За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 84

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

ЧАСТ III

ADDENDA

СЪПОСТАВКА НА НАУКАТА С ТАЙНАТА

ДОКТРИНА

РАЗДЕЛ I

АРХАИЧНАТА ИЛИ СЪВРЕМЕННАТА

АНТРОПОЛОГИЯ?

Всеки път, когато въпросът за произхода на човека се задава на непредубеден, честен и сериозен учен, неизменно се получава отговорът: „Ние не знаем“. Дьо Катрефаж, с неговото агностично отношение, принадлежи към тези антрополози. Разбира се, това не означава, че всички останали учени не са честни или открити умове, тъй като разумността на подобна забележка би била под въпрос. Но е прието да се смята, че 75 процента от европейските учени принадлежат към еволюционистите. Нима всички тези представители на съвременната мисъл са виновни за очевидното изопачаване на фактите? Никой не твърди това, но има няколко ярки изключения. Все пак учените, в своя антиклерикален ентусиазъм и в отчаянието си да намерят някаква друга теория като противопоставяне на Дарвинизма, стават несъзнателно за самите себе си неискрени, „настоявайки“ за хипотеза, чиято гъвкавост е недостатъчна и поради това е подложена на силни нападки. Обаче отсъствието на искреност при обсъждането на тази тема е твърде очевидно в еклесиастичните кръгове. В своя труд „Религия и наука“ епископ Темпъл се е проявил като яростен защитник на Дарвинизма. Този клерикален автор отива толкова далече, че разглежда Материята – след като тя е получила „своето изначално установяване“ (тласък) – като еволюираща всички космични феномени без никакво съдействие. Това мнение се отличава от вижданията на Хекел само по предпоставката на хипотетично Божество „зад и отатък границите“, Божество, стоящо съвършено настрана от взаимодействието на силите. Такава метафизична същност не представлява нито теологичният Бог, нито Богът на Кант. Съюзът на епископ Темпъл с материалистичната наука, според нас, е неразумен – да не говорим за факта, че това влече след себе си пълното отричане на библейската космогония. При наличност на такава проява на раболепие пред материализма на нашата „научна“ епоха, ние окултистите можем само да се усмихваме. Но какво да кажем за предаността пред Учителя, на когото подобни неверни богослови претендират, че служат – именно пред Христос и християнството въобще?

Впрочем, в днешно време нямаме ни най-малко желание да хвърляме ръкавицата на предизвикателството към свещеничеството, тъй като сега имаме работа само с материалистичната наука. В лицето на най-добрите си представители тя отговаря на нашия въпрос: „Ние не знаем“. Въпреки това, мнозинството от тях постъпват така, като че Всезнанието е било тяхно наследствено притежание и те са знаели всичко съществуващо.

Тъй като именно този отрицателен отговор не е възпрепятствал повечето учени да обсъждат въпроса, като при това всеки се е стараел неговата лична, специална теория да бъде приета с предимство пред останалите. Така, започвайки с Майе през 1748 г. до Хекел през 1870, теориите за произхода на човешката раса толкова са се отличавали една от друга, колкото и самите личности на техните изобретатели. Бюфон, Бори дьо Сен-Винсент, Ламарк, Е. Жофруа, Сент-Илер, Годри, Ноден, Уолъс, Дарвин, Оуен, Хекел, Филипи, Фогът, Хъксли, Агасиз и т.н., всеки от тях е развил повече или по-малко научна хипотеза за генезиса. Дьо Катрефаж разпределя тези теории на две главни групи: едната, основана на бърза, а другата – на много постепенна трансмутация; като при това първата поддържа новия тип (човека), породен от напълно различно същество, а другата учи на еволюция по пътя на прогресивни диференциации.

Любопитно е, че сред най-учените от тези автори са произлезли най-ненаучните от всички теории за произхода на човека. Сега това е толкова очевидно, че бързо наближава времето, когато съвременното учение за произхода на човека от маймунското млекопитаещо ще се разглежда с по-малко уважение, отколкото образуването на Адам от глина и на Ева от реброто на Адам. Тъй като:

„Съвършено очевидно е, особено на основата на самите фундаментални принципи на Дарвинизма, че организираното същество не може да е потомък на друго, чието развитие е следвало обратен ред на неговия собствен. Следователно, според тези принципи, човек не може да се разглежда като потомък на някакъв маймунски тип.“1

1 Дьо Катрефаж, „L’Espиce Humaine“, стр. 111. В този труд той представя съответното развитие на човешкия и маймунския мозък. „При човекоподобната маймуна гънките temporo-sphenoidal, съставящи средната част на мозъка, се появяват и свършват по-рано от предните извивки на челната част. У човека е обратното, предните челни извивки се появяват първи, докато в средната част те се образуват по-късно“. (Пак там.)

Доводите на Луке против маймунската теория, основана на разликите в извивките на костите на черепната ос при човека и антропоидите, прекрасно са изследвани от Шмит. Той признава, че:

„По време на растежа на антропоидната маймуна тя става все по-зверообразна; човекът... по-човечен...“

– и за миг като че ли се колебае, преди да продължи:

„Поради това тази извивка на черепната ос все пак може да бъде подчертана като съставяща основната черта при човека в противопоставяне на маймуните; от това едва ли може да се изведе специален, отличителен признак от известен порядък; особено по отношение на доктрината за произхода това обстоятелство в никакъв случай не е решаващо.“1

1 „Deszendenzlehre und Darwinismus“, стр. 270.

Явно авторът донякъде е обезпокоен от своето собствено разсъждение. Той ни уверява, че този довод унищожава всякаква възможност сегашните антропоиди да са били някога предци на човечеството. Но нима това не опровергава също така и всякаква възможност за общ прародител на човека и антропоида – макар и засега напълно теоретичен?

Дори самият „естествен подбор“ всеки ден става все по-заплашван. Дезертьорите от лагера на Дарвин са многобройни и тези, които едно време бяха негови най-яростни ученици, се готвят, благодарение на новите открития, бавно и безусловно да обърнат другата страница. В списанието „The Royal Microscopical Societi“ от октомври 1886 г. можем да прочетем следното:

„ФИЗИОЛОГИЧЕН ПОДБОР. Г. Дж. Романес среща някои трудности при приемането на естествения подбор като теория за произхода на видовете, тъй като това по-скоро е теория за произхода на приспособяващите се организми. Той предлага тя да бъде заменена с това, което нарича физиологичен подбор или сегрегация на приспособения. Неговата гледна точка е основана на извънредната чувствителност на системата за размножаване към малките изменения в условията на живот и той смята, че отклоненията към голямо или малко безплодие би трябвало да стават често сред дивите видове. Ако отклонението е такова, че системата за размножаване, макар и да проявява известна степен на безплодие, сравнено с първоначалната форма, продължава да е плодоносна в границите на изменената форма, промяната не изчезва от кръстоската и не измира от безплодието. Когато стане изменение от такъв род, физиологичната преграда трябва да раздели видовете на два разреда. В края на краищата авторът разглежда взаимното безплодие не като едно от следствията на специална диференциация, а като нейна причина.“1

Прави се опит да се докаже цитираното по-горе като допълнение и продължение на теорията на Дарвин. Този опит, в най-добрия случай, е твърде неуспешен. Скоро на общественото мнение ще бъде предложено да повярва, че „Еволюция без естествен подбор“ на С. Диксън също е дарвинизъм – но разширен, както това несъмнено се твърди от самия автор!

Но то е равносилно на това, че след като човешкото тяло бъде разсечено на три части, да се твърди, че всяка част е същият този човек, който е бил и по-рано, само че разширен. Въпреки това авторът заявява:

„Следва ясно да се разбере, че нито едно изречение в предишните страници не е било написано против теорията на Дарвин за естествения подбор. Аз само се ограничих с обяснение на някои феномени... Колкото повече изучаваш трудовете на Дарвин, толкова повече се убеждаваш в истинността на неговите хипотези (!!).“2

1 Серия II, том I, стр. 769 (изд. 1886). Бележката на издателя добавя към това, че „F. J. B.“ в списание „Athenaeum“ (номер 3069, 21 авг. 1886, стр. 242-243) сочи отдавнашното признание на натуралистите за съществуването на „морфологични“ и „физиологични“ видове. Първите получили началото си в ума на човека, последните – в реда на измененията, достатъчни да въздействат както на вътрешните, така и на външните органи на групите обединени индивиди. „Физиологичният подбор“ на морфологичните видове е смесване на идеята; подбор на физиологичните видове е само пренасищане с термини.

2 Op. cit., стр. 79.

А преди това той намеква за:

„Смазващото количество факти, дадени от Дарвин в потвърждение на неговата хипотеза и които победоносно пренесли теорията за „Естествения подбор“ през всички препятствия и възражения.“1

1 Пак там, стр. 48.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 84

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред