За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 88

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ II

ПРЕДЦИТЕ, ПРЕДЛОЖЕНИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

ОТ НАУКАТА

„Най-главният въпрос за човечеството – проблемът, който лежи в основата на всички други и предизвиква най-дълбок интерес сред всички останали – е утвърждаването на мястото, заемано от човека в Природата, и неговото отношение към веществената Вселена.“1

И до днес светът е разделен и се колебае между Божествените Прародители – независимо дали това са Адам и Ева, или Лунните Питри – и Bathybius Haeckelii, желевидните отшелници на морските дълбини. Обяснявайки Окултната Теория, сега можем да я сравним с теорията на съвременния материализъм. На читателя се предлага да избере между двете, след като оцени съответните им достойнства.

Ние можем да намерим известно утешение за това, че нашите Божествени предци са отхвърлени, след като се убедим, че теориите на Хекел не са приети в кръговете на строго точната наука по-добре от нашите. Филогенезисът на Хекел се осмива от враговете на неговата фантастична еволюция, от други и по-големи учени, не по-малко от нашите първични раси. Ние лесно можем да повярваме на Дьо Буа-Раймонд, когато той казва, че:

„Дървото на предците на нашата раса, описано в „История на творението“, има в очите на критиката на историята приблизително същата стойност, която имат и генеалогичните Омирови герои.“

След като това е установено, на всеки ще му стане ясно, че нашата хипотеза има толкова основание, колкото и другата. И тъй като ние виждаме как самият Хекел признава, че нито генеалогията в своята история на миналото, нито историята на предшествениците на организмите, никога не „достига положението на точните науки“,2 по този начин на Окултната наука се открива широко поле да прави своите забележки и да помества своите възражения. На света се предоставя изборът между ученията на Парацелз, „бащата на съвременната химия“, и ученията на Хекел, „бащата на митичната Созура“. Ние не молим за повече.

1 Т. Хъксли, „Мястото на човека в Природата“, стр. 57.

2 Op. cit., „Доказателствата на еволюцията“, стр. 273.

Без да претендираме за участие в спора на такива учени натуралисти като Дьо Буа-Раймонд и Хекел за нашето кръвно родство с:

„Тези (наши) предци, които се издигнали от разреда на едноклетъчните, червеовидните, безчерепните, рибите, амфибиите, влечугите – до птиците“,

ние можем да поставим един или два кратки въпроса за осведомяване на нашите читатели. Като се ползваме от случая и имаме предвид теорията на естествения подбор на Дарвин и т.н., ние ще попитаме науката – относно произхода на човешките и животинските видове – коя от двете тук описани теории за еволюцията е по-научна или, ако предпочитат, по-ненаучна?

1) Дали това ще бъде теорията за еволюция, която от самото начало се извършва чрез полово размножаване?

2) Или учението, което показва постепенно развитие на органите; тяхното уплътняване и размножението на всеки вид отначало по пътя на простото, лесно деление на един, два и дори няколко индивида; след това ново развитие – първата крачка към вида, съдържащ два определени и отделни пола – до състоянието на хермафродитство; след това отново родът на партеногенезиса, „девственото възпроизвеждане“, когато клетките на яйцето се образуват вътре в тялото, излизащи от него във вид на атомни еманации и достигайки зрелост извън него; докато накрая, след окончателното полово разделяне, човешките същества не започнат да се размножават чрез полово съчетаване?

От тези две първата „теория“, или по-точно „факт на откровението“, се възвестява от всички екзотерични Библии, като се изключат Пураните, и специално от еврейската космогония. Втората се преподава от Окултната философия, което беше обяснено.

Ние намираме отговора на нашия въпрос в току-що публикувания том на Самуил Ленг – най-добрият сред непосветените тълкуватели на съвременната наука.1 В глава VIII в своя последен труд „A Modern Zoroastrian“ авторът започва с упрек към „всички древни религии и философии“ за това, че те „дават мъжко и женско начало на своите богове“. Той казва, че на пръв поглед:

1 Авторът на „Съвременната наука и съвременната мисъл“.

„Тази разлика в пола е толкова основна, колкото е и разликата между растението и животното... Духът Божи, носещ се над Хаоса и пораждащ Вселената, е само по-късно издание, преразглеждане според монотеистичните представи на много по-древната халдейска легенда, описваща създаването на Космоса от Хаоса, благодарение на сътрудничеството на велики богове с мъжко и женско начало... така в ортодоксалната християнска вяра ни учат да повтаряме „роден, а не създаден“, фраза, която е съвършена безсмислица – т.е. това е пример за употреба на думи, подобно на фалшиви асигнации, които нямат за себе си основателните ценности на никаква идея. Тъй като „роден“ е твърде определен термин, който предполага съчетаването на две противоположни начала за създаването на нов индивид.“1

1 Op. cit., стр. 102–103.

Впрочем, ние можем да се съгласим с учения автор относно вредата от употребата на неточни думи и ужасно антропоморфния и фаличен елемент в древните писания – особено в ортодоксалната християнска Библия – но въпреки това в дадения случай може да има две смекчаващи обстоятелства. Първото, че всички „древни философи“ и „съвременни религии“ се явяват – както беше достатъчно доказано в тези два тома – екзотерично покривало, хвърлено върху лицето на Езотеричната истина; и – като непосредствен резултат от това – всички те са алегорични, т.е. митологични по форма; но все пак, по същество те са несравнимо по-философски от която и да е от така наречените нови научни теории. Второ, че започвайки от Орфичната теогония, та до последната преработка на Петокнижието на Ездра, всички древни писания, в началото заимствали всичките си факти от Изтока, са били подлагани на постоянни изменения, както от врагове, така и от приятели, докато от първоначалното изложение е останало само името, мъртвата обвивка, от която духът постепенно е бил иззет.

Само това би трябвало да докаже, че нито един религиозен труд от съществуващите днес не може да бъде разбран без помощта на Архаичната Мъдрост, на чиято първоначална основа всички те били построени.

Но да се върнем към прекия отговор на нашия пряк въпрос, който очакваме от науката. Отговорът е даден от същия този автор, когато, следвайки течението на своята мисъл за ненаучното обожествяване на силите на Природата в древните вярвания, той им дава обвинителна присъда със следните думи:

„Науката обаче извършва печална грешка, като предполага, че половото зараждане е първоначален и единствен начин за размножаване, тъй като микроскопът и скалпелът на натуралиста ни въвеждат в нови и неподозирани по-рано (?) светове на живота.“

Действително, толкова „малко подозирани“, че първоначалните а-сексуални „ начини за размножаване“ във всеки случай би трябвало да са били известни на древните индуси – въпреки че С. Ленг твърди обратното. Предвид на заявлението във Вишну Пурана, което посочихме по-рано – че Дакша установил половото сношение като „начин за размножаване“ чак след редица други „начини“, които там са изброени1 – става трудно да се отрече този факт. Освен това, обърнете внимание, че твърдението се среща в екзотеричен труд. По-нататък С. Ленг продължава да твърди, че:

„По-голямата част от живите форми, във всеки случай в числено отношение, ако не и по-размери, възникнали за съществуване без помощта на полово размножаване.“

След това той дава като пример монерата на Хекел, „размножаваща се чрез самоделение“. Следващия стадий авторът ни показва в клетката на ядрото, „която действа точно по същия начин“. По-нататъшният стадий се състои в това, че:

„Организмът не се дели на две равни части, а само малка част от него набъбва... и накрая се отделя и започва самостоятелно съществуване, което расте до размерите на своя родител, благодарение на вродената способност да изработва нова протоплазма от околните неорганични материали.“2

1 Op. cit., II, 12. Превод на Уилсън.

2 Op. cit., стр. 104. Както беше показано в първа част, в това „Съвременната наука“ също е била изпреварвана от Архаичната наука далеч зад границите на нейните разсъждения.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 88

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред