За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 76

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Именно познаването на законите на природата прави седем основно число в нея, в проявения свят, във всеки случай в нашия сегашен земен цикъл на живот, и чудесното разбиране на неговото действие – открили на Древните толкова тайни на Природата. Отново да кажем: тези закони и техните процеси на сидерален, земен и морален план дали възможност на древните астрономи да изчислят точно продължителността на циклите и техните съответни следствия върху хода на събитията; предварително да отбелязват – така да се каже, да пророкуват влиянието, което ще имат върху хода и развитието на човешките раси. Слънцето, Луната и Планетите, бидейки някога безпогрешни мерила на времето, чиято мощ и периодичност е била добре известна, станали по този начин съответно велик управник и управници на нашата малка система във всичките Ј седем области или „сфери на действие“.2

Това е било толкова очевидно и забележително, че вниманието дори и на много съвременни учени материалисти, както и на мистици, е било привлечено от този закон. Физиците и богословите, математиците и психолозите повторно обръщали вниманието на света към този факт на периодичност в поведението на „Природата“. Тези числа са обяснени в Коментарите със следните думи:

„Кръгът не е „Един“, а „Всички“.

Във висшето (Небе), непроницаемият Раджа,3 той (Кръгът) става Единен, тъй като е неделим и Тау не може да е в него.

2 Сферите на действие на съединените сили на Еволюцията и Кармата по същество са: 1) Свръхдуховни или Ноуменални; 2) Духовни; 3) Психични; 4) Астроефирни; 5) Субастрални; 6) Жизнени; и 7) чисто Физични сфери.

3 Адбхутам, вж. Атхарва Веда, Х, 105.

Във Втория (от трите Раджамси или трите „Свята“) Единният става Двама (Мъжествен) и Трима (със Сина или Логоса) и Свещените Четирима (Тетрактис или Тетраграматон).

В третия (низшия свят или нашата Земя) числото става Четири, Три и Две. Вземи първите две и ти ще получиш Седем, свещеното число на живота; съедини (последното) със средния Раджа и ти ще имаш Девет, свещеното число на Битието и Ставането.“1

Когато западните изтоковеди разберат истинския смисъл на разделянето на Света според Риг-Веда – деление двойно, тройно, шестично и седмично, и специално деветично, – тогава тайната на цикличните деления, прилагана към Небето и Земята, Боговете и Хората, ще им стане много по-ясна, отколкото е сега. Тъй като:

„В цялата Природа съществува хармония на числата; по силата на привличането в планетните движения, в законите на топлината, светлината, електричеството и химичното родство, във формите на животните и растенията, във възприятията на ума. Действително, съвременната естествена и физическа наука са устремени днес към обобщение, което би изразило техните основни закони с едно просто числово отношение. Ние съветваме да се види труда на проф. Whewell – „Philosophy of the Inductive Sciences“ и изследванията на г-н Хей за законите, управляващи хармоничната окраска и форма. От тези трудове става ясно, че числото седем определено е изразено в законите, управляващи хармоничното възприемане на формите, цветовете и звуците, а вероятно също така и на вкуса, ако можехме да анализираме нашите усещания от този порядък с математическа точност.“2

1 В Индуизма, както той е разбран от изтоковедите по Атхарва Веда, три Раджамси се отнасят към трите „крачки“ (предвижвания) на Вишну; като при това неговата възходяща висша крачка се извършва в най-висшия свят (A. V., VII, 99, 1; Ср. I, 155, 5). Това е Диво Раджа или „небето“, както те предполагат. Но в Окултизма то означава и нещо друго. Фразата pвreshu gыhyeshu vrateshu (Ср. I, 155, 3 и IХ, 75, 2 или още Х, 114) в Атхарва Веда трябва да бъде обяснена.

2 „Medical Review“, юли, 1884.

Още повече, че много лекари са били поразени от периодичното седмично възвръщане на циклите в развитието и затихването на много болести и че самите натуралисти напълно не са били в състояние да обяснят този закон.

„Раждането, израстването, възмъжаването, жизнените функции, здравните обрати на смените, болестите, остаряването и смъртта на насекомите, влечугите, рибите, птиците, млекопитаещите и дори на хората – всичко това повече или по-малко се контролира от закона за завършека в седмични срокове (или за седем дни).“1

Д-р Льокок в своята статия „Периодичност на жизнените феномени“2 отбелязва „твърде забележителен пример и потвърждение на този закон сред насекомите“.3

1 H. Grattan Guinness, F. R. G. S., в неговия труд „Бъдещият край на века“, стр. 250.

2 „Lancet“, 1842, 1843.

3 Като дава няколко примера от естествената история, докторът добавя: „Фактите, които аз накратко изследвах, са общи факти, които не могат да протичат в определени периоди ден след ден сред толкова милиони животни от различни видове, започвайки от ларвата или овума на най-древното насекомо и стигайки до човека, по силата на простия случай или на съвпадението... В края на краищата, аз предполагам, че е невъзможно да се стигне до по-малко обобщаващо заключение от следното, а именно, че сред животните измененията настъпват на всеки три и половина дни, на всеки седем, четиринайсет, двайсет и един или двайсет и осем дни, или в определен брой седмици“ – или в седмични цикли. По-нататък същият този д-р Льокок твърди, че „какъвто и да е характерът на треската, пароксизмът ще настъпи на седмия ден... четиринайсетият ще бъде отбелязан като решаващ ден... (или излекуване, или смърт). Ако четвъртият (пароксизъм) бъде силен, а петият по-слаб, болестта ще отмине при седмия пароксизъм... и промяната към по-добро... ще се забележи на четиринайсетия ден... именно около три или четири час? сутринта, когато организмът е най-слаб“. („Бъдещият край на века“ – Grattan Guinness, стр. 258, 269.)

Това е чисто „гадаене“ на основата на цикловите изчисления и е свързано с халдейската астролатрия и астрология. Така материалистичната наука – в своята медицина, най-материалистичната от всички науки – която прилага нашите Окултни закони към болестите и с тяхна помощ изучава естествената история, признава присъствието им като факт в Природата и въпреки това смята за свое задължение да осмива същото това архаично знание, когато то се поддържа от окултистите. Тъй като, ако тайнственият Седмичен Цикъл е закон на Природата, което е и доказано; ако е открито, че той контролира както еволюцията, така и инволюцията (или смъртта) в областта на ентомологията, ихтиологията и орнитологията, както и в царството на млекопитаещите и човека, – то защо този закон да не може да съществува и действа в Космоса и въобще в неговите естествени (макар и окултни) деления на времето, расите и умственото развитие? По-нататък, защо древните Адепти да не са можели да изучават и напълно да усвоят тези циклични закони във всичките им аспекти? Действително, д-р Стратън твърди, като физиологичен и патологичен факт, че „в състояние на здраве човешкият пулс е по-учестен сутрин, отколкото вечер, в течение на шест дни от седем и че на седмия ден той е по-забавен“. („Единбургски медицински и хирургически журнал“, Ян. 1843, ibid., loc. cit.) Защо тогава окултистът да не може да твърди, че същото става в космичния и земен живот, с пулса на планетите и расите? Д-р Льокок дели живота на три големи седмични периода; като при това първият и последният се простират най-много до 21 години, а централният период, или есента на живота, продължава 28 години или четири пъти по седем. Той подразделил първия период на седем определени стадия и двата други на три по-малки периода и казва, че: „Основната единица на големите периоди се състои от седмици със седем дни, като при това всеки ден има дванайсет часа и простите и сложните кратни на тази единица определят дължината на въпросните периоди в същата пропорция, в която и кратните единици на дванайсетте часа определят по-малките периоди. Този закон обединява всички периодични жизнени феномени и свързва периодите, наблюдавани сред низшите annulose животни с периодите на самия човек, най-висшият сред гръбначните“. (Пак там, стр. 267.) Ако науката прави това, защо тя трябва да се надсмива над окултните съобщения, че – ползвайки израза на Льокок – в днешно време е изминала една седмица от Манвантарните (лунни) две седмици, от четиринайсет дни (или седем Ману), тези четиринайсет дни с дванайсет часа в един ден, представляващи седем Периода или седем раси? Тези думи на науката прекрасно се съгласуват с нашата доктрина: човечеството е живяло „седмица от седем дни, като при това всеки се е състоял от дванайсет часа“, тъй като три и половина раси са изчезнали завинаги, четвъртата е потънала и ние сега се намираме в петата.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 76

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред