на съвременната наука“.

И друг също така известен учен (Крол) изчислява, че Третичният период е започнал преди или петнайсет, или два и половина милиона години – според Езотеричното учение първото число е по-правилното изчисление – и поне в този случай явно няма твърде голямо разногласие. Като отказва да види у човека „специално творение“ (до известна степен тайните науки постъпват по същия начин), точната наука е свободна да не признае първите три или по-точно две и половина раси – духовната, полуастралната и получовешката – на нашите учения. Но надали тя може да постъпи по същия начин с третата раса, в нейния завършващ период, а също така и при четвъртата и петата раса, тъй като тя вече подразделя човека на палеолитен и неолитен.1 Френските геолози поставят човека в средния период на Миоценската епоха (Габриел дьо Мортие), а някои дори във Вторичния период, както предлага Дьо Катрефаж; докато английските учени въобще не допускат такава древност на своите родове. Но някога те ще научат повече. Тъй като, както казва Чарлз Лайел:

1 Ние признаваме, че не виждаме основателни причини за оправдание на положителното твърдение на г-н Клод в списание „Knowledge“. Като говори за хората от неолитния период, ярко и точно описани от Грант Ален... и които са „преки предци на народите, чиито останки все още са погребани в малко посещаваните ъгълчета на Европа, където те били изтикани или изгонени“, той добавя: „Но хората от времето на Палеолита не могат да бъдат отъждествени с нито една съществуваща раса; те били диваци от най-нисък тип, който е възможно да съществува; с висок ръст, но трудно стоящи на крака, с къси крака и възлести криви колена, с изпъкнали маймуноподобни челюсти и малък мозък. Ние не можем да кажем откъде се дошли те и днес гробът им е неизвестен“.

Като оставим настрана възможността да има хора, които знаят откъде те са дошли, неправилно е да се каже, че хората на Палеолита или техните изкопаеми останки свидетелстват за „малък мозък“. Най-древният от намерените досега черепи, „Неандерталският череп“, има средна вместимост и Хъксли е бил принуден да признае, че той в никакъв случай не се приближава до черепа на „липсващото звено“. В Индия съществуват туземни племена, чиито мозъци са много по-малки и по-близки до мозъците на маймуните, отколкото които и да са открити досега черепи на хора от Палеолита.

„Ако вземем предвид отсъствието или извънредната рядкост на намирането на човешки кости и произведения на изкуството във всички слоеве, както в морската вода, така и в прясната, дори и в тези, които са се образували в непосредствена близост до земи, населени с милиони човешки същества, ние трябва да сме готови за отсъствието въобще на човешки паметници в ледниковите формации, както в неотдавнашните, така и в плейстоценските или още по-древни. Дори и да са съществували няколко блуждаещи същества по земите, покрити с ледници, или сред моретата, изобилстващи от плаващи ледове, и дори някои от тях да са оставили своите кости или оръжия в морените или плаващите наноси, възможността за откриването на някой от тях от геолозите, след като са изминали хилядолетия, трябва да е безкрайно нищожна.“1

Учените избягват да се обвързват с някакво определено твърдение относно древността на човека, тъй като наистина те надали са в състояние нещо да твърдят по този въпрос; и така те оставят огромно поле за по-смелите теории. Въпреки това, ако мнозинството антрополози отнасят съществуването на човека само към периода на следледниковите наноси или към този, който се нарича Четвъртичен, тогава онези от тях, които като еволюционисти приписват на човека и маймуната общ произход, не проявяват по-голяма последователност в своите разсъждения. В действителност хипотезата на Дарвин изисква много по-голяма древност на човека, отколкото дори и смътно се подозира от повърхностните мислители. Това се доказва от великите авторитети по въпроса, например Хъксли. Ето защо тези, които приемат дарвинистката еволюция, ipso facto се придържат доста упорито към голяма древност на човека, дотолкова дълбока, че в действителност тя не се отличава много от изчисленията на окултистите.2 Скромните хилядолетия, посочени в „Британската Енциклопедия“, и 100-те хиляди години, с които антропологията въобще ограничава древността на човека, изглеждат съвсем микроскопични в сравнение с цифрите, представени в смелите разсъждения на Хъксли. Наистина, той прави от първоначалната раса на човека маймуноподобни пещерни жители. В желанието си да докаже маймунския произход на човека, великият английски биолог настоява, че превръщането на първоначалната маймуна в човешко същество е трябвало да стане преди милиони години. Тъй като, критикувайки превъзходните размери на неандерталския череп, независимо от заявлението на учения, че черепът е обременен от „питекоидни костни стенички“, поддържано от увереността на Грант Ален, че този череп:

1 „Antiquity of Man“, стр. 246.

2 Действителното време, което е необходимо за такова теоретично превръщане, разбира се, е огромно. „Ако – казва проф. Пфаф – за стотиците хилядолетия, които вие (еволюционистите) признавате, че са протекли между човека на Палеолита и днешното време, не може да се докаже, че е съществувало голямо отклонение между човека и звяра (най-древният човек е бил толкова отдалечен от звяра, колкото и днес живеещият човек), тогава какво разумно основание може да се изтъкне, за да се повярва, че човекът се е развил от звяра и по-нататък се е отклонил от него чрез малки градации... Колкото повече се удължава времето между нашата епоха и така наречените хора на Палеолита, толкова получаваният резултат ще става по-зловещ и разрушителен за теорията на постепенното развитие на човека от животинското царство.“ Хъксли пише („Man’s Place in Nature“, стр. 159), че най-щедрите изчисления за древността на човека трябва още да се увеличат.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 100

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред