За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 95

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

По-нататък Хекел казва за Душите-Атоми нещо, което на пръв поглед изглежда толкова окултно, колкото са и Монадите на Лайбниц:

„Неотдавнашният спор относно природата на атомите, които ние трябва да разглеждаме в една или друга форма като ултимативни фактори във всички физични и химични процеси, явно може да бъде твърде лесно разрешен чрез представата, че тези малки маси притежават, в качеството си на центрове на сила, постоянна душа, че всеки атом притежава чувство и сила на движение.“1

Горните редове не казват нито дума по факта, че това е доктрината на Лайбниц, и то твърде окултна. Също така той не разбира термина „душа“, както ние го разбираме; тъй като за Хекел душата заедно със съзнанието е само продукт на сивото вешество на мозъка, нещо, което също като душата-клетка,

„е така неразривно свързано с протоплазменото тяло, както човешката душа е свързана с мозъка и гръбначния стълб.“2

Той отхвърля заключенията на Кант, Херберт Спенсър, Дьо Буа-Раймонд и Тиндал. Последният изказва мнението на всички велики учени, както и мнението на най-великите мислители на сегашни и минали епохи, като казва, че:

„Преходът от физиката на мозъка към съответните факти на съзнанието е немислим. Ако нашите умове и чувства бяха така... просветени, че да ни дават възможността да виждаме и чувстваме самите молекули на мозъка; ако ние имахме способността да следим всичките им движения, всичките им групирания... техните електрически изпразвания... все пак, ние бихме били така далече от разрешаването на проблема, както и преди... Пропастта между двата класа феномени все пак би оставала непроходима за интелекта.“

Но сложната функция на нервните клетки на великия немски емпирик, или с други думи – неговото съзнание, не му позволява да се приобщи към изводите на най-великите мислители на нашата планета. Той е по-велик от тях. Той твърди това и възразява на всички:

„Никой няма правото да твърди, че в бъдеще ние няма да сме в състояние да преминем зад границите на нашето съзнание, които в днешно време ни изглеждат непроходими.“3

1 Op. cit., забележка 21, стр. 296.

2 Пак там, заб. 19.

3 Пак там, заб. 23.

И от увода на Дарвин към „Произход на човека“ той цитира следните думи, които скромно прилага към своите учени противници и към самия себе си.

„Винаги тези, които знаят малко, а не тези, които знаят много, твърдят позитивно, че този или онзи проблем никога няма да бъде разрешен от науката.“

Светът може да се чувства удовлетворен. Не е далеч денят, когато „трижди великият“ Хекел ще докаже за свое собствено удовлетворение, че съзнанието на сър Исак Нютон е било, ако се изразим физиологически, само отразено действие (или минус съзнание), причинено от перигенезиса на пластидула на нашата обща прародителка и стара приятелка, монерата на Хекел. Споменатият Bathybius е разкрит и проявен като лъжец, симулиращ органична субстанция, която той не представлява; сред човешките деца само жената на Лот – и то едва след нейното неприятно превръщане – е могла да се позовава на щипката сол, като на свой прародител; въпреки всичко това той въобще няма да се смути. Той ще продължава да твърди така хладнокръвно, както е правел винаги, че само специалният вид и движението на призрака, отдавна изчезналите атоми на нашия баща, на Bathybius-а, които – бидейки предадени в течение на еони време в тъканта на клетките на сивото вешество на мозъка на всеки велик човек – са накарали Софокъл и Есхил, както и Шекспир, да пишат своите трагедии, а Нютон – своя „Principia“ и Хумболт – своя „Космос“ и т.н. Те също така са подсказали на Хекел да изобрети гръцко-латинските думи с дължина от три дюйма, които претендират за голям смисъл, но в действителност нищо не означават.

Разбира се, ние напълно съзнаваме, че истинският честен еволюционист е съгласен с нас и той пръв ще отбележи огромните празноти в разредите на намерените досега вкаменелости, които никога няма да могат да бъдат запълнени. Освен това, той ще ни каже, че „нито един еволюционист не предполага човешкия произход от някога съществуваща или отдавна изчезнала човекоподобна маймуна“, а че човекът и човекоподобната маймуна са произлезли, вероятно преди еони, от някакъв общ коренен тип. Въпреки това, както сочи Катрефаж, той също така ще изтъкне като доказателство, което потвърждава това твърдение, цялото изобилие от свидетелства, казвайки, че:

„ В редовете на вкаменелостите не са се запазили всички форми на живот, тъй като възможностите за това са били редки и малобройни сред... (дори и у примитивния човек) предвид обичая да погребват и изгарят своите мъртви.“

Това именно твърдим и ние. Именно, че е възможно бъдещето да ни готви откриването на гигантски скелет на атлант с ръст трийсет фута, както и на вкаменелост, принадлежаща на питекоид, „недостигащото звено“; само че първият случай е по-правдоподобен.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 95

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред