За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 46

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

A. КРЪСТЪТ И КРЪГЪТ

В умовете на древните философи нещо божествено и тайнствено винаги е било свързано с формата на кръга. Древният свят, последователен в своя символизъм и в своите пантеистични интуиции, съединявайки видимата и невидима Безкрайност в едно, изобразявал Божеството – както и неговото външно Покривало – чрез кръга. Сливането на двете в единство и даваното на двете име Theos е обяснено по този начин и става още по-научно и философско. Етимологичното определение от Платон на думата Theos (????) беше вече дадено на друго място. В своя „Cratylus“ той го получава от глагола the-ein (?????), „движа се“, както е подсказано от движението на небесните тела, което Платон свързва с Божественото. Според Езотеричната Философия това Божество по време на своите „Нощи“ и своите „Дни“, или цикли на Покой и Дейност, е „Вечно Непрекъсващо Движение“, „Вечно-Ставащо“, както и „Вечно Световно Настояще и Вечно-Съществуващо“. Последното е основна абстракция; първото е единственото възможно представяне в човешкия ум, ако той не свързва това Божество с някакъв образ или форма. Това е вечна, никога непреставаща Еволюция, възвръщаща се по спирала, в своя непрекъснат процес на предвижване в течение на еони от време, към изначалното си състояние – Абсолютното Единство. Само на малките Богове давали абсолютните атрибути на Висшите. Така Бог Шу, олицетворение на Бог Ра, който се появява като „Голяма Котка от Басейна на Персей в Ан“,1 често бил изобразяван на египетските паметници като седящ и държащ кръст, символ на четирите части на света или Стихиите, присъединен към кръга.

В твърде научния труд „The Natural Genesis“ на Джералд Меси, под заглавието „Typolody of the Cross“ могат да се намерят повече сведения за кръста и кръга, отколкото в който и да е известен ни труд. На онзи, който би искал да има доказателства за древността на кръста, препоръчваме тези два тома. Авторът казва:

„Кръгът и кръстът са неделими... Crux Ansata съединява кръга и кръста с четири ъгъла. Поради този произход кръгът и кръстът от време на време са били заменяни един с друг. Например Чакрата или Дискът на Вишну е кръг. Това наименование сочи въртенето, кръговото движение, периодичността, колелото на времето. Бог го ползва като оръжие, насочено към врага. Така и Тор хвърля своето оръжие Филфот, което е с формата на четиристранен кръст (Свастика) и е символ на четирите страни на света. По този начин кръстът е еквивалент на кръга на годината. Емблемата на колелото съединява кръста и кръга в едно, както показва йероглифът и възелът на Анкх .2

Също така, двойственият глиф бил свещен само за посветения, но не и в очите на профана. Тъй като Раул Рощет доказва, че:3

1 Вж. Книга на Мъртвите, XVII, 45, 47.

2 Оp. cit., 421, 422.

3 „De la Croix Ansйe, Mйmoires de l’Acadйmie des Sciences“, таблица 2, № 8, 9, също така 16, 2, стр. 320; цитирано в „Natural Genesis“, стр. 423.

„Знакът се появява на обратната страна на финикийската монета, която на лицевата има изображение на овен... Същият този знак, понякога наричан Огледало на Венера, понеже е бил символ на размножението, се е употребявал за обозначение на задните части на ценни жребни кобили от коринтска и други прекрасни конски породи“.

Това доказва, че в онази отдалечена епоха кръстът вече е станал символ на човешкото зараждане и божественият произход на кръста и кръга започнал да потъва в забрава.

Друга форма на кръста е дадена в „Journal of the Royal Asiatic Society“:1

„На всеки от четирите ъгъла се поставя четвърт дъга с овална крива и когато тези четири са съединени, те образуват овал; така фигурата съединява кръста с кръга около него в четирите части, съответстващи на четирите ъгъла на кръста. Четирите сегмента отговарят на четирите крачета на кръста на Свастиката или Филфота на Тор. Четирилистното цветче на Лотоса на Будда също така фигурира в центъра на този кръст, лотосът – бидейки египетски и индуски символ на четирите части на Света. Четирите четвъртини на дъгичките, съединени заедно, образуват елипса и елипсата също е изобразена на всеки край на кръста. По този начин елипсата обозначава пътя на Земята... Сър Д. Симпсън е нарисувал следното изображение: , възпроизведено тук като кръст на двете равноденствия и двете слънцестоения, поставен във фигурата, изобразяваща пътя на Земята. Същата тази овална или лодковидна фигура се появява понякога в индуските рисунки, със седем стъпала на всеки край, като форма или във вид на Меру.“

Такъв е астрономичният аспект на този двоен глиф. Впрочем, има още шест аспекта и може да се направи опит да бъдат обяснени някои от тях. Тази тема е така общирна, че само тя би изисквала многобройни томове.

Но най-любопитен от египетските символи на кръста и кръга, за който се говори в приведения по-горе труд, е този, който получава пълното си обяснение и окончателна окраска благодарение на асирийските символи от същия порядък. Авторът казва:

„Четирикрайният Кръст не е нищо друго, освен кръст на четирите части на света, но знакът на кръста невинаги е прост.2 Този символ получил развитието си от определено начало и впоследствие бил приет за изразяване на различни представи. Най-свещеният кръст на египтяните е този, който са държали в ръцете си техните богове, фараоните и мумиите на умрелите – Анкх , знакът на живота, живото, клетвата, завета... Неговият връх е йероглифът Ru , поставен вертикално над кръста Тау. Ru означава врата, уста, място за излизане. Той обозначава месторождението в северната част на небесата, откъдето Слънцето отново се ражда. Следователно Ru на знака Анкх е женски символ на месторождението и представлява севера. Именно в северната част Богинята на Седемте Звезди, наричана „Майка на Кръговрата“, дала рождение на времето в ранния цикъл на годината. Първият знак на този изначален кръг и цикъла, извършван в небето, е най-ранната форма на Кръста – Анкх , проста бримка, съвместяваща в едно изображенията на кръста и кръга. Тази бримка или възел носели пред древната родителка, Тифона на Голямата Мечка, тъй като нейният Ark (Ковчег), идеограф на един период, край и определено време, трябвало да означава един кръговрат. Следователно, това изобразявало кръга, описван в северното небе от Голямата Мечка и обозначаващ най-ранната година на времето; от този факт ние заключаваме, че когато се изобразява като Ru, символ на Анкх, бримката или Ru на Севера представлява тази част на света. Действително, това може да се докаже. Възелът е Ark или Rek, символ на изчислението. Ru на кръста Анкх продължава в критския R ? и в Ro, P1 на коптите. Ro било пренесено в гръцкия кръст , който е съставен от Ro и от Chi или Rеk... Rek или Ark (ковчег) по тази причина е бил знак на всеначалото (Arche) и Ark-tie (възелът на ковчега) е кръстът на Севера, задната част на Небето.“2

1 Том XVIII, стр. 393, табл. 4; Инман, рис. 38; Джералд Меси, op. cit., пак там, стр. 422.

2 Разбира се, не, тъй като твърде често има символи, които символизират други символи, и те на свой ред се употребяват в идеографите.

1 Буквата Р на славянската азбука (кирилицата) съответства на латинското П (P).

Но това отново е напълно астрономично и фалично. В Индия пураничните разкази придават на целия въпрос съвсем друга окраска. Без да се унищожава горното обяснение, те разкриват част от тайните с помощта на астрономичния ключ и така дават по-метафизична представа. Възелът на Анкх не принадлежи изключително на Египет. Той съществува под наименованието Паша, връвчицата, която четириръкият Шива държи в своята дясна задна ръка.1 Махадева е изобразен в положението на аскет, като Махайога, с неговото трето око , което е и „Ru , поставено вертикално на кръста Тау“, в друга форма. Паша се държи така, че показалецът и ръката близо до палеца образуват кръст или бримка и кръстосване. Нашите изтоковеди биха искали това да означава връвчица за свързване на упоритите грешници, понеже Кали, съпругата на Шива има същия атрибут!

2 Пак там, стр. 423.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 46

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред