За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 83

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Всичко казано по-горе е доста ясно и всеки теософ, дори и най-незапознатият, ще разбере, естествено, тази алегория. Но въпреки всичко ние виждаме как изтъкнати изтоковеди в своите обяснения са направили от това пълна бъркотия. „Великите мъдреци, получили гостоприемство“ са обяснени като означаващи чувства, които, отработвайки и несвързани със самосъзнанието, накрая се поглъщат от него. Но ако чувствата не са свързани с „Висшето самосъзнание“, е невъзможно да се разбере по какъв начин те могат да бъдат погълнати от него? Би следвало да се представи тъкмо обратното, именно защото личните чувства се привличат и се стремят да се съединят с безличното самосъзнание, последното, което е Огън, и изгаря низшите пет чувства и по този начин прочиства двете висши – „Ум и разбиране“, или висшите аспекти на Манас1 и Буддхи. Това е напълно очевидно от текста. „Великите мъдреци“ изчезват, след като „им е било оказано почитание“. Кой ги е почел, ако те (предполагаемите чувства) „не са свързани със самосъзнанието“? Разбира се, умът; Манасът (в дадения случай потопен в шестото чувство), който не е и не може да бъде Браман, Висшето самосъзнание или Кшетраджна – Духовното Слънце на Душата. С течение на времето Манасът сам трябва да се разтвори в последното. Той се покланял на „великите мъдреци“ и оказвал гостоприемство на земната мъдрост; но веднага когато „засияла другата гора“ и го осветила, именно Разумът (Буддхи, седмото чувство, но шести принцип) се превръща в Дърво – това Дърво, чийто плод е освобождението – и то в края на краищата унищожава самия корен на дървото Ашватха, символът на живота и неговите лъжливи радости и удоволствия. И поради това онези, които достигат това състояние на освобождение, по думите на цитирания по-горе мъдрец, „нямат повече страх“. В това състояние „краят не може да се види, тъй като той се простира на всички страни“.

1 Тъй като Махат или Вселенският Разум се ражда или е проявен първи, като Вишну, а след това, когато попада в Материята и развива самосъзнание, става егоизъм, себелюбие; така и Манас проявява двойнствена природа. Той се намира съответно под влиянието на Слънцето и Луната, тъй като, както казва Шанкарачария: „Луната е ум, а Слънцето – разбиране“. Слънцето и Луната са по същество Божества на нашия планетен Макрокосмос и поради това Шанкара добавя, че „умът и разбирането са същността на съответните божества (човешки) на органите“. (Вж. Брихадаранияка, стр. 521 et seq.) Ето защо, може би, Арджуна Мишра казва, че Луната и Огънят (Висшето самосъзнание, Слънцето) съставят Вселената.

„Там винаги пребивават седем жени“ – продължава той своя разказ във фантастична форма. Лицата им – които, по мнението на Арджуна Мишра изобразяват Махат, Ахамкара и петте Танматри – винаги са обърнати надолу, тъй като са препятствия по пътя на духовното издигане.

„В същия този (Браман, Висше самосъзнание) седем съвършени мъдреци, заедно с техните началници... пребивават и отново изхождат от него. Слава, блясък и величие, озарение, победа, съвършенство и мощ – тези седем лъча следват също това слънце (Кшетраджна, Висшето самосъзнание)... Тези, чиито желания са укротени (не са егоистични)... чиито грехове (страсти) са изгорени от покаянието, потапяйки самосъзнанието във Висшето самосъзнание,1 те посвещават себе си на Браман. Тези, които разбират гората на Знанието (Браман или Висшето самосъзнание), възхваляват спокойствието. И устремявайки се към тази гора, те се (пре)въплътяват така, че да не загубят мъжествеността си. Такава в действителност е тази свещена гора... И разбирайки това, те (мъдреците) действат (съответно), насочвани от Кшетраджна.“

1 „Тяло в Душата“ по израза, приписван на Арджуна Мишра, или по-точно „Душа в Духа“; а на по-висок план на развитие – самосъзнание или Атман във Вселенското самосъзнание.

Нито един преводач сред западните изтоковеди все още не е видял в тази алегория нищо по-високо, отколкото са Мистериите, свързани с ритуални жертвопринощения, покаяния или аскетични церемонии и Хата Йога. Но този, който разбира символичните изображения и чува гласа на Висшето самосъзнание в себе си, ще види в това нещо много по-високо от проста ритуалност, независимо че може често да греши в малките детайли на тази философия.

Тук ние трябва да си позволим последна забележка. Нито един истински теософ, от най-невежия до най-просветения, не бива да претендира за непогрешимост на това, което може да каже или напише по окултните въпроси. Главната точка е в това, да се признае, че в много отношения в класификацията на космичните или човешките принципи, като допълнение към грешките в реда на еволюцията, и в частност по метафизичните въпроси, тези от нас, които претендират да учат другите, са по-невежи, отколкото са те самите – всички могат да грешат. Такива грешки бяха направени в „Разбулената Изида“, в „Езотеричен Буддизъм“, в „Човека“, в „Магията Черна и Бяла“ и т.н., вероятно не една грешка ще бъде открита и в този труд. Това е неизбежно. Тъй като, за да бъде лишен от грешки не само големият, но дори и малкият труд върху такива абстрактни теми, той трябва да бъде написан от първата до последната страница от велик Адепт, ако не и от Аватар. Само тогава ние бихме могли да кажем: „Това наистина е труд без грях и петна върху него!“ Но докато артистът е несъвършен, как може да бъде съвършен неговият труд? „Безкрайното търсене на Истината!“ Ще я обичаме и ще се стремим към нея заради нея самата, а не заради славата и изгодата, които малка част от нейното откровение може да ни донесе. Тъй като кой от нас може да претендира за притежаване на пълната истина дори и в малките учения на Окултизма?

По този въпрос нашата главна цел беше да се докаже, че седмичната доктрина, или седмичното деление при изграждането на човека, е била твърде древно учение и не е измислена от нас. Това беше изпълнено успешно, тъй като ни поддържат в тази област, съзнателно или несъзнателно, голям брой древни, средновековни и съвременни автори. Каквото е казано от първите, било е казано добре; и каквото са повтаряли последните, обикновено е било изопачено. Например, прочетете Фрагментите на Питагор и изучете седмичния човек, както е представен от негово преподобие Дж. Оливър, учен масон, в неговия труд „Триъгълникът на Питагор“, където той казва следното:

„Теософската философия... наброява седем свойства (или принципа) в човека, а именно:

(1) Божествен, златен човек.

(2) Вътрешното свято тяло от огън и светлина, подобно на чисто злато.

(3) Елементален човек.

(4) Меркуриален... райски човек.

(5 ) Човек, чиято Душа притежава качествата на Марс.

(6) Човек с качествата на Венера, стремящ се към външно желание.

(7) Слънчев Човек (свидетел и) изследовател на всички Божи чудеса (на Мирозданието).

Те също така са имали седем начални духа или сили на природата.“1

Сравнете това объркано изложение и разпределение на западната теософска философия с по-късните теософски обяснения на Източната школа по Теософия и след това рещете кое от тях е по-правилно. Наистина:

„Премъдростта си построила дом,

Изсякла свои седем стъпала.“2

1 Op. cit., стр. 179.

2 Притчи, IХ, 1.

Що се отнася до обвинението, че нашата Школа не е приела седмичната класификация на брамините, а я била объркала, това е напълно несправедливо. За начало ще кажем, че „Школата“ е едно, а нейните тълкуватели (за европейците) са съвършено друго. Последните трябва отначало да изучат азбуката на практическия Източен окултизъм, преди да могат правилно да разберат страшно сложните класификации, основани на седемте определени състояния на Праджна или съзнанието; а отгоре на всичко да усвоят напълно какво е Праджна в източната метафизика. Да се предостави на западния ученик тази класификация, означава да бъде накаран да предположи, че той може да си даде сметка за произхода на съзнанието по пътя на обяснение на процеса, чрез който е достигнал известно знание, макар и само на едно от състоянията на това съзнание; с други думи, да бъде накаран да обясни нещо, което на този план той познава с помощта на онова, което абсолютно не познава на други планове; т.е. да бъде насочен от духовното и психологичното непосредствено към онтологичното. Ето защо теософите са приели първоначалната древна класификация, макар че в действителност класификациите са множество.

След като на обществения съд бяха представени такова огромно количество независими свидетели и доказателства, би било безполезно да се затрудняваме с тяхното допълнително изброяване по богословските източници. Седемте главни гряха и седемте добродетели на християнската система са много по-малко философски дори и от седемте либерални и седемте прокълнати науки – или седемте магически изкуства на гностиците. Тъй като едно от последните сега е предложено на хората и то е пълно с опасности както за днешното време, така и за бъдещето. Неговото съвременно название е хипнотизъм, употребявано от учените и от невежите материалисти; при общото непознаване на седемте принципа то скоро ще стане сатанизъм в пълното значение на този термин.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 83

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред