За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 62

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„Покривалото, което древните философи изкусно хвърлили върху някои части от тайната, свързани с тези (зодиакални) знаци, никога няма да бъде приповдигнато за забава или наставление на непосветените широки маси.“1

Числото пет е било не по-малко свещено и при гърците. „Петте думи“ на Брама се превърнали при гностиците в „Петте Думи“, написани на Акашната (Блестящата) Дреха на Исус при неговото Преобразяване – думите „Zama Zama Фzza Rachama Фzai“ (ZAMA ZAMA ????????????????), преведени от изтоковедите като „облеклото, прекрасната дреха на моята сила“. На свой ред тези думи били анаграмно „скриване“ на петте мистични Сили, изобразени върху дрехите на „възкръсналия“ посветен, след неговия последен тридневен транс: пет ставало седем едва след неговата „смърт“, когато Адептът ставал пълен Christos, пълен Кришна-Вишну, т.е. след потъването в Нирвана. Също така буквата E, свещеният делфийски символ, отново означавала числото пет; и доколко то е било свещено, е ясно от факта, че коринтяните, според Плутарх, заменили дървената цифра в Делфийския храм с бронзова, а след това тя пък била заменена от Ливий Август с точно копие от злато.2

1 Оp. cit., стр. 117.

2 Кинг, „Gnostics and their Remains“, стр. 297.

Лесно е да се познаят в двете „Spiritus“ гръцките знаци (??), за които е говорел Рагон – Атма и Буддхи, или Божественият Дух и неговият Носител, Духовната Душа.

Шест, или групата на шестимата, ще бъде разгледана по-нататък в този раздел, а седмичността ще бъде напълно изследвана в този том – в раздела „Тайни на седмичността“.

Огдоад, или Осем, символизира вечното и спирално движение на циклите 8, ??и на свой ред е символизирано от Кадуцея. То показва правилното Дихание на Космоса, оглавяван от Осем Велики Богове – Седем от Извечната Материя, от Единния и Триадата.

После следва числото 9, или тройната Троичност. Това е число, което непрекъснато се възпроизвежда във всички видове и аспекти при всяко умножаване. Това е знакът на всяка окръжност, тъй като неговата величина в градуси е равна на 9, т.е. 3+6+0. При някои условия това е лош и много нещастен знак. Ако числото шест е било символ на нашата планета, готова за оживяване от божествения Дух, то 9 е било символът на нашата Земя, оживен от лошия Дух, или Духа на Злото.

Десет или Декада отвежда всички тези единици назад към единството и завършва таблицата на Питагор. Поради това фигурата – единица в нулата – била символ на Божеството на Вселената и Човека. Такъв е тайният смисъл на „мощното хващане в лъвска лапа на племето на Юда“ („ръкостискането на майстора-масон“) между двете ръце; съединените пръсти дават числото десет.

Ако сега обърнем внимание на египетския кръст или Тау, ние ще видим, че буквата, която била така възвеличена от египтяните, гърците и евреите, тайнствено е свързана с Декадата. Тау е Алфата и Омегата на Тайната Божествена Мъдрост, която е символизирана от началната и последната буква на Тот (Хермес). Тот бил изобретателят на египетската азбука и буквата Тау е завършвала азбуките на евреите и самаритяните, които наричали тази буква „край“ или „съвършенство“, „кулминация“ и „безопасност“. Оттук Рагон твърди, че думите Терминус, „край“, и Тектум, „покрив“, са символи на убежището и безопасността – което е доста прозаично определение. Но такава е обикновено съдбата на идеите и нещата в този свят на духовно падение, макар и в същото време – на физически прогрес. Някога Пан бил абсолютната Природа, Единно и Велико Всичко; но когато историята е уловила първия проблясък за него, Пан вече е бил принизен до низш Бог на полята, до местен Бог; историята не желае да го признае, а в същото време теологията прави от него Дявол! Въпреки това, неговият седмогласен кавал, емблема на седемте сили на Природата, седемте планети, седемте музикални ноти, казано накратко – на всички седмични хармонии, ясно установява неговия първоначален характер. Същото е и с кръста. Дълго преди времето, когато евреите разделили своя златен храмов свещник на три разклонения от едната страна и на четири от другата и превърнали седмЈцата в женско число, числото на заражданетo1 – внасяйки по този начин фаличен елемент в религията, – народите с по-духовно разбиране направили от кръста (като 3+4=7) свой най-свещен, божествен символ. В действителност кръгът, кръстът и седем – като при това числото било прието за основа на измерението на окръжността – са първите изначални символи. Питагор, донесъл своята мъдрост от Индия, предал на потомството проблясък от тази истина. Неговата школа разглеждала числото 7 като съвкупност от числата 3 и 4, които тя обяснявала по двояк начин. Триъгълникът, като първо понятие на проявеното Божество, бил негово изображение – „Отец-Майка-Син“ – на плана на Ноуменалния свят; и Четвъртичността, съвършеното число, било ноуменалният идеален корен на всички числа и неща на физичния план. Поради свещеността на Тетрактиса и Тетраграматона, някои ученици грешат в мистичното значение на четвъртичността. При древните тя е била само второстепенно „съвършенство“, така да се каже, тъй като се е отнасяла единствено към проявените планове. Докато именно триъгълникът, гръцката Делта (), бил „проводник на неизвестното Божество“. Съществено доказателство за това се съдържа в името на Божеството, започващо с Делта. Жителите на Беотия пишели Зевс ???? (Deus), оттук е и Deus на латинците. Това се отнася до метафизичната представа и до значението на седмичността във феноменалния свят; но за целите на екзотеричното тълкуване този символ се променял. Три станало идеограф на трите материални Елемента – Въздух, Вода и Земя; четири станало принцип на всичко, което е нито телесно, нито видимо. Но това никога не е било разбирано така от истинските последователи на Питагор. Разглеждано като съвкупност, състояща се от 6 и 1, или Шестичност и Единство, числото 7 било невидим център, Дух на всичко, тъй като не съществува шестоъгълно тяло без седмото свойство, което съставя неговата централна точка, като например кристалите и снежинките в така наречената „неодушевена“ природа. Освен това те казват, че числото седем има всички съвършенства на единицата – число на числата. Тъй като абсолютното единство не е създадено и не е делимо, следователно няма и число, и нито едно число не може да го възпроизведе, така също и числото седем; нито една единица, съдържаща се вътре в Декадата, не може да го породи или възпроизведе. И именно четири дава аритметичното деление между единицата и седем, тъй като то превъзхожда единицата със същото число (три), тъй като то самото се превишава от седем, понеже четири с толкова надвишава единицата, с колкото седем надвишава четири.1

1 Размишлявайки за кръста, авторът на „The Source of Measures“ доказва, че този свещник в храма „бил направен така, че от двете страни имал четири разклонения за свещите; докато на върха се намирала една обща за двете страни; така в действителност трябва да се броят от едната страна 3 разклонения, а от другата четири, което като цяло съставя числото седем, според същата тази идея за единството, проявено в кръста. Вземете линия широка една единица (някаква величина) и дълга три единици и я поставете наклонено; вземете друга, дълга четири единици и я подпрете на предишната, с противоположен наклон по такъв начин, че горната, имаща 4 единици дължина, да образува ъгъл или връх на триъгълника. Това е и формата на свещника. Сега преместете линията с 3 единици дължина и пресечете с нея линията, дълга 4 единици; вие ще получите формата на кръста. Същата мисъл е предадена и чрез шестте дни на седмицата в Книгата Битие, завършвани от седмия, който сам по себе си се използва като основно измерение на кръга“ (стр. 51).

1 Взето от манускрипта, приписван на Сен-Жермен, включен от Рагон, op. cit., стр. 434.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 62

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред