За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 64

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Било е време, когато източният символ на кръста и кръга, свастиката, е бил универсално приет. За буддистите, китайците и монголците езотерично и екзотерично свастиката означава „десет хиляди истини“. Тези истини, казват те, принадлежат на тайните на Невидимата Вселена и първозданната Космогония и Теогония.

От момента, когато Фохат пресякъл Кръга като две линии от пламък (хоризонтално и вертикално), войнствата на Благословените никога не са преставали да изпращат своите представители на Планетите, които от самото начало те трябвало да пазят.

Ето защо свастиката винаги е била поставяна – както и Тау в Египет – на гърдите на умрелите мистици. В изображенията и статуите на Буда в Тибет и Монголия свастиката се среща на мястото на сърцето. Свастиката е печат, полаган също така над сърцата на живите посветени, като при това у някои тя била завинаги отпечатана върху тялото чрез огън. Именно поради това те трябва да пазят тези истини ненарушими и неприкосновени във вечно мълчание и тайна „до деня, когато ще бъдат познати и прочетени от избраните им приемници“ – новите Посветени, „достойни за доверието и за връчване на десетте хиляди съвършенства“. Този символ обаче е толкова унизен сега, че той често украсява шарките на Боговете, отвратителни идоли на светотатствените последователи на Бонпо – дугпа или вещари в Тибетските крайгранични земи – дотогава, докато не бъде открит от някой Гелугпа и не бъде откъснат заедно с главата на „бога“, макар че би било по-добре главата на подобен поклонник да бъде отделена от грешното му тяло. Все пак свастиката никога не може да загуби съкровените си свойства. Да се обърнем назад и да видим, че тя е била употребявана както от Посветени и Ясновидци, така и от жреците на Троя, тъй като Шлиман е намерил много нейни изображения на мястото на този древен град. Тя се среща у древните перувианци, асирийци, халдейци, както и върху стените на циклопските строежи, стари като света; в катакомбите на Новия Свят и в катакомбите на Стария Свят (?), в Рим, където – следствие на това, че християните са криели себе си и своята религия – тя се нарича Crux Dissimulata.

„Според мнението на Дьо Роси, от най-ранен период Свастиката е била любимата форма на кръста, употребяван в окултно значение, което доказва, че тази тайна не е принадлежала на християнския кръст. В катакомбите кръст във вида на Свастика стои като знак върху надпис, който гласи: „??????????????????????, Vitalis Vitalia“, или живот на живота.“1

Но най-добро доказателство за древността на кръста е това, което се дава от самия автор на „The Natural Genesis“:

„Предполага се, че значението на кръста като християнски символ се отнася към епохата, когато Исус Христос е бил разпнат. И въпреки това, в християнската иконография на катакомбите, в течение на първите шест или седем столетия никъде не се среща фигура на човек върху кръста. Има всевъзможни форми на кръста, с изключение на тази – считана за изходна точка на новата религия. Това не е било начална, а завършена форма на Кръста на разпването.2 В течение приблизително на шест столетия след християнската ера, основата на християнската религия – разпнатият Изкупител – напълно отсъства от християнското изкуство! Най-ранната форма на човешка фигура на кръста е Разпятието, поднесено от Папа Григорий Велики на кралица Теодолинда Ломбардска, което днес се намира в църквата св. Йоан в Монца, докато в катакомбите на Рим не е било открито нито едно Разпятие, отнасящо се към по-ранен период от времето на намиращото се в Сан Джулио и принадлежащо на седмото или осмото столетие...

1 Дадено в „The Natural Genesis“, I, 427, Джералд Меси.

2 За християните несъмнено е така. Но за до-християнските символисти е било, както е казано, ложе на мъчение по време на Мистериите на Посвещение; като при това „Кръстът на разпването“ е поставян хоризонтално на земята, а не в изправено положение, както по времето на Рим, когато се е превърнал в бесилка.

Няма нито Христос, нито разпнат; Кръстът е Христос, така както Stauros (Кръстът) е бил образ и име на Хор, Христос за гностиците. Кръстът, а не самият разпнат, е първоначалният символ на християнската църква. Кръстът, а не самият разпнат, е основният предмет на изобразяване в нейното изкуство и на почитание в нейната религия. Зародишът на цялото израстване и развитие може да се проследи до кръста. И този кръст е дохристиянски, той е езически, кръст на неверниците, и има около половин дузина различни форми. Култът започнал с кръста и Юлиан е бил прав, казвайки, че той поддържа „война против Х“, когото очевидно е смятал като приет от агностиците и митолаторите, за да му се придаде недопустимо значение.1 В течение на столетия кръстът е бил символ на Христос и към него са се обръщали, като че е живо същество. Той бил обожествен отначало и очовечен накрая.“2

1 Така е било и не е можело да бъде по друг начин. Император Юлиан е бил посветен и поради това добре е знаел „тайното значение“ – както метафизичното, така и физичното.

2 Оp. cit., пак там, стр. 433.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 64

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред