За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 63

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„При египтяните числото 7 било символ на вечния живот“ – казва Рагон и добавя, че поради това и гръцката буква Z, представляваща само двойна седмица, е първата буква в Zaф, „Аз живея“ и в Зевс – „Баща на всичко съществуващо“.

Освен това цифрата 6 е била символ на Земята през есенните и зимните месеци на „сън“, а цифрата 7 е символизирала Земята в периода на пролетта и лятото, тъй като в това време Духът на живота е оживявал – седмата или централната оживяваща сила. Същото срещаме и в египетския мит и символ на Озирис и Изида, метафизично олицетворяващи Огъня и Водата и физически – Слънцето и Нил. Числото на слънчевата година от 365 дни е числовата величина на думата Нейлос (на Нил). Това число и Бикът със сърпа на Луната и кръста Тау между рогата му и Земята под нейния астрономичен символ () са най-фаличните символи на най-дълбоката древност.

„Нил е бил реката на времето с числото на една година или година и един ден (364+1=365 ). Той представлявал плодоносната вода на Изида или Майката на Земята, луната, жената и кравата, също така и работилницата на Озирис, представлявайки Т’зод Олаум на евреите. Древното име на тази река е било Еридан или еврейското Йордан с коптски или старогръцки суфикс. Това е било ключ към еврейската дума Иаред, или извор, или спускане... на реката Йордан, която има същото мистично значение сред евреите, както и Нил при египтяните,1 тя била извор на слизането и хранилище на живота.“2

Казано по-ясно, това е било символ на олицетворената земя или Изида, разглеждана като утроба на тази Земя. Това е показано доста разбиреамо; и Йордан – днес толкова свещената река за християните – е съдържала в себе си значение не по-високо и поетично, отколкото са плодоносните води на Луната – Изида или Йехова в неговия женствен аспект. Сега, както е показано от същия този учен, Озирис е бил Слънцето и реката Нил, и годината от 365 дни; докато Изида била Луната, руслото на тази река или Майката Земя, „за чиито плодоносни енергии водата била необходимост“, както и лунната година от 35 4 дни, „регулатор на периодите на нарастване“. И така, всичко това е сексуално и фалично, явно нашите съвременни учени не могат да намерят в тези символи нищо, освен физиологичното и фалично значение. Въпреки това, трите цифри 365 , или числото на дните в слънчевата година, трябва само да бъдат разшифровани чрез ключа на Питагор, за да се открие в тях висок философски и морален смисъл. Един пример ще е достатъчен. Те могат да бъдат прочетени по следния начин:

Земята (3) – оживотворена (6) – от Духа на Живота (5 ).

Просто защото 3 е еквивалент на гръцката Гама (Г), която е символ на Геа, Земята, докато числото 6 е символ на животворящия и одущевяващ принцип, а 5 е всеобщата квинтесенция, която се разпространява по всички посоки и образува цялата материя.3

1 Отначало това не е имало такова значение, както и по времето на ранните династии.

2 От непубликуван Манускрипт.

3 От Манускрипта, приписван на Сен-Жермен.

Дадените от нас няколко доказателства и примери разкриват само малка част от методите, прилагани при четенето на символичните идеографи и числа на древността. И тъй като тази система е била извънредно сложна и трудна, твърде малко хора, дори и сред посветените, са можели да овладеят всичките седем ключа. Трябва ли тогава да се учудваме, че всичко метафизично постепенно се е спуснало до нивото но физическата Природа; че Слънцето, което веднъж било символ на Божеството, с течение на еоните се е превърнало в символ само на неговата творяща жар; и че след това то е било принизено до глиф с фалично значение? Но несъмнено не тези, които следвали метода на Платон от общото към частното, са можели някога да символизират своите религии със сексуални емблеми! Напълно справедливо е – макар и това да е било произнесено от Елифас Леви, този въплътен парадокс – че „човек е Бог на Земята и Богът е човек на Небето“. Но това не е можело да се отнесе и никога не се е отнасяло към Единното Божество, а само към Множеството Негови въплътени лъчи, наричани от нас Дхиан-Когани, а от древните – Богове, днес превърнати от църквата в Дяволи на лявата страна и в Спасителя – на дясната!

Но всички подобни корени израствали от един – от корена на Мъдростта, който расте и се развива върху почвата на Индия. Няма нито един Архангел, чийто прообраз не би могъл да се намери в свещената страна Ариаварта... Всички тези прототипи са свързани с Кумарите, които се появяват на полето на действието, „отказвайки се“ – както това са направили Санаткумара и Сананда – „да създават потомство“. Въпреки това ги наричат „създатели“ на (мислещия) човека. Неведнъж ги свързвали с Нарада – още едно натрупване на очевидни несъобразности, но в което се съдържа богатството на философските постановки. Нарада е водач на Гандхарвите, небесните певци и музиканти. Езотеричната причина на това се обяснява с факта, че Гандхарвите са „наставници на хората в Тайните Науки“. Именно те са тези, които, „възлюбвайки жените на Земята“, им открили тайните на създанието; или както е казано във Ведата, „небесният“ Гандхарва е Божество, което е знаело и е разкрило тайните на небето и въобще божествените истини. Ако си припомним какво е казано за тази група ангели в Книгата на Енох и в Библията, алегорията ще стане ясна; техният водач Нарада, макар и да отказва да се размножава, устремява хората да станат Богове. Освен това, както е казано във Ведите, всички те са Чхандаджа, „родени от волята“, или въплътени в различни Манвантари по своя собствена воля. В екзотеричната литература те са показани като съществуващи във всички векове; при това някои са „проклети за ново раждане“, други се въплътяват по силата на дълга. Накрая, в качеството си на Санакадика, седемте Кумари – отправили се да посетят Вишну на „Белия Остров“ (Швета-Двипа), населен с Махайоги – са свързани с Шака-Двипа и с лемурийците и атлантите на третата и четвъртата раса.

В Езотеричната философия всички тези Рудри (Кумари, Адитя, Гандхарви, Асури и т.н.) са висши Дхиан-Когани или Деви, що се отнася до разума. Те са тези, които, овладявайки по пътя на саморазвитие петичната природа – оттук и съкровеността на числото пет – станали независими от чистите Арупа на Девите. Това е тайна, която е много трудно да се усвои и разбере правилно. Тъй като ние виждаме, че тези, които са били „послушни пред закона“, наравно с „въстаналите“ са осъдени на въплътяване във всеки век. Риши Нарада е прокълнат от Брама и въпреки това неговата съдба с нищо не е по-лоша от съдбата на Джая – дванайсетте велики Бога-създатели, създадени от Брама за негови помощници при функциите на творението. Тъй като последните, потопени в съзерцание, единствено забравили да творят; и затова те също били прокълнати от Брама да се раждат във всяка Манвантара. И все пак – заедно с въстаналите – ги наричат Чхандаджа или тези, които са родени по своя воля в човешка форма.

Всичко това предизвиква голямо недоумение у онези, които могат да четат и разбират Пураните само в тяхната мъртва буква.1 Поради това ние срещаме изтоковеди, които, понеже не желаят да остават в недоумение, разсичат гордиевия възел на загадките, обяснявайки цялата система като „измислици... породени от въображението на брамините и тяхната любов към преувеличенията“. Но за изучаващия Окултизма всичко това е пълно с дълбок философски смисъл. Ние с желание предоставяме на западните санскритолози черупката, но предявяваме правата си върху самия плод. Ние правим и нещо повече: съгласяваме се, че в определен смисъл голяма част от тези така наречени „басни“ се отнася към астрономичните алегории за съзвездията, астеризмите, звездите и планетите. Въпреки това, ако Гандхарвите в Риг-Веда могат да олицетворяват огъня на Слънцето – тъй като Гандхарвите-Деви са същности както на физическия, така и на психическия характер – тогава Апсараса (и подобните му Рудри) са по същество качества и количества. С една дума, ако Теогонията на ведическите богове някога бъде разгадана, тя ще разкрие неизмеримите тайни на Творението и Битието. Правилно казва Парашара:

„Тези групи на трийсет и три божества... съществуват от век на век и тяхната поява и изчезване са аналогични на изгряването и залязването на Слънцето.“1

1 Въпреки това, ако този смисъл бъде напълно разбран, той ще представлява надеждно ковчеже, пазещо ключовете към Тайната Мъдрост. Наистина, ковчежето е толкова щедро украсено, че неговите орнаменти скриват всяка пружина, позволяваща да бъде отворено, и по този начин кара непритежаващият интуиция да мисли, че то няма и въобще не може да има някакъв отвор. Въпреки това, ключовете съществуват, дълбоко заровени, но те невинаги ще бъдат намерени от този, който ги търси.

1 Вишну Пурана, I, XV; превод на Уилсън, II, 29.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 63

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред