За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 92

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Дарвин свързва човека с типа на опашатите катархини (catarrhines),

„...и следователно го измества по скалата на еволюцията с цяло стъпало назад. Английският натуралист не се задоволява да се утвърди на основата на своите собствени доктрини и, както Хекел, по този въпрос поставя себе си в пряко противоречие с един от основните закони, съставящи главното очарование на Дарвинизма.“

По-нататък ученият френски натуралист доказва как се нарушава този основен закон. Той казва:

„В действителност, според теорията на Дарвин трансмутациите не стават по силата на случайността и не във всички посоки. Те се управляват от известни закони, произтичащи от самата организация. Веднага когато организмът се е изменил в определена насока, той може вече да се подлага на вторични или третични трансформации, но въпреки това винаги ще запази печата на първоначалния тип. Това е закон за запазването на постоянния характер, който единствен позволява на Дарвин да обясни филиацията на групите, техните свойства и многобройни съотношения. Именно по силата на този закон цялото потомство на първите мекотели е било от мекотели; цялото потомство на първите гръбначни е било от гръбначни. Ясно е, че това съставя една от основите на доктрината. Следователно, две същества, принадлежащи на два различни типа, могат да имат общ прародител, но единият не може да произлезе от другия.

И така, човекът и човекоподобната маймуна проявяват твърде рязък контраст по отношение на типа. Техните органи... почти точно си съответстват, но те са разположени по съвсем различен план. У човека те са координирани така, че да може по същество той да е ходещ, докато у маймуната те са приспособени за лазене... В това има анатомично и механично различие... Достатъчно е да се хвърли един поглед на страницата, на която Хъксли е изобразил рамо до рамо скелета на човека и скелетите на най-развитите човекоподобни маймуни, за да се получи достатъчно убедително доказателство.

Следствието от тези факти, от гледна точка на логическото приложение на закона за запазване на постоянния характер, е това, че човекът не може да произлезе от прародител, който вече се е оформил като маймуна, така както и безопашатата (catarrhine) маймуна не е могла да произлезе от маймуната, снабдена с опашка. Ходещото животно не може да произлезе от лазещото. Това е било добре разбрано от Фогът.

Поставяйки човека сред приматите, той не се колебае да заяви, че най-низшият клас на маймуните е преминал демаркационната линия (на общия прародител), откъдето различните типове на това семейство са се зародили и от когото те са започнали да се размножават. (Окултната Наука вижда този прародител на маймуните в най-ниската човешка група от времето на Атлантида, както това вече беше доказано.) По този начин ние трябва да преместим произхода на човека зад границите на появата на последната маймуна (което потвърждава нашата доктрина), ако искаме да оставим на дарвинистката доктрина един от най-нужните закони. Тогава ние стигаме до prosimiae на Хекел, до Loris, Indris и т.н. Но тези животни също така принадлежат към лазещите и следователно трябва да вървим по-нататък в търсенията на нашия пръв прародител. Но генеалогията на Хекел ни води от последните към двуутробните. От човека до кенгуруто разстоянието, разбира се, е голямо. И така, нищо във фауната на днешното време, както и в миналото, не сочи междинни типове, които да могат да послужат като указатели. Тази трудност твърде малко смущава Дарвин.1 Ние знаем, че той смята отсъствието на сведения по такъв род въпроси като доказателство в негова полза. Без съмнение и Хекел е също толкова малко смутен от това. Той допуска съществуването на питекоиден човек... съвършено теоретично. Така след като беше доказано, на основата на самия дарвинизъм, че произходът на човека трябва да се отнесе към границите на осемнайсетия стадий и след него, следствие на това е необходимо да се запълни празнината между двуутробните видове и човека; тогава ще се съгласи ли Хекел да допусне съществуването на четири неизвестни междинни групи, вместо на една? Ще се съгласи ли той да допълни по този начин своята генеалогия? На това аз не мога да отговоря.“2

Но прочетете знаменитата генеалогия на Хекел в неговия „The Pedigree of Man“, която той нарича „Серия на предците на човека“. Във „Втори раздел“ (осемнайсети стадий) той описва:

„Prosimiae са родствени на Loris (Stenops) и Makis (лемур), без костите на двуутробните и ануса, с плацента.“3

Сега да се върнем към „L’Espиce Humaine“4 на Катрефаж и да разгледаме дадените от него доказателства, основани на най-новите открития, за да установим, че prosimiae на Хекел нямат нито отпадаща ципа (decidua), нито разлята плацента. Те не могат да бъдат дори предци на човекоподобните маймуни, да не говорим за човека, следвайки основния закон на самия Дарвин, както показва френският натуралист. Но това въобще не смущава привържениците на „анималистичната теория“, тъй като вътрешното противоречие и парадоксът са именно същността на съвременния Дарвинизъм. Хъксли е такъв пример, доказвайки за изкопаемия човек и „недостигащото звено“, че:

1 По мнението дори на еднаквомислещия проф. Шмит, Дарвин начертал, „разбира се неласкателен и в много отношения неточен портрет на нашите предполагаеми предци в зората на зараждащото се човечество.“ („Deszendenzlehre und Darwinismus“, стр. 264.)

2 „L’Espиce Humaine“, стр. 106–108.

3 Op. cit., стр. 77.

4 Стр. 109, 110.

„Нито в четвъртичната епоха, нито в днешно време, нито едно междинно същество не запълва пропастта, отделяща човека от троглодита“,

и че „отричането на съществуването на такава пропаст толкова би заслужавало порицание, колкото е и нелепо“; великият учен опровергава собствените си думи, като поддържа с цялата тежест на своя научен авторитет същата тази „най-нелепа“ от всички теории – теорията за произхода на човека от маймуната!

Катрефаж казва:

„Тази генеалогия е погрешна от начало до край и е основана на материалистична заблуда.“

Действително, Хекел основава своя произход на човека на седемнайсетия или осемнайсетия стадий, на двуутробните и prosimiae (genus Haeckelii?). Прилагайки последния термин към лемуридите – следователно, правейки от тях животни с плацента – той извършва зоологична грешка. Тъй като, след като сам е разделил животните по техните анатомични различия на две групи – indeciduata, които нямат deciduata (или специална ципа, съединяваща плацентите), и на deciduata, които я притежават, – той включва prosimiae във втората група. На друго място ние доказахме какво казват за това други учени. Според Катрефаж:

„Анатомичните изследвания... на Милне Едвардс и Грандидие върху животните... не позволяват да се съмняваме, че prosimiae на Хекел са лишени от decidua и нямат разлята плацента. Те са indeciduata. Тъй като възможността да бъдат разглеждани като предци на маймуната е далечна, според установения от самия Хекел принцип, те дори не могат да бъдат разглеждани като прародители на зоно-плацентните млекопитаещи... и трябва да бъдат отнесени към дебелокожите, беззъбите и китовидните.“1

1 Op. cit., стр. 110.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 92

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред