За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 96

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ III

ВКАМЕНЕЛИТЕ ОСТАНКИ НА ЧОВЕКА

И АНТРОПОИДНАТА МАЙМУНА

А. ГЕОЛОЖКИТЕ ФАКТИ ПО ВЪПРОСА ЗА ВРЪЗКАТА

МЕЖДУ ТЯХ

Данните от научните изследвания относно „първичния човек“ и маймуната с нищо не подкрепят теориите, които сочат произхода на човека от маймуната. „Къде тогава трябва да търсим първичния човек?“ – все още пита Хъксли, след като го е търсил напразно в самата дълбина на четвъртичния слой.

„Принадлежал ли е най-древният Homo sapiens към Плиоценската епоха или към Миоценската, или към още по-голяма древност? Предстои ли на бъдещия палеонтолог откриването в още по-древни слоеве на вкаменелите кости на маймуна – по-антропоидна, или на човек – още по-питекоиден, отколкото са всички подобни, които сега са ни известни? Времето ще покаже това.“1

1 „Man’s Place in Nature“, стр. 159.

Несъмнено по този начин то ще оправдае антропологията на окултистите. А засега Бойд Даукинс, в стремежа си да оправдае „Произхода на човека“ на Дарвин, предполага, че е открил нито повече, нито по-малко, а самото „недостигащо звено“ – в теорията. По-скоро благодарение на теолозите, а не на геолозите, почти до 1860 година човекът е бил разглеждан като реликва, чиято древност не надвишава шестте хиляди години на ортодоксалния адамичен период. Кармата обаче отсъдила именно френският абат Буржуа да нанесе на тази удобна теория удар, дори по-лош от онзи, който нанесли откритията на Буше дьо Перт. На всеки е известно, че абатът е открил и е изнесъл на бял свят основното доказателство за съществуването на човека през Миоценския период, тъй като кремъците, носещи несъмнени следи на обработка от човек, били изкопани от слоя на Миоцена. Цитираме думите на автора на „Съвременна наука и съвременна мисъл“:

„Те трябва да са били обработени от човек или, както предполага Бойд Даукинс, от дриопитекуса или някоя друга антропоидна маймуна, дарена с разум, толкова превишаващ разума на горилата или шимпанзето, че е могла да направи тези инструменти. Но в такъв случай проблемът би бил разрешен и липсващото звено открито, тъй като подобна маймуна лесно би могла да е прародител на човека от Палеолита.“1

Или – потомък на човека от Еоценския период, което е противопоставен на тази теория вариант. А засега дриопитекусът, надарен с толкова прекрасни умствени способности, трябва да бъде открит. Но защо да не се изпробва и друга теория, след като съществуването на човека от Неолита и Палеолита вече е абсолютно достоверно и същият този автор отбелязва:

„Ако откакто земята е станала достатъчно твърда, за да поддържа растителния живот, са изминали 100 000 000 години, тогава Третичният период е можел да продължава 5 000 000 години, или 10 000 000, ако редът, който способства жизнеността, продължава, както мисли Лайел, поне 200 000 000 години“2 –

то защо да не изпробваме и друга теория? Като хипотеза нека отнесем човека към края на Мезозойските времена – допускайки argumenti causa, че тогава са съществували (много по-късни) маймуни от висш тип! Това би дало напълно достатъчно време на човека и съвременните маймуни да се отклонят от митичната „по-антропоидна маймуна“ и дори последната е могла да се изроди в тези, които виждаме като подражаващи на човека, употребяващи „клони от дървета във вид на боздуган и разбиващи кокосовите орехи с чукове от камък.“3 Някои диви планински племена в Индия строили своите жилища върху дърветата точно както горилите строят своите леговища. Едва ли подлежи на обсъждане въпросът, кой от двамата – човекът или животното – е станал подражател на другия, дори и да се допусне теорията на Бойд Даукинс. Впрочем, фантастичността на тази теория въобще е призната. Но съществува възражение, че докато в Плиоценския и в Миоценския период са живели истински човекоподобни маймуни и големи черни маймуни, и човекът несъмнено в онези времена е бил източник на първите – макар че както ние виждаме, правоверната антропология все още не се решава, дори и при наличието на факти, да го помести в ерата на дриопитекуса, който по-късно

1 Op. cit., стр. 157.

2 Пак там, стр. 161.

3 Нима това е начинът, по който е трябвало да действа примитивният човек? Ние не познаваме хора, дори диваци на нашия век, които да подражават на маймуните, живеещи рамо до рамо с тях в горите на Америка и на островите. Но ние знаем, че когато са опитомени, огромните маймуни живеят в домовете и подражават на хората чак до носене на дрехи и шапка. Авторката имаше шимпанзе, което без да бъде научено от никого отваряше вестника и даваше вид, че го чете. Именно потомството, децата, могат да подражават на своите родители, но в никакъв случай обратното.

„се е разглеждал от някои анатоми в известни отношения като по-висок тип, отколкото е шимпанзето или горилата“,1

1 Пак там, стр. 151.

въпреки това в Еоценския период не са били намерени други вкаменелости, отнасящи се към разкопките на примати или останките на питекоидни видове, като се изключат няколко измрели вида лемуроиди. Също така, ние намираме намеци за това, че дриопитекусът е могъл да бъде „недостигащото звено“, макар че мозъкът на тази твар поддържа въпросната теория толкова малко, колкото и мозъкът на съвременната горила (виж също така и изводите на Годри).

Сега бихме искали да попитаме – кой от учените е готов да докаже, че човекът не е съществувал в началото на Третичния период? Какво именно е можело да попречи на неговото присъствие? Едва преди трийсет години с негодувание се отричаше възможността за съществуването му по-рано отпреди пет или шест хиляди години. Днес отказват да го допуснат в Еоценския период. През следващото столетие вероятно ще се повдигне въпросът – не е ли бил човекът съвременник на „летящия дракон“, птеродактила, плезиозавъра и игуанодонта и т.н. Но да се вслушаме в отгласа на науката:

„Сега е ясно, че както по анатомично изграждане, така и поради климата и околните условия, навсякъде, където са живеели антропоидните маймуни, е можел да живее също така и човекът или друга твар, която е била негов прародител. От анатомична гледна точка човекоподобните и обикновените маймуни са такива специални видоизменения от типа на млекопитаещите, какъвто е и човекът, на когото те приличат по скелет и мускулатура; и физическият животински човек е просто пример на четириръкия тип, изработил способността да стои на крака, както и по-обемист мозък“...1 След като той е успял да оцелее, както знаем, сред жестоките условия и изключителните превратности на Ледниковия период, тогава няма основание да се мисли, че не е могъл да живее в полутропичния килимът на Миоценския период, когато благотворният климат се е простирал дори до Гренландия и Шпицберген.“2

Докато мнозинството учени, непримирими в убеждението си за произхода на човека от „измряло антропоидно млекопитаещо“, не искат да допуснат дори обикновена основателност на някаква друга теория, освен теорията за общия прародител на човека и дриопитекуса, приятно е в труд с истинско научно значение да се види такова поле за съгласие. Действително, това поле е толкова широко, колкото може да бъде при конкретните обстоятелства, т.е. без да се подлага на незабавната опасност да бъде повалено от вълната на прилива на научното ласкателство. Убеден, че трудността да се обясни, че:

„Развитието на интелекта и моралността по пътя на еволюцията не е толкова голямо, колкото е трудността, представяща се в разликата на физическия строеж3 между човека и животното от висш тип“,

1 Пита се, ще се измени ли поне на йота научната истина и фактът, който се съдържа в горната фраза, ако тя се чете: „Маймуната е просто пример от двуног тип, приспособен за ходене обикновено на четири крака и притежаващ по-малък мозък“. Ако говорим езотерично, истината е такава, а не в обратното.

2 „Съвременна наука и съвременна мисъл“, стр. 151, 152.

3 Тук не можем да следваме Ленг. Когато признати дарвинисти като Хъксли сочат „великата пропаст, която съществува между низшата маймуна и висшия човек от гледна точка на интелектуалните сили“, „огромната пропаст между тях“, неизмеримото и в действителност безкрайно отклонение на човешката раса от маймуните („Man’s Place in Nature“, стр. 102 и заб.); когато дори и физическата основа на ума – мозъкът – дотолкова превишава размерите на мозъка на най-високо развитите от съществуващите маймуни; когато хора като Уолъс са принудени да признават намесата на екстра-земни разуми, за да са в състояние да обяснят как е могла твар като питекантропуса-алалус, или немият дивак в представите на Хъксли, да се издигне до равнището на моралния човек на нашето време, притежаващ голям мозък – ако всичко това е така, напразно толкова лекомислено се отхвърлят загадките на еволюцията. Ако очевидността на телосложението е толкова неубедителна и като цяло толкова противоречи на Дарвинизма, трудността на обяснението „по какъв начин“ е станала еволюцията на човешкия ум чрез естествения подбор е десет пъти по-голяма.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 96

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред