За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 82

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Това е съвършено точно, като се изключи може би една точка. „Седмичната класификация в езотеричната система“ никога не е била представена от някой от нейните привърженици (доколкото това е известно на авторката на този труд) като специална, изключителна способност на „Трансхималайската езотерична доктрина“, а само като запазила се единствено в тази древна Школа. Тя е притежание на Трансхималайската доктрина не повече, отколкото на Предхималайското езотерично учение и просто е общо наследство на всички подобни Школи, завещано на Мъдреците на пета коренна раса от великите Сидхи1 на четвъртата. Да си припомним, че атлантите станали страшни вещари, прославени днес в толкова манускрипти на Индия, едва по времето на „Падението“ им, което предизвикало потъването на техния Материк. Твърди се само, че Мъдростта, предадена от „Божествените същества“ – родени чрез силата Крияшакти на трета раса до нейното падение и разделяне на половете – на Адептите на ранната четвърта раса, оставала в цялата си първична чистота в някакво известно Братство. Посочената Школа или Братство е тясно свързана с един остров на Вътрешното море, в неговото съществуване вярват както индусите, така и буддистите, но за географите и изтоковедите той е „митичен“ и колкото по-малко се говори за него, толкова това ще бъде по-мъдро. Също така не бива да бъде признато, че споменатата „седмична класификация“ има по-тясна връзка с браминския Логос, отколкото с буддисткия Логос, тъй като единият и другият са тъждествени, независимо дали се наричат Ишвара, или Авалокитешвара, Брама или Падмапани. Впрочем, това са твърде малки различия, повече въображаеми, отколкото реални, физически. Браманизмът и буддизмът, взети от гледна точка на техните ортодоксални аспекти, са така враждебни и непримирими помежду си, както водата и маслото. Но всяка от тези общирни организации има уязвимо място в своето изграждане. Докато даже и в тяхното езотерично тълкуване и двете могат да се съгласят, дори само за да се разминат в мненията си, ако техните съответни уязвими точки се съпоставят, трябва да престане всякакво разминаване, тъй като ще се окаже, че и двете организации стоят върху една и съща основа. „Ахилесовата пета“ на ортодоксалния браманизъм е философията на Адвайта, чиито последователи благоверните наричат „преоблечени буддисти“. Докато в ортодоксалния буддизъм тази пета е северният мистицизъм, както е представен от учениците на философията на Школата Йогачария Ариясанги и Махаяна, които на свой ред са наречени от своите съперници „преоблечени ведантисти“. Езотеричната Философия на тези две религии може да представлява само едно цяло, ако те бъдат внимателно анализирани и съпоставени, тъй като Гуатама Буда и Шанкарачария са много тясно свързани помежду си, ако се вярва на традициите и на някои Езотерични учения. Така разликата в двете ще се съдържа по-скоро във формата, отколкото по същество.

1 В Светашватара Упанишада (357) Сидха се наричат тези, които по рождение притежават „свръхчовешки“ сили, както и „знание и равнодушие към този свят“. Според Окултните учения обаче Сидха са по същество Нирманакая, или „Духове“ – в смисъл на индивидуален и съзнателен дух – великите Мъдреци от Сферите на висшия план, а не на нашия земен, които доброволно се въплътяват в смъртни тела, за да помогнат на човешката раса в нейния възход. Оттук са техните вродени знания, мъдрост и сили.

Твърде мистично разсъждение, пълно със седмична символика, може да се намери в Анугита.1 В нея браминът разказва за блаженството на този, който е преминал зад границата на областта на илюзията:

„Където са измислиците, като стършели и комари, където са мъката и радостта, като студ и жар, където е разочарованието – заслепяваща тъмнина, където е съперничеството – хищни зверове и влечуги, където желанието и гневът са препятствия.“

Мъдрецът описва влизането и излизането от гората – символ на продължителността на човешкия живот, – а също така и самата гора:2

1 „Свещените книги на Изтока“, VIII, 284 et seq.

2 Аз предлагам тук да се следва текстът, а не коментарите на издателя, който приема буквално обясненията за Арджуна Мишра и Нилакантха. На нашите изтоковеди никога не им е идвало наум, че ако туземният тълкувател не е бил посветен, той и не би могъл да обясни правилно, а ако е бил такъв, той не би могъл да издаде истината.

„В тази гора има седем големи дървета (включвайки чувствата, умът и разбирането или Манас и Буддхи), седем плода и седем гости; седем убежища, седем (форми) на съзерцание и седем (форми) на посвещение. Това е описанието на гората. Тази гора е пълна с дървета, които дават прекрасни цветове и плодове с пет багри.“

Коментаторът казва, че „чувства“:

„се наричат дърветата, като носители на плодове... на радости и мъки..., гостите олицетворяват силата на всяко чувство – те получават споменатите плодове; местата за уединение са дърветата... под които гостите намират убежище; седемте форми на съзерцание е изключването на самосъзнанието от седемте функции, седемте чувства и т.н., вече споменати; седемте форми на посвещение се отнасят до посвещение в по-висш живот чрез отричане на принадлежащите ви по всякакъв начин действия на всеки член от тази група на седемте.“1

Това обяснение е безвредно, макар да не е задоволително. Продължавайки своето изложение, браминът казва:

„Тази гора е пълна с дървета, които дават цветове и плодове с четири багри. Тази гора е пълна с дървета, които дават цветове и плодове с три багри, а също така и смесени. Тази гора е пълна с дървета, които дават цветове и плодове с две прекрасни багри. Тази гора е пълна с дървета, които дават цветове и плодове с една багра и те са благоуханни. Тази гора е пълна (вместо със седем) с две големи дървета, които дават многобройни цветове и плодове с неизяснени багри (ум и разбиране – двете висши чувства, или според теософията Манас и Буддхи). Там има огън (Висшето самосъзнание), свързан с Брамана2 и имащ добър ум (или истинско знание, според твърдението на Арджуна Мишра). И там има гориво (именно) на петте чувства (или човешките страсти). Качеството е плодовете... Там... великите мъдреци получават гостоприемство. И след като им е било оказано почитание и те изчезнали, отпред засияла друга гора, в която разумът е дърво, а освобождението е плод и това дърво притежава сянка (във формата) на спокойствие, зависещо от знанието, и има удовлетворение, което му заменя водата и Кшетраджна3 в себе си, вместо Слънце.“

1 Вж. Чхандогия, стр. 219 и Коментарите на Шанкара по този повод.

2 Тук издателят пояснява така: „Аз предполагам – посветен на Брамана“. Ние ще се осмелим да твърдим, че „Огън“ или Самосъзнание е истинското „Висше Самосъзнание“, „свързано“, т.е. „единно с Брама, единното Божество“. Самосъзнанието повече не се отделя от Вселенския Дух.

3 „Висше самосъзнание“, казва Кришна в Бхагават Гита, стр. 102 et seq.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 82

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред