За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 87

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Тук науката отново пази мълчание. Но тъй като според мнението на материалистите и психолозите на съвременната школа все още няма самосъзнание в частицата, семето или зародиша – този път окултистите са съгласни с техните естествени врагове, – какво е това, което насочва силата или силите толкова безгрешно в процеса на Еволюцията? „Сляпата сила“? Тогава със същото основание може да бъде наречен „сляп“ мозъкът, който е еволюирал у Хекел неговия „Pedigree of Man“ (Генеалогия на човека) и подобни плодове на нощните занимания. Ние лесно можем да си представим, че този мозък е лишен от един или два центъра; тъй като онзи, който знае нещо за анатомията на човешкото или дори което и да е животинско тяло и все пак остава атеист и материалист, би трябвало да е „безнадеждно луд“, по думите на лорд Хербърт, който правилно вижда в строежа на човешкото тяло и в съответствието на неговите части нещо толкова удивително и парадоксално, че го смята за „най-великото чудо на природата“. Слепи сили и „отсъствие на план“ в нещо съществуващо под Слънцето! Когато нито един разумен учен не би се поколебал да каже, че дори от малкото, което знае и което досега е открил в силите, работещи в Космоса, той вижда, че всяка част, всяка частица и атом се намира в хармония със своите спътници-атоми, а те на свой ред – с цялото, като при това всеки има свое определено значение в течение на жизнения цикъл. Но за щастие най-великите и изтъкнати мислители на нашето време започват да въстават против такава „Генеалогия на човека“ и дори против Дарвиновата теория за „Естествения подбор“; макар че нейният автор, по всяка вероятност, никога не е предполагал подобно, далеч отиващо заключение. Руският учен Н. Т. Данилевски в своя забележителен труд „Дарвинизъм, критическо изследване на теорията“ съвършено безапелационно проваля подобен Дарвинизъм, така постъпва и Катрефаж в последния си труд. Ние съветваме читателите ни да обърнат внимание на учения отчет на д-р Бурже, член на Парижкото антропологично дружество, прочетен от самия автор на неотдавнашното събрание на дружеството и наречен „Еволюционна психология; еволюция на Духа и т.н.“ В него той напълно примирява двете учения – за физическата и духовната еволюция. Той обяснява произхода на разновидностите на органичните форми – които се приспособяват към заобикалящите условия с такава очевидна разумна преднамереност – със съществуването в проявената Природа на два принципа: принципът на взаимопомощта и принципът на взаимодействието, като при това вътрешният, съзнателен принцип се приспособява към физическата Природа и към вродените потенции на последната. Така френският учен е принуден да се върне при нашия стар приятел Archaeus или Жизнения принцип – без да го назовава, – както е направил това англичанинът Ричардсън в своя труд за Неравната сила. Същата идея неотдавна беше изложена от барон Хеленбах в неговия забележителен труд „Индивидуалността в светлината на биологията и съвременната философия“.

Същите изводи намираме и в друг прекрасен том, написан от руския задълбочен мислител Н. Н. Страхов, който в своя труд „Основните понятия за психологията и физиологията“ казва:

„Най-ясният и най-близкият тип на развитие може да се намери в нашата собствена умствена или физическа еволюция, която е послужила за образец... Ако организмите са същности..., единствено справедливо ще бъде да се заключи и твърди, че органичният живот се стреми да породи психичния живот; но би било още по-правилно и в съответствие с духа на тези две категории на еволюцията да се каже, че истинската причина за органичния живот е стремежът на духа към проявяване във вешествени форми, стремеж да се облече във вешествена реалност. Именно висшата форма съдържа в себе си пълно обяснение на низшите и никога обратното.“

Това означава да се признае, както прави и Бурже в споменатия отчет, тъждествеността на този тайнствен, интегрално действащ организиращ принцип със съмосъзнателния и вътрешен Субект, когото ние наричаме Ego, а мнозинството – Душа. Така всички най-добри учени и мислители постепенно се приближават в своите изводи към окултистите.

Но учените с такова метафизично мислене малко обръщат вниманието върху себе си и надали ще бъдат изслушани. В своята великолепна поема, посветена на покривалото на Изида, Шилер кара смъртния юноша, който се осмелил да приповдигне непроницаемото наметало, да падне мъртъв, след като видял разголената Истина, отразена върху лика на суровата богиня. Не са ли погледнали така и някои от нашите дарвинисти – толкова нежно обединени от естествения подбор и от сродството – в лицето на Саитската Майка, лишена от покривалото си? След прочитането на техните теории почти можем да ги заподозрем в това. Големите им интелекти би трябвало да изнемогват, приближавайки се твърде близо до леко открития лик на Природата, оставяйки в техните мозъци само сивото вешество и нервните възли, за да отговарят на „слепите“ физико-химични сили. Във всеки случай, редовете от Шекспир прекрасно могат да се приложат към нашите съвременни еволюционисти, тъй като те символизират „гордия човек“, който:

опит от капка

нетрайна, кратка власт и сляп за свойта

трошлива същност, пред небето скача

с гримаси на ядосана маймуна,

които карат ангелите горе

да ронят сълзи, тъй като не са

със нрава ни и смъртни като нас,

та да измрат от смях!1

Еволюционистите нямат нищо общо с „Ангелите“. И те се занимават само с човешкия прародител, питекоидният Ной, дал рождение на трима синове – опашатият Киноцефал, безопашатата маймуна и „арборейският“ палеолитен човек. По този въпрос ние няма да им пречим. Всеки израз на съмнение веднага им се струва като опит да се намали научната стойност. Непреодолимата трудност в самата основа на теорията за еволюцията е, че нито един последовател на Дарвин не е в състояние да даде макар и приблизително определение на периода, в който се е появил първият човек, както и на неговите форми; това се свежда до най-незначително препятствие, „фактически без значение“. Казват ни, че всички разклонения на знанието се намират в такова положение. Химикът основава своите най-сложни пресмятания и съображения просто:

„На хипотезата за съществуване на атомите и молекулите, които досега никой не е виждал, не е изолирал, не е претеглил и не е определил. Електротехниците говорят за магнетични флуиди, които досега все още осезателно не са проявили себе си. Никакъв определен произход не може да се припише нито на молекулите, нито на магнетизма. Науката не претендира, а и не може, за някакво познаване на началата на закона за материята или живота.“2

1 „Мяра за мяра“, II действие, 2 сцена.

Цитирано по българския превод на Валери Петров; Уилям Шекспир. Трагикомедии и романси, С., 1976. – Бел. ред.

2 „Knowledge“, януари 1882.

И въпреки това, да се отхвърли научната хипотеза, колкото и тя да е нелепа, означава да се извърши непростим грях! Ние ще се осмелим да рискуваме.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 87

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред