За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 85

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Впрочем, това въобще не пречи на просветения автор също така победоносно и дори открито да нарече своя труд „Еволюция без естествен подбор“, или с други думи – да разбие в него на атоми основната идея на Дарвин.

Що се отнася до самия Естествен подбор, крайното заблуждение преобладава сред много съвременни мислители, мълчаливо приемащи изводите на дарвинизма. Така например, да се приписва на Естествения подбор силата на зараждането на видовете е просто начин на изразяване. Естественият подбор не е същността; това е само удобен израз за описване на начина, чрез който се установява преживяване на приспособения и унищожение на неприспособения в борбата на организмите за съществуване. Всяка група организми се стреми към размножение чрез средствата за съществуване; постоянната борба за живот – „борба да получиш достатъчно храна и да избегнеш да те изядат“ като допълнение към окръжаващите условия – изисква постоянно унищожаване на неприспособения. Избраните от която и да е група, бидейки пресети по този начин, размножават видовете си и предават органичните си свойства на своето потомство. Така всички полезни изменения се увековечават и се извършва прогресивно подобрение. Но Естественият подбор – по скромното мнение на автора, „Подборът като мощ“, в действителност е просто мит, особено когато към него прибягват за обяснение на произхода на видовете. Това е просто образен термин, изразяващ начина, по който „полезните изменения се стереотипизират“, когато се извършват. Сам по себе си „той“ нищо не може да произведе и оперира само над суровия материал, който „му“ е предоставен. Истинският въпрос, който ни интересува, се съдържа в следното: каква причина – съчетана с други второстепенни причини – прави „измененията“ в самите организми? Много от тези второстепенни причини са просто физически, зависещи от климата и хранителния режим, и пр. Правилно, но освен второстепенните аспекти на органичната еволюция трябва да се търси по-дълбок принцип. Материалистичните „самопроизволни изменения“ и „случайните отклонения“ са противоречащи си термини във вселената на „Материята, Силата и Необходимостта“. Простото изменение на типа без наличности и наблюдение над този процес на квази-разумен импулс не е в състояние да обясни поразяващите сложности и чудеса на човешкото тяло например. Несъстоятелността на механичната теория на Дарвин е била изложена подробно от д-р фон Хартман сред други, напълно отрицателно настроени мислители. Да се пише, както това прави Хекел, за слепите, индиферентни клетки, „организиращи се в органи“, значи да се унищожи разумът на читателя. Езотеричното решение за произхода на животинските видове е изложено на друго място.

Тези чисто второстепенни причини за диференциация, групирани под ръководното начало на половия подбор, естествения подбор, климата, изолацията и т.н., водят западния еволюционист до заблуда и не предлагат никакво обяснение, „откъде“ са произлезли „типовете на предците“, послужили като отправна точка за физическото развитие. Истината е в това, че диференциращите „причини“, известни на съвременната наука, встъпват в действие едва след като е станало уплътняването на първичните животински коренни типове от астрално състояние до физическо. Дарвинизмът се среща с Еволюцията само на половината път, т.е. когато астралната еволюция отстъпва мястото си на действието на обикновените физически сили, с които ни запознават нашите сегашни чувства. Но дори и тук Дарвиновата теория, дори с неотдавнашните склонности към „разширяване“, е недостатъчна, за да обясни тези факти. Причината, лежаща в основата на физиологичното изменение на видовете – по отношение на която всичко останали закони са подчинени и второстепенни – е подсъзнателният разум, проникващ в материята и в крайна сметка, явяващ се отражение на Божествената Мъдрост и Мъдростта на Дхиан-Коганите.1 До немного отличаващ се от този извод е стигнал и такъв известен мислител като Ед. фон Хартман, когато отчайвайки се от действителната сила на Естествения подбор, лишена от помощ, той започнал да разглежда еволюцията като разумно насочвана от Несъзнателния – от космичния Логос на Окултизма. Но последният действа само чрез Фохат, или Дхиан-Коганична енергия и не съвсем по този непосредствен начин, който великият песимист описва.

1 „Принципът на усъвършенстване“ на Негели; „устремяването към целта“ на фон Бер, „ божественото дихание като вътрешен импулс в еволюцията на историята на Природата“ на Браун, „тенденция към усъвършенстване“ на проф. Оуен и т.н., всички те изразяват скритите прояви на всемирния насочващ Фохат, наситен с Божествена Дхиан-Коганична мисъл.

Именно това разногласие сред учените, взаимната им противоречивост и вътрешните противоречия в самите тях дават на авторката на тези огромни томове смелостта да осветли други и по-древни учения, макар и само като хипотеза за бъдещо научно признаване. Научните заблуждения и пропуски са толкова очевидни за скромния летописец на това архаично учение, че макар и да не е твърде веща в съвременните науки, тя е решила да се докосне до всички тях, за да установи паралел между двете учения. За Окултизма това е само въпрос на самозащита и нищо повече.

До този момент Тайната Доктрина се занимаваше само с чиста метафизика. Сега тя се е спуснала на Земята и се е оказала в границите на физическата наука и практическата антропология, или тези разклонения на изучаването, които материалистите-естественици смятат за своя законна област, хладнокръвно твърдейки освен това, че колкото по-висше и съвършено действа Душата, толкова по-лесно тя се поддава на анализ и обяснение само на зоолозите и физиолозите.1 Тази поразяваща претенция произлиза от онзи, който, за да докаже своя произход от питекантропната маймуна, не се е поколебал да включи лемуроидите сред предците на човека; като при това те били въздигнати от него в разреда на млекопитаещите Prosimiae inciduate, които той твърде неправилно награждава с decidua и дисковидна плацента.2 Затова Хекел бил подложен на силни нападки от страна на Дьо Катрефаж и на критика от своите собствени събратя – материалисти и агностици – Вирхов и Дьо Буа-Раймонд, такива големи авторитети, ако не и по-големи от него самия.3

1 „Клетъчни души и душата на клетките“, Хекел, „Pedigree of Man“, превод на Авелинг, вж. стр. 136, 150.

2 Вж. infra отчет на Катрефаж за Хекел, представен в раздел II. „Предците, предложени на човечеството от науката“.

3 Трябва да се каже, че Дьо Буа-Раймонд е агностик, а не материалист. Той твърде яростно протестираше против материалистичната доктрина, утвърждаваща, че умствените феномени не са нищо повече от резултат на молекулярни движения. Най-точното физиологично значение на изграждането на мозъка не ни дава нищо, „освен материя и движение“, твърди той: „Ние трябва да вървим нататък и да признаем напълно неразбираемата природа на психичния принцип, който не бива да се разглежда като прост резултат от материалистични причини“.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 85

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред