За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 79

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Те и до днес още всяка година получават данък от зърна със седем цвята. През останалото време на годината те по нищо не се различават от другите индианци, но в определен ден излизат – шестима жреци и една жрица – облечени в своите жречески одежди, като при това всяка дреха съответства на цвета, посветен на определен Бог, на който служи жрецът и който олицетворява; всеки от тях представя една от седемте области и всеки получава зърната с цвета, съответен на тази област. Така бялото зърно представя Изток, тъй като от Изток идва първата слънчева светлина; жълтото отговаря на Севера, от цвета на пламъка на Полярното Сияние; синьото – на Запада, от цвета на Тихия океан, разположен на запад; черното е цветът на подземната област, тъмнината; клас със зърна от всички цветове представя цвета на горната област – небесният свод с неговите розови и жълти облаци, блестящи звезди и т.н. Такъв „шарен“ клас, в който всяко зърно съдържа всички цветове, принадлежи на „Майката-Жрица“ – на жената, съдържаща в себе си семената на всички раси, минали, сегашни и бъдещи; Ева – майката на всичко съществуващо.

Освен това, имало е още и Слънце – Великото божество – чийто жрец е бил духовен глава на народа. Тези факти били потвърдени от Хамилтън Кушинг, който, както е известно на много хора, станал един от Зуни и живял с тях, бил посветен в религиозните им мистерии и научил за тях повече от който и да е днес живеещ европеец.

Седем е също така велико магическо число. В окултните документи оръжието, споменавано в Пураните и в Махабхарата – Агниястра, или „огненото оръжие“, дарено от Аурва на неговия ученик Сагара, както е казано – е направено от седем елемента. Това оръжие, което по предположението на някои изобретателни изтоковеди е представлявало „ракета“ (!), е един от многото тръни в петата на нашите съвременни санскритолози. По този повод Уилсън упражнява своята проницателност върху страниците на труда си „Specimens of the Hindu Theatre“ и в края на краищата не успява да го обясни. Той не може да си изгради никаква представа за Агниястра, тъй като разсъждава:

„Тези оръжия са с твърде необяснимо свойство. Някои от тях се употребяват понякога като метателни снаряди; но обикновено те явно изобразяват мистичните сили, които се проявяват от личността, като например парализирането на врага чрез потапяне на неговите чувства в дълбок сън или призоваването на буря, дъжд и свалянето на огън от небето...1 Предполага се, че те приемат небесни облици, дарени с човешки способности... Рамаяна ги нарича синове на Кришашва.“2

Шастра-девата, „Боговете с божествено оръжие“, са такива Агниястра, оръжия, не повече отколкото артилеристите на съвременните оръдия са самите топове, с които те са въоръжени. Но това просто решение явно не е дошло наум на известния санскритолог. Впрочем – както и самият той говори за оръжиевидното потомство на Кришашва – алегоричният произход (на Агниястра) на оръжието несъмнено е най-древен.3 Това е огненото копие на Брама.

1 Вж. стр. 445, 446, supra.

2 Op. cit., I, 297, второ издание.

3 Това е така. Но Агниястра по същество са „метателни оръжия“, а не „двуостри“ оръжия, тъй като на санскрит съществува известна разлика между Шастра и Астра.

Седмичният Агниястра, подобно на седемте чувства и седемте принципа, олицетворен от седемте жреци, се отнася към най-дълбока древност. Доколко е древна доктрината, в която вярват теософите, ще видим в следващия раздел.

F. СЕДЕМТЕ ДУШИ НА ЕГИПТОЛОЗИТЕ

Ако се обърнем към такива извори на сведения като „The Natural Genesis“ и лекциите на Джералд Меси, доказателствата за древността на разглежданата от нас доктрина стават определено зашеметяващи. Фактите не могат да се омаловажат само защото мнението на автора се разминава с нашето. Той разглежда символа от чисто естествена гледна точка, може би малко твърде материалистична, тъй като е аспект на извънредно яростен еволюционист и последовател на съвременните дарвинистки догми. Така той доказва, че:

„Изучаващите книгите на Бьоме намират в тях много относно тези седем основни Духа и първични сили, разглеждани като седем свойства на Природата в алхимичната и астрологична фаза на средновековните тайни...

Последователите на Бьоме гледат на това като на божествено откровение на неговото вдъхновено ясновидство. Те нищо не знаят за естествения генезис, за историята и постоянството на „Мъдростта“1 на миналото (или за нарушените звена) и не са в състояние да признаят физическите образи на древните „Седем Духа“ под тяхната съвременна метафизична или алхимична маска. Второто свързващо звено между теософията на Бьоме и физическите начала на египетската мисъл е изложено във фрагментите на Хермес Трисмегист.2 Работата не е в това, дали тези учения ще бъдат приписвани на илюминатите, буддистите, кабалистите, гностиците, масоните или християните, основните характери могат да бъдат наистина опознати само в техните начала.1 Когато пророците или показните ясновидци на облачния свят идват при нас с претенции за истинско вдъхновение и произнасят нещо ново, ние съдим за неговото значение по самото съобщение. Но ако видим, че те ни донасят древно съобщение, което не могат да обяснят, а ние можем, естествено че трябва да съдим за него по-скоро по основното значение, отколкото на основата на по-късни претенции.2 За нас е безполезно да влагаме по-късна мисъл в ранния характер на израза и след това да твърдим, че древните са предполагали това!3 Фините тълкувания, станали доктрини и догми в теософията, трябва сега да бъдат изследвани на основата на техния генезис във физичните явления, за да ни се даде възможност да взривим лъжливите им твърдения за свръхестествен произход или свръхестествено знание.“4

Но талантливият автор на „The Book of the Beginnings“ и „The Natural Genesis“ постъпва – твърде щастливо за нас – точно обратно. Той твърде тържествено демонстрира нашите Езотерични (буддистки) учения, доказвайки тяхната тъждественост с ученията на Египет. Нека читателят съди сам по неговата талантлива лекция за „Седемте Души на човека“.5 В нея авторът казва:

1 Въпреки това съществуват хора, които могат да знаят нещо за това, дори и извън написаните редове на автора, независимо от тяхната несъмнена широта.

2 Това свързващо звено, както и други, беше споменато от авторката на настоящия труд преди десет години, преди появата на книгата, от която е взето казаното по-горе, а именно в „Разбулената Изида“, в труда, който е пълен с подобни насочващи звена между древната, средновековната и съвременната мисъл, но за съжаление този труд беше издаден твърде небрежно.

1 Да; но как може ученият автор да докаже, че тези „начала“ са били именно в Египет и никъде повече, и само преди 50 000 години?

2 Именно; и това именно е нещото, което теософите правят. Те никога не са претендирали за „изначално вдъхновение“, но винаги са сочели и сега сочат „първоначалното значение“ на символите, които те отнасят към други страни, по-древни дори и от Египет; значенията, произлизащи освен това от Йерархията (или Йерархиите, ако предпочитат) на живите мъдри Хора – смъртни, независимо от тази Мъдрост, – които отхвърлят всякакво приближаване до свръхестествеността.

3 Но къде е доказателството, че древните не са подразбирали именно това, което твърдят теософите? Съществуват документи, че те говорят точно така, както и писания, и това, за което пише Дж. Меси. Неговите тълкувания са много правилни, но също така твърде едностранчиви. Разбира се, Природата има повече от един физически аспект, тъй като астрономията, астрологията и пр., всички те пребивават на физически, а не на духовен план.

4 „The Natural Genesis“, I, 318. Можем да се опасяваме, че д-р Меси не е успял в това. Ние имаме нашите последователи, както и той има своите, но материалистичната наука настъпва и не взема предвид нито нашите, нито неговите съображения.

5 Фактът, че този учен египтолог не признава в доктрината „За седемте Души“ – както той нарича нашите „принципи“ или „метафизични“ понятия – нищо друго, освен „примитивна биология или физиология на душата“, ни най-малко не отслабва нашия довод. Лекторът засяга само два ключа, тези, които разкриват астрономичните и физиологичните тайни на Езотеризма, и оставя настрана останалите пет. Иначе веднага би разбрал, че това, което той нарича физиологически подразделения на живата душа на човека, се разглежда от теософите и като психологични, и духовни.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 79

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред