За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 65

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Малко световни символи са така наситени с истинско окултно значение, както свастиката. Тя се символизира с цифрата 6. Подобно на тази цифра, в своята конкретна представа тя сочи, както и идеографа на числото, Зенита и Надира, Севера, Юга, Запада и Изтока; навсякъде се среща единицата и тя се отразява във всички и във всяка единица. Това е емблема на дейността на Фохат, постоянно въртене на „Колелата“ и четирите Стихии, „Свещените четири“ в тяхното мистично, а не само в космичното им значение; по-нататък, нейните четири ръце, сгънати под прав ъгъл, са в тясна връзка, както е показано на друго място, с везните на Питагор и Хермес. Посветеният в тайните на значението на свастиката, казват Коментарите, „може с математическа точност да начертае върху нея еволюцията на Космоса и целия период Сандхя“. Също така – „отношението на Видимото към Невидимото“ и „първото зараждане на човека и видовете“.

За източния окултист Дървото на Знанието в Рая на сърцето на самия човек става Дърво на Вечния Живот и няма нищо общо с човешките животински чувства. Това е съвършена тайна, откриваща се само чрез усилията на затворения Манас, Ego-то, насочени към освобождаването от робството на чувствените възприятия и към прозрение на единната, вечносъществуваща Реалност. За западния кабалист, но още повече за повърхностния символист, възпитан в пагубната атмосфера на материалистичната наука, главното обяснение на тайната на кръста е неговият сексуален елемент. Дори и съвременният коментар от спиритуалистите, чието мислене в други отношения не е лишено от духовност, вижда именно тези черти в Кръста и свастиката преди всички останали.

„В Египет Кръстът се употребява като предпазващ талисман и символ на спасителната мощ. Тифонът или Сатаната, действително се среща прикован или привързан към кръста. В „Ритуал“ Озирис възкликва: „Апопис е свален, техните връвчици свързват Юг, Север, Изток и Запад, техните връвчици са върху него. Har-ru-bah го е завързал.“1 Това били връвчиците на четирите краища на света, или кръстът. Казано е, че Тор разбива главата на змея със своя чук... с формата на свастика или четиристранния кръст... В първобитните гробници на Египет планът на Покоя е имал формата на кръст.2 Пагодата в Матур..., месторождението на Кришна, била построена под формата на кръст.“3

1 Книга на Мъртвите, XXXIX. Апопис или Апап е Змеят на Злото, символ на човешките страсти. Слънцето (Озирис-Хор) го унищожава и Апап е свален, завързан и прикован. Бог Акер, „Глава на Вратата на Бездната“ Акера, Областта на Слънцето (X, 39), го завързва. Апопис е враг на Ра (Светлината), но „Великият Апап падна!“ – възкликва починалият. „Скорпионът ужили твоите уста – казва той на победения враг (XXXIX, 7). – Скорпионът е никога неумиращ червей.“ При християните Апопис е привързан към Тау или Тат, „емблемата на уравновесяването“ (Вж. изграждането на Тат в Тау XVIII).

2 Също така и в светилищата на Пред-Хималайските области, където живеят Посветените и където пепелта им се пази седем лунни години.

3 „The Natural Genesis“; I, 432.

Това е съвършено вярно и никой не може да види в него „сексуален култ“, с който изтоковедите обичат да разбиват главата на езичеството. Но какво да кажем за евреите и за екзотеричните религии на някои индуски секти, особено за ритуалите на Вала-бачарите? Тъй като, както е казано, култът към Шива, с неговите Лингам и Йони, стои твърде високо във философски смисъл, независимо от съвременното му падение, за да може да бъде наречен просто фаличен култ. Но култът на Дървото и Кръстa1 при евреите, осъден от техните собствени Пророци, едва ли може да избегне това обвинение. „Синовете на вещарите, семе на прелюбодеянието“,2 както ги нарича Исая, никога не пропускали възможността „да се разпалват чрез идоли под всяко зелено дърво“3 – което не свидетелства за метафизични развлечения. Именно от тези монотеистични евреи християнските народи заимствали своята религия, своя „Бог на Боговете, Единния Жив Бог“ и в същото време презирайки и осмивайки култа към Божеството на древните философи. Нека им дадем възможност да вярват на физическата форма на кръста и да Ј се покланят по всички начини.

1 Кръстът и Дървото са тъждествени и в символизма са синоними.

2 LVII, 3.

Бълг. прев.: „Синове на магьосници, семе на прелюбодеец и на блудница!“ – Бел. прев.

3 Пак там, 5.

Бълг. прев.: „Които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво“. – Бел. прев.

Но за последователя на истинската източна архаична мъдрост – за този, който се покланя само пред духа на Абсолютното Единство, вечнопулсиращото велико Сърце, което бие навсякъде, както и във всеки атом на Природата – всеки такъв атом съдържа зародиш, от който може да израсне Дървото на Знанието, чиито плодове дават Вечен Живот, а не само физически. За него кръстът и кръгът, Дървото или тау – дори и след като всеки символ, отнасящ се към това, е бил разгледан и анализиран един след друг – остават все пак дълбока тайна в тяхното минало и той насочва своя устремен поглед само в това минало. Малко го е грижа дали това ще бъде Семе, от което расте генеалогичното Дърво на Битието, наричано Вселена. Също така го интересуват не Три в Едно, троичният аспект на Семето – неговата форма, цвят и вещество, а по-точно тази Сила, която насочва неговия растеж; вечно действена и вечно непознаваема. Тъй като тази жизнена сила, караща семето да порасне, да се разтвори и да пусне кълн, а след това да образува ствол и клонки, които на свой ред – прегъвайки се подобно на клонките на Ашватха, свещеното Дърво Бодхи – изхвърлят своите семена, те пък се вкореняват и размножават други дървета; тази сила е единната сила, имаща за него реалност, понеже това е никога неумиращото Дихание на Живота. Езическият философ е търсел причината, докато съвременният се задоволява само със следствията и в тях търси причината. Той не знае какво лежи зад границите им, както и съвременният агностик не го е грижа за това, отхвърляйки по този начин единственото знание, на което може в пълна безопасност да основава своята наука. Въпреки това, тази проявена сила има отговор за онзи, който търси начин да я познае. Този, който вижда в кръста кръсто-пресечения кръг на Платон, езичникът, а не прообраз на обрязаните – както е предполагал (св.) Августин-християнинът1 – се разглежда от църквата като езичник, а от науката като луд. И това е защото, отказвайки да се поклони на Бога на физическото зараждане, той признава, че нищо не може да знае за причината, лежаща в основата на така наречената Първична Причина, за Безпричинната Причина на тази Жизне-Причина. Като приема мълчаливо Вездесъщността на Безграничния Кръг и прави от него универсален постулат, на който е основана цялата проявена Вселена, мъдрецът в дълбоко почитание пази мълчание за това, за което нито един смъртен човек не би трябвало да дръзне да прави догадки. „Логосът на Бога е даващ откровение на човека и Логосът (Глаголът) на човека е разкриващ Бога“, казва Елифас Леви в един от своите парадокси. На това източният окултист би отговорил: при условие обаче, че човек остава ням за причината, която е породила както Бога, така и неговия Логос. Иначе той неизбежно става осквернител, а не откривател на Непознаваемото Божество.

1 Проповед CLX.

Сега ние трябва да подходим към тайната на Седмичността в Природата. Възможно е всичко, което кажем, да бъде приписано на съвпадението. Могат да ни отговорят, че в природата това число е напълно естествено – което всъщност ние твърдим – и че то няма по-голямо значение, отколкото е илюзията на движението, образуваща така наречените „вретеновидни кръгове“. На тези „странни илюзии“ не е било придадено по-голямо значение, когато проф. Силванус Томсън ги е представил на събранието на Британската асоциация през 1877 година. Въпреки това ние бихме искали да узнаем научното обяснение, защо седем винаги е преобладаващо число – шест концентрични кръга около седмия и седем кръга един в друг около централна точка и т.н. – в тази илюзия, произвеждана както от движещата се чинийка, така и от всеки друг съд. В следващия раздел ние представяме решение, което е отхвърлено от науката.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 65

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред