За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 90

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

От това е лесно да се види, че за да се докажат теориите на Хъксли и Хекел за произхода на човека се изисква не едно, а повече на брой „недостигащи звена“ – истинска стълба от прогресиращи еволюционни стъпала – които отначало трябва да бъдат намерени, а след това представени от науката на мислещото и разсъждаващо човечество, преди то да се е отказало от вярата си в Боговете и в безсмъртната Душа в полза на култа към четириръките предци. Простите митове днес се приветстват като „аксиоми на истината“. Дори Алфред Уолъс твърди, заедно с Хекел, че първобитният човек е бил маймунообразно същество, лишено от дар-слово. На това проф. Джоли Дженкинс отговаря:

„По мое мнение, човекът никога не е бил този питекантропус алалус, чийто портрет е нахвърлял Хекел, като че го е виждал и познавал; чиято странна и дори пълна хипотетична генеалогия той дава, започвайки от простата маса жива протоплазма, чак до човека, ползващ реч и цивилизация, аналогична на цивилизацията на австралийците и папуасите.“1

Между другото, Хекел често се оказва в непосредствен конфликт с лингвистичната „наука“. В своите нападки срещу Еволюционизма2 проф. Макс Мюлер заклеймил теорията на Дарвин като „уязвима от начало до край“. В действителност само частичната истина на много второстепенни „закони“ на Дарвинизма се намира извън оспоримост – явно Дьо Катрефаж не приема естествения подбор, борбата за съществуване и изменение на видовете като доказани окончателно и веднъж завинаги, а само pro tempore. Но може би не би било лошо да се задълбочи лингвистичната теория срещу теорията за „маймунския прародител“.

1 „Man before Metals“, стр. 320. „Международни научни серии.“

2 „Philosophy of Language“ на Дарвин, 1873.

Езиците, както и всичко останало в Природата, имат своите фази на развитие и т.н. Почти е установено, че големите лингвистични семейства преминават през три стадия:

1) Всички думи представляват корени, неподлежащи на изменение (основните езици).

2) Един корен определя друг и става просто определително понятие (аглутинативните езици).

3) Определящо понятие (чието определително значение отдавна е изчезнало) образува едно цяло с формативните елементи (инфлекционни).

Следователно, проблемът е такъв: откъде са въпросните корени? Проф. Макс Мюлер твърди: съществуването на тези готови материали на речта е доказателство, че човекът не може да е венец на дълъг органичен ред. Тази потенциалност в образуването на корените е голяма трудност, която материалистите почти винаги се стараят да избегнат.

Фон Хартман обяснява това като проява на „безсъзнателното“ и го признава за убедително доказателство срещу механичния атеизъм. Хартман е прекрасен представител на метафизиката и идеалист на сегашната епоха.

Това твърдение никога не е било подлагано на нападки от страна на анти-пантеистичните еволюционисти. Да се каже с Шмит: „Наистина, ние трябва да се спрем пред началото на речта!“ – би било признание на догматизма и бързото поражение.1

Ние уважаваме тези учени, които като мъдреци на своята епоха казват: щом доисторическото минало е съвършено извън границите на нашите възможности за непосредствено наблюдение, ние сме твърде честни, твърде предани на истината – или това, което смятаме за истина – за да обсъждаме неизвестното, предлагайки недоказани теории наравно с фактите, абсолютно установени от съвременната наука.

„Поради това границите на (метафизичното) знанието е по-добре да се предоставят на времето, което е най-добрият пробен камък за истината.“2

Това е мъдро и честно изказване от устата на материалистите. Но когато учен като Хекел – след като е казал, че „историческите събития на миналото... имали място преди милиони години...3 завинаги са изчезнали за непосредствено наблюдение“ и че и геологията, и филогенията4 не могат и „няма да се издигнат до положението на истинската „точна“ наука“ – настоява за развитието на всички организми , „от низшето гръбначно до висшето, от амфиоксуса до човека“, ние пък настояваме за по-сериозно доказателство от това, което той може да ни даде. Само обикновените „емпирични източници на знание“, толкова превъзнасяни от автора на „Антропогенезиса“ – когато той трябва да се задоволи с такава квалификация за своите собствени виждания – не са достатъчно компетентни за разрешаване на проблеми, лежащи зад границата на тяхната област; така, както не подобава и на точната наука да се основава на тях.1 Ако те са емпирични – самият Хекел заявява това нееднократно, – от гледна точка на точното изследване, когато се простират в далечното минало, те не са по-добри и по-достоверни от нашите Окултни Учения на Изтока; и както едните, така и другите трябва да бъдат поставени на едно и също равнище. Също така неговите филогенетични и палингенетични теории се разглеждат от истинските учени с не по-голяма благосклонност, отколкото нашите циклични повторения на еволюцията на великите и малките раси и първоначалния ред на Еволюцията. Тъй като задължението на точната, истинската наука, макар и материалистична, е внимателно да избягва всичко, което напомня догадка, предположение, което не може да се провери; казано накратко, всички suppressio veri и всички suggestio falsi. Работа на всеки предан на точната наука учен е да наблюдава в избраната от него област феномените на Природата; да отбелязва, каталогизира, сравнява и класифицира фактите до най-малките подробности, които са достъпни за наблюдение от чувствата, с помощта на най-фини механични приспособления, предоставени от съвременните открития, но без да се опира на метафизични полети на фантазията. Неговото законно право се съдържа само в поправянето, с помощта на физически инструменти, на недостатъците или илюзиите на собственото му грубо зрение, слуха и другите чувства. Той няма право да пристъпва границата на метафизиката и психологията. Негов дълг е да проверява и поправя всички факти, които попадат под непосредственото му наблюдение; да ползва опитите и грешките на Миналото, опитвайки се да проследи някакво определено взаимодействие на следствие и причина, което – само по силата на неговата постоянна и неизменна повторяемост – може да се нарече Закон. Ето какво се очаква от учения, ако той иска да стане учител на хората и да остане верен на своята първоначална програма на естествените и физическите науки. Всякакво отклонение от този царски път се превръща в спекулация.

1 Сравни неговия „Deszendenzlehre und Darwinismus“, стр. 283.

2 „A Modern Zoroastrian“, стр. 136.

3 По този начин се оказва, че в стремежа си да покаже нашия благороден произход от катархинската „маймуна“, школата на Хекел преместила епохата на доисторическия човек с милиони години назад. (Вж. „Pedigree of Man“, стр. 273.) Окултистите изразяват благодарност на науката за такова потвърждение на нашите учения.

4 Това е несполучлив комплимент към геологията, която е толкова точна наука, колкото и астрономията – като се изключат, може би, нейните твърде рисковани хронологични изчисления. Преди всичко тя е „описателна“ наука, като противовес на „абстрактната“ наука.

1 Такива нови думи ката „перигенезис пластид“ и „пластидуални души“ (!) и други, по-малко красиви, изобретени от Хекел, може да са твърде научни и правилни, доколкото изразяват доста ясно представите, създадени от неговата собствена ярка фантазия. Но като факти обаче те остават за неговите колеги, непритежаващи такова въображение, мъчително кеногенетични – ако приложим неговата собствена терминология, т.е. за истинската наука те са погрешни теории, доколкото са почерпени от „емпирични източници“. Поради това, когато той се опитва да докаже, че „произходът на човека от други млекопитаещи, предимно от катархинските маймуни, е дедуктивен закон, неизбежно произтичащ от индуктивния закон на теорията за произхода“ („Антропогенезис“, стр. 392, приведено от „Pedigree of Man“, стр. 295) – тогава неговите не по-малко просветени противници (Дьо Буа-Раймонд, например) имат правото да видят в това просто игра на думи: „testimonium paupertatis на естествената наука“ – както самият той се оплаква, говорейки на свой ред за „поразителното невежество“ на Дьо Буа-Раймонд. (Вж. „Pedigree of Man“, забележката на стр. 295, 296.)


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 90

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред