За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 75

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

E. ЧИСЛОТО СЕДЕМ В АСТРОНОМИЯТА, НАУКАТА

И МАГИЯТА

Числото седем е също така тясно свързано с окултното значение на Плеядите, тези седем дъщери на Атлас, от които „шест са налице, седмата е скрита“. В Индия те са свързани с техния питомец, с Бога на войната Картикея. Именно Плеядите (Критика на санскрит) дали това име на Бога, тъй като Картикея астрономично е планетата Марс. В качеството си на Бог той е син на Рудра, роден без участието на жена. Той е Кумара, „юноща-девственик“, зароден в огъня от Семето на Шива – Светия Дух – оттук е и наименованието му Агни-Бху. Покойният д-р Кинили предполагал, че в Индия Картикея е тайният символ на Цикъла Нароса, състоящ се от 600, 666 и 777 години, в зависимост от това, дали се изчисляват слънчеви или лунни, божествени или смъртни години; и че видимите шест сестри, в действителност седем, Плеядите, са нужни и за завършването на този най-тайнствен и съкровен от всички астрономични и религиозни символи. Поради това, когато е трябвало да се увековечи определено събитие, Картикея е бил показван в древността като Кумара, Аскет с шест Глави – по една за всяко столетие на Нароса. Когато символът е бил нужен за друго събитие, тогава в съчетание със седемте звездни сестри Картикея е показан в съпровод на Кумари или Зена, неговият женски аспект. Тогава той се появява седнал на паун, птицата на мъдростта и Окултното знание, и индуският Феникс, чиято връзка с 600-те години на Нароса е добре известна на гърците. На челото му се вижда звездата с шест лъча (двойният триъгълник), свастиката и шестокрайният, понякога седмокраен венец; опашката на пауна изобразява звездните небеса, а дванайсетте знака на Зодиака са скрити на неговото тяло; по тази причина той се нарича и Двадаша-кара, „дванайсеторък“ и Двадашакша, „дванайсетоок“. Той обаче е особено известен като Шакти-дхара, „копиеносец“ и Тарака-джит, победител на Тарака.

Тъй като годините на Нароса в Индия се изчисляват по два начина: или със сто „години на боговете“ (божествени години), или със сто „смъртни години“, ние виждаме каква голяма трудност трябва да преодоляват непосветените, за да стигнат до правилното разбиране на този цикъл, играещ толкова голяма роля в Откровението на св. Йоан. Това наистина е апокалиптичният цикъл, тъй като той има различна продължителност и се отнася до различни доисторически събития; сред многобройните теории по този повод в нито една не намерихме нищо, освен няколко приблизителни истини.

Против продължителността, установена от вавилонците за техните божествени векове, било изтъкнато твърдението на Свид, което доказва, че в своите хронологични изследвания древните приемали дните за години. Д-р Сеп се опира именно на авторитета на Свид в своето изобретателно плагиатство – вече показано от нас – на индуските числа 432. Тези числа те дават в хилядите и милиони години, в продължителността на техните Юги, но Сеп ги намалил до 4320 лунни години1 „преди раждането на Христа“, както било „предсказано“ в звездните небеса, като допълнение към невидимите, и доказано „с появата на Звездата на Витлеем“. Но Свид не е имал друго доказателство по това твърдение, освен собствените си теории, като при това той не е бил посветен. Той дава за доказателство Вулкан и го представя като царствал 4477 години, или 4477 дни, както мисли той, или давайки това в години – 12 години 13 месеца и 7 дни; въпреки това, в неговия оригинал стоят пет дни; по този начин той допуска грешка дори и в такова леко изчисление.2 Наистина, има и други древни автори, виновни за също такива грешни изчисления. Например Калистен, който отделя за астрономичните наблюдения на халдейците само 1903 години, докато Епиген им признава 720 000 години! Всички тези хипотези на непосветени автори произлизат от неразбиране. Хронологията на западните народи, древните гърци и римляните е била заимствана от Индия. Така в тамилското издание на Багавад е казано, че 15 слънчеви години съставят Пачам: два Пачам, или 30 дни, съставят един месец на смъртните, което е един ден на Питара Девата или Питри. След това, два такива месеца съставят Руду, три Руду съставят Аянам и два Аянам – годината на смъртните, която е само един ден за Боговете. Именно от такива неразбираеми учения някои гърци са си въобразили, че всички посветени свещенослужители са превърнали дните в години!1

1 „Живота на нашия Господ Исус Христос“, увод; цитирано от Дьо Мирвил в неговата „Пневматология“, IV, 50.

2 Вж. Suidas, sub voce, ’??????.

1 Плиний, „Естествена история“, VII, 56.

Тази грешка на древните и на латинските автори породила много последствия в Европа. В края на миналото и началото на сегашното столетие Баии, Дюпи и други, основавайки се на специално изопачени изчисления на индуската хронология, донесена от Индия от няколко недобросъвестни и фанатични мисионери, построили по този въпрос твърде фантастична теория. Само защото индусите направили от полузавъртането на луната мярка за времето, и понеже месецът, състоящ се от 15 дни, за който говори Квинт Куртий,2 е споменат в индуската литература, се смята за удостоверен факт, че тяхната година е била само половин година, в случая, ако не се наричала ден! Китайците също делили своя Зодиак на двайсет и четири части, следователно и своята година на двайсет и четири седмици, но подобно изчисление не им е пречило и не им пречи да имат астрономична година, тъждествена на нашата. И до днес в някои провинции те имат също период от 60 дни – Южно-Индуският Руду.

Освен това Диодор Сикул3 нарича „трийсетте дни – египетска година“, или периодът, в течение на който луната извършва пълно завъртане. Плиний и Плутарх4 говорят за нея; но разумно ли е да се предположи, че египтяните, които познавали астрономията така добре, както и всяка друга народност, са можели да изчислят трийсет дни в своя лунен месец, когато той има само 28 дни и нещо? Този лунен месец, разбира се, имал окултно значение, както и Аянам и Руду на индусите. Годината с продължителност от два месеца, също и периодът от 60 дни, в древността е била всеобща мярка за време, както показва самият Баии в свой труд „Traitй de l’Astronomie Indienne et Orientale“. На основата на собствените си книги китайците разделяли своята година на две части, от едното равноденствие до другото,5 в древността арабите делили своята година на шест сезона, като при това всеки се състоял от два месеца; в китайския астрономичен труд, наречен „Kioo-tche“, е казано, че две луни съставят мярка за време, а шест мерки – една година; и до днес аборигените в Камчатка имат година от шест месеца, както и в епохата, когато ги посетил абат Чапе.1 Но нима всичко това дава основание да се твърди, че когато индуските Пурани говорят за слънчева година, те предполагат под това един слънчев ден!

2 „Mensus in quinos dies descripserunt dies“ (LVIII, 9).

3 Lib. I, с. 26.

4 „Естествена история“, VII, 48 и „Животът на Нума“, №16.

5 „Mйm. Acad. des Inscr.“, III, 19.

1 „Voyage en Sibйrie“, XVI, с. 48, III, 183.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 75

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред