За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 55

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ IX

УПАНИШАДИТЕ В ГНОСТИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА

В своя труд „Gnostics and their Remains“ Ч. В. Кинг ни напомня, че гръцкият език е имал една и съща дума за обозначение на гласна и глас. Това е довело до много погрешни тълкувания от страна на непосветените. Въпреки това, при познаване на този добре известен факт може да се направи опит за сравнение и да се хвърли светлина върху няколко мистични значения. Така често употребяваните в Упанишадите и Пураните думи „Звук“ и „Реч“ могат да бъдат съпоставени с гностичните „Гласни“ и „Гласове“ на Гърмовете и Ангелите в Откровението. Същото намираме и в Pistis Sophia и в други древни фрагменти и Манускрипти. Това е било отбелязано дори от такъв придържащ се към фактите човек, какъвто е авторът на гореспоменатия труд.

Иполит, един от ранните отци на църквата, ни предава това, което Марко – по-скоро последовател на Питагор, отколкото християнски гностик и несъмнено кабалист – получил чрез мистично откровение. Казано е, че Марко е получил откровение за това, че:

„Седем небеса...1 звучали всяко с особена гласна, които в своето цяло съставлявали единно славословие, чието звучене, бидейки донесено (от тези седем небеса) до земята, става творец и родител на всичко съществуващо на земята.“2

1 „Небесата“ са тъждествени с „Ангелите“, както вече беше казано.

2 „Philosophumena“, VI, 48; цитирани извадки от Ч. В. Кинг, op. cit., 200.

Ако се преведе тази окултна терминология на още по-прост език, това ще означава: Седмичният Логос се диференцира на седем Логоса, или Творчески Сили (Гласни) и те (Втори Логос или „Звук“) създали всичко съществуващо на Земята.

Несъмнено е, че запознатият с гностичната литература няма да пропусне да забележи в Апокалипсиса на св. Йоан труд от същата тази школа на мисълта. Тъй като ние виждаме Йоан да казва:

„И когато седемте гърма проговорили със своите гласове... (и) аз поисках да пиша... (но) чух глас от небето, който ми казваше, скрий, каквото говориха седемте гърма и не пиши това.“1

Същата заповед е дадена и на Марко, същата и на всички подобни полу-посветени и напълно Посветени. Самата тъждественост на използваните изрази, както и на основните идеи, винаги издава известна част от Мистериите. Във всяка мистерия, разкривана алегорично, винаги трябва да търсим не само едното значение, особено в тези, в които се появява числото седем и то умножено по седем, или четирийсет и девет. И така, когато в Pristis Sophia учениците молят учителя Исус да им открие „Тайната на Светлината на Неговия Отец“ – т.е. тайната на Висшето Аз, озарена чрез Посвещение и Божествено Знание – Исус отговаря:

„Вие търсите как да проникнете в тези тайни? Но няма по-висши тайни от онези, които ще доведат вашите души в Светлината на Светлините, в областта на Истината и Доброто, в областта, където няма нито мъже, нито жени, нито форми, а само вечна Светлина, неизречена. Поради това няма нищо по-превъзходно от тайната, в която вие търсите да проникнете, с изключение на тайната за седемте Гласни и техните четирийсет и девет Сили, а също така и техните числа. И няма по-превъзходно име, отколкото всички тези (Гласни).“2

1 Оp. cit., X, 4.

Бълг. прев.: „И когато седемте гръма проговориха с гласовете си, наканих се да пиша; но чух глас от небето да ми казва: запечатай това, що говориха седемте гръма, и недей го писа.“ – Бел. прев.

2 Pistis Sophia, стр. 378; Кинг, ibid., loc. cit.

Както Коментарите гласят за тези „Огньове“:

„Седем Бащи и Четирийсет и девет Синове горят в тъмнината, но те са Живот и Светлина и продължават в течение на Великия Век.“

И така, става очевидно, че във всяко Езотерично тълкуване на екзотеричните вярвания, изразени в алегорични форми, се намира същата тази основна идея – основното число седем, съставено от три и четири, предшествано от божественото три (), образувайки по този начин съвършеното число десет.

Също така, тези числа са еднакво приложими към разделението на времето, към космографията, метафизична и физична, както и към човека и към всичко останало във видимата Природа. По този начин тези седем Гласни с техните четирийсет и девет сили са тъждествени с трите и седемте Огъня на индусите и техните четиридесет и девет Огъня; тъждествени с мистериите на числата на персийската Симургх; тъждествени с числата на еврейските кабалисти. Намалявайки тези числа (по свой метод на „скриване“), последните установили продължителността на всяко последователно Възобновяване, или това, което на езотеричен език ние наричаме Кръг, само на 1000 години, или заделили 7 000 за всичките седем Обновления на Планетата, наместо 7 000 000 000 години, което е по-правдоподобно, и по този начин те определили цялата продължителност на света само на 49 000 години!1 И така, Тайната Доктрина ни поднася ключа, който върху неоспоримите основи на сравнителната аналогия ни разкрива, че Гаруда, алегоричното чудовище, получовек и полуптица – Вахана или Носител, на когото Вишну е показан, че язди под формата на Кала или „Времето“ – е първоизточникът на всички подобни алегории. Той е индуският Феникс, емблема на циклите и периодичното време, „Човекът-Лъв“ (Синха), чието изображение така често се среща на така наречените скъпоценности на гностиците.2

„Над седемте лъча на короната на лъва и съответно на техните краища често стоят седемте гласни на гръцката азбука ???????, които свидетелстват за седемте Небеса.“3

Това е Слънчевият Лъв и емблемата на Слънчевия Цикъл, така както Гаруда4 е емблема на Великия Цикъл, Маха Калпа, съвечен с Вишну, разбира се, също така и емблема на Слънцето и Слънчевия Цикъл. Това е очевидно от детайлите на алегорията. При раждането си Гаруда, следствие на своето „заслепяващо великолепие“, бил приет за Агни, Богът на Огъня, и поради това бил наречен Гаганишвара, „Владетел на Небето“. Неговото изображение във вид на Озирис на (гностичните) скъпоценните камъни Абраксас, а също така и във вид на многобройните глави на алегоричните чудовища, с главата и клюна на орел или ястреб – слънчеви птици – отбелязва слънчевото и цикловото значение на Гаруда. Неговият син Джатаю е цикъл от 60 000 години. Както прекрасно отбелязва Ч. В. Кинг:

1 Вж. раздела „Хронология на брамините“.

2 По признание на Ч. В. Кинг, голям авторитет по гностичните древности, тези „гностични“ скъпоценности не са работа на гностиците, а принадлежат към изделията на „магьосниците“ на дохристиянската епоха (op. cit., стр. 241.).

3 Кинг, пак там, стр. 218.

4 Отсъствието на интуиция сред изтоковедите и антикварите от миналото и настоящето е забележително. Така Уилсън, преводачът на Вишну Пурана, заявява в своя Увод, че в Гаруда Пурана той не намерил „разказ за рождението на Гаруда“. Имайки предвид, че там е приведен разказ за „Творението“ въобще и че Гаруда е съвечен с Вишну, и че Маха Калпа или Великият Цикъл започва и свършва с проявяващия се Вишну, тогава какъв друг разказ за рождението на Гаруда би могло да се очаква!


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 55

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред