За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 97

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Същият автор казва:

„Но не е така лесно да се види как е възникнала тази разлика във физическия строеж и как се е породило съществото, което е имало такъв мозък и ръка и такива неразвити способности за почти безграничен прогрес. Трудността е в следното: разликата в строежа между низшата съществуваща раса на човека и висшата съществуваща маймуна е твърде голяма, за да се допусне възможността единият да е бил пряк потомък на другия. В някои отношения негърът се доближава малко до маймунския тип. Неговият череп е по-тесен и мозъкът му по-малко обемист, челюстите му са по-изпъкнали и ръцете му по-дълги от ръцете на средния европеец. И все пак той по същество е човек и го отделя широка пропаст от шимпанзето и горилата. Дори идиотът или кретенът, чийто мозък не е повече и разбирането му не е по-високо, отколкото у шимпанзето, е все пак човек – спрял в своето развитие, но не и маймуна.

Поради това, ако в случая на човека и маймуната се придържаме към теорията на Дарвин, ние трябва да изследваме в дълбочина и да намерим някакъв общ прародител, от когото и двамата са произлезли... Но за да се установи това като факт, а не на теория, ние трябва да намерим формата на този прародител или, във всеки случай, някакви междинни форми, приближаващи се до нея... с други думи... „липсващото звено“. Така ние трябва да признаем, че досега не само не са били открити тези липсващи звена, но и че най-древните човешки черепи и скелети, които са ни известни и се отнасят към времето на Ледниковия период, и по всяка вероятност, чиято древност наброява 100 000 години, не проявяват явно определено приближаване до такъв човешки тип. Напротив, един от най-древните типове – на човека, намерен в погребалната пещера Кроманьон,1 представлява образец на прекрасна раса с висок ръст, притежаващ голям мозък и като цяло превъзхождащ много от съществуващите човешки раси. Разбира се, отговарят ни, че това време е недостатъчно и ако човекът и маймуната са имали общ прародител и след като високоразвитата антропоидна маймуна несъмнено вече е съществувала в Миоценския период, по всяка вероятност и човекът също, тогава такъв прародител трябва да се търси още по-назад, на разстояние, в сравнение с което целият Четвъртичен период става незначителен... Всичко това е истина и ние можем да изразим известна предпазливост, преди да допуснем, че човекът... е единственото изключение в общия закон на вселената и е създание от специално творение. В това „специално“ е трудно да се повярва, тъй като маймунското семейство, което има с човека толкова близко (?) сходство във физическия строеж, е с многобройни разклонения, които преминават едно в друго, но чиито крайни видове се различават помежду си повече, отколкото човекът се отличава от най-високия вид маймуни. Ако за човека е нужно специално творение, не е ли имало специално творение за шимпанзето, горилата, орангутана и поне за сто различни вида човекоподобни и обикновени маймуни, чийто строеж е изграден по същите линии?“1

1 Расата, разглеждана от Катрефаж и Хами като разклонение от същата група, от която са произлезли гуанчите на Канарските острови – казано накратко, разклоненията на атлантите.

1 Пак там, стр. 180–182.

Имало е място специално творение за човека и „специално творение“ за неговото порождение – антропоидната маймуна, само че по други линии, извън пътищата, предлагани от науката. Алберт Годри и др. привеждат няколко сериозни причини, поради които човекът не може да се разглежда като венец на маймунското семейство. Когато се убеждаваш, че „първичният дивак“ (?) не само е съществувал в Миоценския период, но както доказва Мортие, реликвите от кремък, които той е оставил в онази отдалечена епоха, носят следи от разбиване на камъка на парчета чрез огън; когато научаваме, че дриопитекусът е единственият сред антропоидите, чиито следи се срещат в тези слоеве, какъв е естественият извод от това? Именно, че дарвинистите са в задънена улица. Гибонът, най-много приличащият на човека, все още се намира на това ниско ниво на развитие, на което е бил, когато е съществувал в края на Ледниковия период. Той не се е изменил видимо от времето на Плиоценския период. И така, малка е разликата между дриопитекуса и съществуващите антропоиди, горилите и подобните им. Следователно, ако теорията на Дарвин е всепобираща, то с какво трябва да „обясним“ еволюцията на тази маймуна в човека през първата половина на Миоценския период? Това време е твърде кратко за подобно предполагаемо превръщане. Извънредната бавност, с която стават измененията на видовете, прави такова явление немислимо – особено основавайки се на хипотезата за „естествения подбор“. Огромната умствена пропаст, както и пропастта в строежа между дивака, запознат с огъня и начина на неговото добиване, и звяра-антропоид е твърде голяма, за да се предполага дори подобна възможност за толкова кратко време. Нека еволюционистите отнесат този процес назад в предшестващия Еоценски период, ако предпочитат това; нека те дори проследят произхода на човека и дриопитекуса от общ прародител; но въпреки това те ще се окажат пред неприятното съображение, че в слоевете на Еоцена антропоидните вкаменелости толкова явно отсъстват, колкото и баснословният питекантропус на Хекел. Може ли да се намери изход от тази задънена улица чрез апелиране към „неизвестното“ и чрез позоваване, заедно с Дарвин, на „несъвършенството на геоложките находки“? Нека бъде така; но тогава същото това право на апелация трябва да бъде предоставено и на окултистите, вместо да остава монопол на недоумяващия материализъм. Ние твърдим, че физиологичният човек е съществувал по-рано от образуването на първия пласт на варовиковите слоеве. В началото на Третичната епоха е процъфтявала най-блестящата цивилизация, която някога светът е познавал; в периода, когато човекът-маймуна, по представите на Хекел, е блуждаел в първобитните гори, а спорният прародител на Грант Ален се е люлял и е скачал от клон на клон в обшеството на своите космати самки, изродилите се Лилит на Адам на третата раса. Въпреки това антропоидните маймуни не са съществували в по-блестящите дни на цивилизацията на четвъртата раса; но Кармата е тайнствен закон и не уважава никого. Породените в грях и позор от гигантите на Атлантида чудовища, „жалките копия“ на своите родители, изпълнени с животински страсти, следователно – според Хъксли – и съвременният човек, днес объркват и потапят в заблуда дълбокомислените антрополози на европейската наука.

Къде са живели първите хора? Едни дарвинисти твърдят, че в Западна Африка, някои ги отнасят към Южна Азия, други вярват в независимия произход на човешкото семейство и в Азия, и в Америка от маймунски предци. Обаче Хекел весело поема върху себе си това бреме. Изхождайки от своя prosimia, „общият прародител на всички останали катархини, включително и човекът“ – „звено“, което сега е отхвърлено, следствие на неотдавнашни анатомични открития – той се опитва да намери местожителство за първия питекантропус алалус.

„По всяка вероятност това (превръщането на животното в човек) е станало в Южна Азия, в чиито територии се намират много доказателства, които сочат, че там е било първоначалното местопребиваване на различни човешки семейства. Възможно е самата Южна Азия и да не е била най-ранната люлка на човешката раса, а именно Лемурия, материк, лежащ на юг от Азия, който по-късно се е спуснал на дъното на Индийския океан. Времето, през което се е извършвала еволюцията на антропоидните маймуни в маймунообразни хора, по всяка вероятност трябва да се отнесе към последната трета на Третичния период, към Плиоценската епоха и може би към предшестващата я Миоценска.“1

1 „Pedigree of Man“, стр. 73.

От тези предположения единствено достойно за известно внимание е това, което се отнася до Лемурия, която е била люлка на човечеството – физически същества от двата пола, материализиращи се в течение на дълги еони от ефирните хермафродити. Но ако бъде доказано, че остров Пасха е действително реликва на Лемурия, ние трябва за повярваме, че според Хекел „немите маймуноподобни хора“, едва напреднали в своето развитие от грубо млекопитаещо чудовище, построили гигантските статуи-портрети, две от които се намират сега в Британския музей. Критиците грешат, наричайки доктрините на Хекел „отвратителни, революционни и антиморални“ – въпреки че материализмът е законен плод на мита за маймунския прародител – те просто са твърде нелепи, за да се нуждаят от опровергаване.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 97

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред