За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 98

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

B. ЗАПАДНИЯТ ЕВОЛЮЦИОНИЗЪМ: СРАВНИТЕЛНАТА

АНАТОМИЯ НА ЧОВЕКА И АНТРОПОИДА С НИЩО

НЕ ПОТВЪРЖДАВА ТЕОРИЯТА НА ДАРВИН

Казват ни, че ако всяка ерес против съвременната наука може да се остави бeз внимание, нашето отрицание на Дарвинистката теория в прилагането Ј към човека ще се разглежда като „неизкуплим грях“. Еволюционистите са твърди като скала, настоявайки на очевидната тъждественост в строежа между човека и маймуната. Те възразяват, че в дадения случай анатомичните доказателства са напълно извън оспоримост; човекът и маймуната са сходни помежду си кост по кост, мускул по мускул, дори строежът на мозъка им е почти еднакъв.

Е и какво? Всичко това е било известно преди цар Ирод; и авторите на Рамаяна – поети, възпяващи живота и доблестта на Бога-Маймуна Хануман, „чиито подвизи били големи, а мъдростта му останала ненадмината“, трябвало да знаят толкова за неговата анатомия и мозък, колкото който и да е Хекел или Хъксли на нашето време. По повод на тази прилика са написани многобройни томове както в древността, така и в по-нови времена. Поради това за света или философията няма нищо ново в книги като „Човекът и маймуната“ на Миварт или в защитата на Дарвинизма от г.г. Фиске и Хъксли. Какви са тези неопровержими доказателства за произхода на човека от питекоидния прародител? Казват ни, че ако теорията на Дарвин не е вярна, ако човекът и маймуната не произлизат от един общ родоначалник, ние трябва за обясним причината:

1) За сходството в техния строеж; фактът, че висшият животински свят – човекът и звярът – физически представляват един тип или образец.

2) Наличието на рудиментарни органи у човека, тоест следи от предишни органи, сега атрофирали, като останали без употреба. Както се твърди, никой от тези органи не е можел да има никакво приложение, като се изключи полуживотинското или полугорското чудовище. Защо ние намираме у човека тези „рудиментарни“ органи – така безполезни, както рудиментарните криле на австралийския аптерикс, – а именно червеевидния израстък, апендикса на сляпото черво, мускулите на ушите,1 „рудиментарната опашка“, с каквато понякога се раждат децата и т.н.?

1 Проф. Оуен предполага, че мускулите – attollens, retrahens и attrahens aurem – са функционирали твърде активно у човека на Каменния век. Може би това е така, може би не. Този въпрос лежи в областта на простото „окултно обяснение“ и за да бъде разрешен, не са нужни предположения за „животински прародител“.

Даваме още едно авторитетно доказателство: „В Третичния период срещаме една от най-човекоподобните маймуни (гибона) и този вид и до днес се намира на същото това ниско равнище; рамо до рамо с него в ледниковия период намираме човека на същото това високо ниво, на което е и сега. От тогава до сега маймуната не се е приближила до човека и съвременният човек не се е откъснал от нея повече, отколкото първичният (изкопаем) човек... Тези факти противоречат на постоянното развитие“ (Пфаф). Ако според Фогът мозъкът на средния австралиец се равнява на 99,35 куб. дюйма, мозъкът на горилата – на 30,51, а мозъкът на шимпанзето само на 25,45, тогава става очевидна гигантската пропаст, която трябва да запълнят привържениците на „Естествения подбор“. „Man’s Place in Nature“, стр. 104.

Такъв е предизвикателният вик; и крякането на по-малкото ято сред дарвинистите е още по-силно, ако това е възможно, отколкото дори и сред най-учените еволюционисти!

Освен това последните – заедно със своя велик лидер Хъксли и такива известни зоолози като Романес и други – защитавайки теорията на Дарвин са едновременно и първите, които признават почти непреодолимите трудности по пътя на нейното окончателно доказване. Но съществуват велики учени като гореспоменатите, които доста енергично отхвърлят това неприемливо предложение и гръмогласно протестират срещу неоправданите преувеличения по отношение на тази предполагаема прилика. Достатъчно е да се погледне в трудовете на Брок, Гратоле, Оуен, Прюнер-Бей и накрая да се прегледа големият труд на Катрефаж „Въведение в изучаването на човешките раси, общи въпроси“, за да се видят грешките на еволюционистите. Ние бихме могли да кажем и повече: преувеличенията относно тази приписвана прилика в строежа на човека и антропоморфусната маймуна в последно време станаха толкова набиващи се на очи и нелепи, че дори и Хъксли се е видял принуден да протестира срещу твърде разпалените очаквания. Самият велик анатом лично призовал „по-малките братя“ към ред, чрез заявление в една от своите статии, че разликата между строежа на човешкото тяло и на висшия антропоморфусен питекоид не само далеч не е незначителна и дребна, а напротив – тя е твърде голяма и показателна.

„Всяка кост на горилата носи признаци, по които може да бъде отличена от съответната кост на човека“1

1 Пак там, стр. 104.

Сред днес съществуващите твари няма нито една междинна форма, която би могла да запълни празнината между човека и маймуната. Игнорирането на тази празнина, добавя той, би „било толкова погрешно, колкото и нелепо“.

Накрая, нелепостта на такъв неестествен произход на човека е толкова осезаема при наличието на всички доказателства и очевидна при сравнението на черепите на питекоида и на човека, че Катрефаж несъзнателно е прибягнал до нашата Езотерична теория, казвайки, че по-скоро маймуните могат да претендират за произход от човека, отколкото обратното. Както е доказано от Гратоле по отношение на мозъчната кухина при антропоидите – сред които този орган се развива обратно пропорционално на онова, което би било, ако съответните органи при човека биха били резултат от развитието на същите органи у маймуната – обемът на човешкия череп и неговият мозък, както и кухините, се увеличават при индивидуалното развитие на човека. Неговият разум се развива и расте с годините и докато лицевите му кости и челюсти намаляват и се изправят, ставайки все повече и повече одухотворени, при маймуните е точно обратното. В своята младост антропоидът е много по-смислен и добронравен, а с годините става по-тъп; но тъй като неговият череп изостава и явно намалява с развитието на ръста му, докато неговите лицеви кости и челюсти се развиват, накрая се притиска и напълно се отхвърля назад, с всеки ден все повече и повече, подчертавайки животинския тип. Органът на мисълта – мозъкът – отстъпва и намалява напълно победен и се замества от мозъка на дивия звяр – челюстният апарат.

По този начин, както остроумно е отбелязано във френския научен труд, горилата би могла с пълно основание да се обърне към еволюциониста, настоявайки върху правото си за произход от него. Горилата би му казала: ние, антропоидните маймуни, представляваме ретроградно отклонение от човешкия тип и поради това нашето развитие и еволюция са изразени чрез прехода от човековидното към животновидното изграждане на организма; но по какъв начин вие, хората, бихте могли да произлезете от нас – как бихте могли да сте продължение на нашия род? Тъй като, за да стане това възможно, вашата организация би трябвало да се отличава още повече от човешкия строеж, отколкото нашата; тя би трябвало да се приближава още повече до строежа на животното, отколкото нашата; в такъв случай справедливостта изисква вие да ни отстъпите своето място в природата. Вие сте по-ниско от нас, след като настоявате да установите своята генеалогия от нашия вид, тъй като строежът на нашия организъм и неговото развитие са такива, че не сме в състояние да пораждаме форма с по-висша организация от нашата собствена.

Именно в това окултната наука е напълно съгласна с Дьо Катрефаж. Поради самия тип на развитието му, човекът не може да произхожда нито от маймуната, нито от общ за нея и него прародител, а доказва, че е получил началото си от прообраз много по-висок, отколкото е той самият. И този прообраз е „Небесният човек“ – Дхиан-Коганите, или така наречените Питри, представени в първата част на този том. От друга страна, питекоидите, орангутаните, горилата и шимпанзетата могат и както учи на това Окултната доктрина, именно произлизат от принизилата се до животинност четвърта човешка раса, бидейки породени от човека и измрели видове млекопитаещи – чиито далечни предци сами били плод на животинността на лемурийците – живели през Миоценския период. Родоначалниците на това получовешко чудовище са обяснени в Стансите като породени чрез греха на „Лишените от разум“ раси в средния период на съществуването на третата раса.

Когато категорично запомним, че всички форми, които сега населяват земята, представляват многобройни изменения на основните типове, отхвърлени от човека на Третия и Четвъртия кръг, тогава губи своята острота възражението на еволюционистите, настояващи за „единство на плана на изграждане“, характеризиращ всички гръбначни. Споменатите основни типове били твърде малобройни в сравнение с множеството организми, които те в края на краищата породили; но въпреки всичко общото единство на типа се запазило в течение на векове. Икономичността на Природата не санкционира съществуването на няколко съвършено противоположни „основни плана“ на органичната еволюция на една планета. Впрочем, след като общото направление на Окултното обяснение е формулирано, изводът за подробностите може да се предостави на интуицията на читателя.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 98

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред