За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 52

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Достатъчно беше казано за Свастиката и Тау. Наистина, кръстът може да се отнесе към самата дълбина на неизчислимите архаични времена. Неговата тайна по-скоро се задълбочава, отколкото се прояснява, тъй като ние го намираме навсякъде, на статуите на остров Пасха, в древния Египет, в Централна Азия, изсечен на скалите и като Тау и Свастика в дохристиянската Скандинавия! Авторът на „The Source of Measures“ се спира в недоумение пред безкрайната сянка, която кръстът хвърля назад в древните времена, и не е в състояние да го проследи и да го отнесе към някой определен народ или човек. Той сочи, че Таргумите, предадени на евреите, са замъглени от превода. В Книгата на Исус Навин,1 ако бъде прочетена на арабски език, и в Таргума Йонафан е казано: „А Царя Гайски той разпнал на Дървото...“

„Преводът на седемдесетте тълковника се спира пред двойната дума или кръста. (Wordsworth за Исус Навин)... най-странният израз от този порядък се съдържа в Книга на Числата (XXV, 4), където то се чете по Onkelos (?) като: „Разпни го пред Господа (Йехова) срещу слънцето“. Тук думата на еврейски означава „да се прикове“, правилно преведено от (Фюрст) Вулгата като разпване. Самото изграждане на тази фраза е мистично.“2

1 VIII, 2.

В бълг. прев. съответства на стих 29, който гласи: „А гайския цар обеси на дървото...“ – Бел. прев.

2 Оp. cit., стр. 204.

Това е така, но духът на тази фраза винаги е бил лошо разбиран. „Разпни пред (а не срещу) Слънцето“ е израз, употребяван при Посвещение. Той дошъл от Египет, но началото му е в Индия. Тайната може да бъде разгадана само чрез търсене на нейния ключ в мистериите на Посвещението. В Египет посветеният Адепт, успешно преминал през всички изпитания, не бил приковаван, а просто привързван към ложе с формата на Тау , а в Индия с формата на Свастиката, без четирите допълнителни продължения (, а не ), след което го потапяли в дълбок сън – „Сън на Силоам“, както и до днес се нарича този сън сред Посветените в Мала Азия, в Сирия и даже в Горен Египет. Оставяли го в това състояние три дни и три нощи, през което време неговото Духовно Ego, както се твърдяло, „разговаряло“ с „Боговете“, слизало в Хадес, Аменти или Патала – в зависимост от страната – извършвайки милосърдни дела сред невидимите същества, независимо дали са души на хора, или стихийни духове, като неговото тяло през цялото време оставало в храмовото светилище или подземната пещера. В Египет тялото се поставяло в Саркофаг в покоите на царя в Пирамидата на Хеопс и се пренасяло през нощта на приближаващия трети ден до входа на галерията, където в определен час лъчите на изгряващото слънце падали право върху лицето на потъналия в транс кандидат, който се събуждал, за да стане посветен Озирис или Тот, Бог на Мъдростта.

Нека читателят, който се съмнява в това твърдение, преди да отрича, да изучи еврейските оригинали. Нека той обърне внимание на най-показателните египетски барелефи. Особено на един, който се намира в храма във Фили и изобразява сцена на Посвещение. Два Бога-Йерофанта, единият с глава на ястреб (Слънцето), другият с глава на Ибис (Меркурий, Тот, Бог на Мъдростта и Окултното Знание, съратник на Озирис-Слънцето), стоят над тялото на току-що посветения кандидат. Те изливат върху главата му двойна струя „вода“ (Вода на живота и Новото раждане), като при това струите се пресичат във формата на кръст, изпълнен с малки кръстове – Тау. Това е алегория на пробуждането на кандидата, ставащ посветен от момента, когато лъчите на утринното Слънце, Озирис, го ударят по темето; неговото тяло, намиращо се в транс, е поставено върху дървения Тау така, че да получи тези лъчи. След това се появявали Посвещаващите Йерофанти и се произнасяли свещени думи, явно отправени към Слънцето-Озирис, а в действителност – към Вътрешния Дух-Слънце, озаряващ отново родения човек.

Нека читателят поразмисли върху връзката между Слънцето и кръста от най-древни времена и неговото двойнствено значение, зараждащата и духовно възраждащата мощ. Нека той изследва гробницата на Бет-Оксли и царстването на Рамзес II, където ще намери кръстове от всякакъв вид и във всякакво положение, също и на трона на този повелител, и накрая – на фрагмента, изобразяващ поклонението на Бакхан-Алеаре и намиращ се в залата на предците на Тутмос III и пазен сега в Националната библиотека в Париж. Върху тази забележителна скулптура и на стенописа се вижда дискът на Слънцето, който излъчва своите лъчи върху кръст с кръг, поставен във вид на дръжка над кръста, чиито точни копия са кръстовете на Голгота. Древните Манускрипти ги споменават като „жестоко ложе за тези, които се намират в (духовни) мъки, в действие, което им е давало рождение“. След разрушаването на египетските храмове, в техните подземни помещения били намерени множество подобни кръговидни „ложета“, на които бил поставян и скриван кандидатът, потънал в смъртоподобен транс при завършването на своето висше Посвещение. Достойните и свети отци като Кирил и Теофил, ги употребявали често, предполагайки, че те били донесени и скрити тук от някои от новите покръстени. Само Ориген и след него Климент Александрийски и други по-ранни Посветени знаели нещата по-добре. Но те предпочитали да пазят мълчание.

Също така, нека читателят прочете индуските „басни“, както ги наричат изтоковедите, и да запомни алегорията на Вишвакарма, Изграждащата Сила, Великият Архитект на Света, наричан в Риг-Веда „Всевиждащ Бог“, който „принася себе си в жертва на самия себе си“. Духовните Ego на смъртните са по същество еднакви с него, поради това са единни с него. Да запомним, че той се нарича Дева-вардхика, „Строител на Боговете“, именно той привързва Слънцето, Суря, своя зет, върху неговия тезгях – в екзотеричната алегория, но в езотeричното предание върху свастиката, тъй като на Земята той е Йерофант-Посвещаващ – и отрязва част от яркостта му. Запомнете също, че Вишвакарма е син на Йога-Сидха, т.е. свещената мощ на Йога и майстор на „огненото оръжие“, магическият Агниястра.1 Целият този разказ е представен на друго място.

1 Вж. „Класически индуски речник“ на Даусън.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 52

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред