За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 68

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Така Ной е символ както на коренния Ману, така и на Седмичния Ману, или мощта, даваща развитие на Планетната верига и нашата Земя, и на коренната пета раса, която била спасена, когато последните подраси на четвъртата, расата на Вайвасвата Ману, загинали; като при това числото седем, както ще се види, се появява на всяка крачка. Именно Ной, като заместник на Йехова, представлява седмичното Войнство на Елохима и по този начин е Отец или Творец (Пазител) на целия животински живот. Оттук са и следните думи в Книгата Битие: „И всякакъв скот чист вземи по седем мъжки (3)и женски (4) пол, така и от птиците небесни по седем.“1 и т.н., след които идват всички периоди по седем дни и останалото.

1 VII, 2,3.

Бълг. прев.: „И от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от нечистия добитък – по две, от мъжки и женски пол; тъй също и от птиците небесни (чисти) по седем, от мъжки и от женски пол (и от всичките нечисти птици по две, от мъжки и от женски пол), за да запазиш род за цялата земя...“ – Бел. прев.

B. ЧЕТВЪРТИЧНОСТТА ВЪВ ВРЪЗКА

СЪС СЕДМИЧНОСТТА

По този начин числото седем, като сложност, състояща се от 3 и 4, е преобладаващ фактор във всяка древна религия, понеже той е преобладаващ фактор в Природата. Неговото приемане трябва да бъде оправдано и то да бъде показано като число par excellence, тъй като от времето на появата на „Езотеричен Буддизъм“ бяха повдигани чести възражения и изказвани съмнения относно правилността на тези твърдения.

Преди всичко изучаващият трябва да бъде предупреден, че във всички подобни числови подразделения Единният Вселенски Принцип – макар и той да се споменава като (единен), понеже е единствен – никога не се взема предвид. Той стои в качеството си на Абсолютна, безгранична и Вселенска Абстрактност, напълно самостоятелно, сам за себе си, извън зависимостта от всякаква друга Сила, независимо дали е ноуменална или феноменална. Авторът на статията „Личният и Безличен Бог“ казва:

„Тази Същност не е нито материя, нито дух; тя не е нито Ego, нито не-Ego и не е нито обект, нито субект.

На езика на индуските философи това е първоначалната и вечна комбинация на Пуруша (Духът) и Пракрити (Материята). Тъй като адвайтистите се придържат към мнението, че външният предмет е просто продукт на нашите ментални състояния, Пракрити не е нищо друго освен илюзия, а Пуруша – единната реалност; това е единно битие, което остава в света на Идеите. Това е... и Парабраман на адвайтистите. Дори и да съществува Личен Бог в някакво материално Упадхи (физическата основа на някаква форма), от гледна точка на адвайтиста би имало толкова причини за съмнение в неговото ноуменално съществуване, колкото и в случая с който и да е предмет. Според тях съзнателният Бог не може да е първоначало на Вселената, тъй като неговото Ego би било следствие на предишна причина, ако думата „съзнателно“ предава само неговия обикновен смисъл. Те не могат да допуснат, че великата съвкупност на всички състояния на Вселената е тяхното Божество, тъй като тези състояния постоянно се променят и космичната Идеация прекъсва по времето на Пралайя. В действителност съществува само едно постоянно състояние на Вселената, което е състояние на съвършено безсъзнание, фактически чисто Чидакашам (поле на съзнанието).

Когато моите читатели усвоят факта, че тази величествена Вселена в действителност е само огромна агрегация на различни състояния на съзнанието, те няма да бъдат учудени, откривайки, че ултимативното състояние на безсъзнателност се разглежда от адвайтистите като Парабраман.“1

Макар и сам по себе си съвършено извън границите на човешкото разбиране и изчисляване, този „огромен агрегат на различни състояния“ е седмичен и в своята съвкупност се състои от седмични групи – просто защото „способността на познанието съществува в седем различни аспекта, съответстващи на седемте състояния на материята“,2 или на седемте свойства или състояния на материята. И поради това в Езотеричните изчисления серията от едно до седем започва от първия проявен принцип, който е числото едно, ако започнем отгоре, и числото седем, броейки отдолу, или от низшия принцип.

1 „Пет години Теософия“, стр. 202, 203.

2 Пак там, стр. 200.

Четвъртичността се почита и в Кабала също така, както навремето тя е била почитана от Питагор, именно като най-съвършено, или по-точно, свещено число, тъй като то произлиза от Единния, първата проявена Единица, или по-точно Три в Едно. И последното винаги се е смятало за безлично, безполово, непостижимо, макар и в границите на възможностите на висшите умствени възприятия.

Никога не се е предполагало първото проявление на вечната Монада да стане символ на друг символ, Нероденото да замени Стихиите на роденото, или единният Логос да стане символ на Небесния Човек. Тетраграматон или Тетрактис на гърците е Вторият Логос, Демиург.

„Както смята Томас Тейлър, Тетрадата е все пак само животно, според Платон, който, по справедливата забележка на Сириянин, е бил най-изтъкнатият сред питагорейците; тя съществува на границата на постижимата Троичност, както напълно удовлетворително е доказано от Прокъл в трета книга на неговия трактат върху Теологията на Платон. И между тези две Троичности (двойни триъгълници), едната постижима, а втората ментална, съществува друга степен от богове, приобщена към свойствата и на двете крайности...“1

Според Плутарх2, светът на Питагор се състои от двойна четвъртичност.

Това твърдение потвърждава онова, което е казано за избора на низшия Тетрактис от екзотеричните теолози, тъй като:

„Четвъртичността на умствения свят (светът на Махат) е T’Agathon, Nous, Psyche, Hyle; докато четвъртичността на света на чувствата (Материята) – който, точно изразено, е бил именно това, което Питагор е предполагал под думата Космос – се състои от Огън, Въздух, Вода и Земя. Четирите Елемента се наричат rhizфmata, или корени, или принципи на всички смесени тела.“3

1 Оливър, „Триъгълникът на Питагор“, стр. 10.

2 „De Anim. Procr.“, 1027.

3 Оливър, пак там, стр. 112.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 68

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред