За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 41

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ VIII

СИМВОЛИЗМЪТ НА ТАЙНИТЕ ИМЕНА ИАО И ЙЕХОВА

И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ КРЪСТА И КРЪГА

Когато абат Луи Констан, по-известен като Елифас Леви, заявил в своята „История на Магията“, че Сефер Йецира, Зохар и Апокалипсисът на Йоан са щедьоври на окултните науки, той би трябвало да добави, ако е искал да е точен и да бъде разбран – в Европа. Напълно вярно е, че тези трудове съдържат „повече значение, отколкото думи“ и че „са изразени с поетичен език“, докато „в числата“ те са „точни“. За съжаление обаче, преди някой да може да оцени поезията на изразите или точността на числата, той трябва да научи истинското значение и смисъла на употребяваните термини и символи. Но човек няма да ги изучи, преди да познава основния принцип на Тайната Доктрина, независимо дали в Източния Езотеризъм или в Кабалистичния символизъм – преди да постигне ключа или точния смисъл във всичките му аспекти, имената на Бога, имената на Ангелите и имената на Патриарсите в Библията, техните математически и геометрични величини и техните отношения към проявената Природа.

Поради това, ако, от една страна, Зохар „поразява (мистика) с дълбочината на своите прозрения и великата простота на представите“, от друга, този труд вкарва изучаващия в заблуда с изрази като употребените по отношение на Ейн-Соф и Йехова, въпреки твърдението:

„Книгата се старае да обясни, че човешката форма, в която тя облича Бога, е само изображение на Словото и че Бог не бива да се изобразява нито с мисъл, нито с форма.“

Известно е, че Ориген, Климент и равините са признавали Кабала и Библията като тайни и скрити книги, но малцина знаят, че Езотеризмът на кабалистичните книги, в тяхната преиздадена форма на днешното време, е още по-хитро покривало, хвърлено върху примитивния символизъм на тези тайни томове.

Представянето на скритото Божество чрез окръжността на кръга и Творческата Мощ – Мъжкото и Женското начало или Андрогинното Слово – чрез диаметъра в него (в кръга) е един от най-древните символи. Върху тази представа са били изградени всички велики Космогонии. При древните арийци, египтяни и халдейци този символ е бил завършен, тъй като той е обхващал представата за вечната и неизменна Божествена мисъл в нейната абсолютност, съвършено разделена от изначалния стадий на така нареченото „творение“ и е съдържал психологическата и даже духовната еволюция и нейната механична работа, или космогоничното изграждане. Впрочем, сред евреите (макар че предишната представа определено се среща в Зохар и Сефер Йецира, или в това, което е останало от втората) въплътеното впоследствие в самото Петокнижие и специално в Книгата Битие, е просто втори стадий, т.е. механичен закон на творението, или по-скоро на изграждането; докато теогонията едва, ако и въобще, е набелязана.

И само в първите шест книги на Книгата Битие, в отхвърлената Книга на Енох и в неразбираемата и неправилно преведена поема на Йов могат сега да се намерят истинските отзвуци от най-древната Доктрина. Ключът към нея днес е загубен дори и сред най-учените равини, чиито предшественици в ранния период на средновековието, в националната си изключителност и гордост и специално поради дълбоката си ненавист към християнството, са предпочели по-скоро да се потопят в океана на забравата, отколкото да споделят знанието си със своите неумолими и свирепи последователи. Йехова е бил тяхно собствено племенно притежание, неотделим и непригоден да играе роля в някой друг закон, освен в Закона на Мойсей. Насилствено изтръгнат от своите първоначални рамки, на които той е съответствал и които са му подхождали, „Господът на Авраам и Яков“ едва ли е можело без повреди и изкривявания да бъде вмъкнат в новия християнски канон. Понеже били по-слаби, юдеите не са могли да попречат на това светотатство. Въпреки това, те запазили тайната за произхода на техния Адам-Кадмон, или мъже-женствения Йехова, и новото светилище се оказало напълно неподходящо за древния Бог. Наистина, те били отмъстени!

Твърдението, че Йехова е бил племенен Бог на евреите и не по-висок от това, ще бъде отречено така, както и много други неща. Обаче в дадения случай теолозите не са в състояние да ни обяснят значението на стиховете във Второзаконие, които гласят:

„Когато Всевишният (не Господ или Йехова) давал дяловете на народите и разселвал синовете на Адам (човешките), поставил граници на народите... по брой на израелските синове... Тъй като част от Господа (Йехова) е неговият народ; Яков е негова наследствена част.“1

Това рещава въпроса. Толкова безотговорни са били съвременните преводачи на Библията и Писанията и толкова са изопачени тези стихове, че всеки преводач, следвайки стъпките, утъпкани за него от достойните отци на църквата, е тълкувал тези стихове посвоему. Докато цитираната по-горе извадка е взета verbatim от английския установен превод, във френската Библия2 ние намираме, че „Всевишният“ е представен като „Владетел“ (Souverain!!), „синовете на Адам“ са преведени като „деца на хората“, а „Господ“ е изменен като“Вечния“. В безсрамната пъргавина на ръцете, френската протестантска църква явно е надминала даже и еклисиастичните англичани.

Въпреки това, едно е ясно: „Делът на Господа (Йехова) е неговият „избран народ“ и никой друг, тъй като само „Яков е негов наследствен дял“. Какво отношение тогава имат другите народи, наричащи себе си арийци, към това семитско Божество, племенен Бог на Израил? Астрономично, „Всевишен“ означава Слънцето, а „Господ“ – една от неговите седем планети, независимо дали това е Iao (Яо), Геният на Луната или Илдабаоф-Йехова, Гений на Сатурн, според Ориген и египетските гностици.3 Нека „Ангел Гавраил“, „Господ“ на Иран, пази своя народ, а Михаил-Йехова – своите евреи. Тези Богове не са Богове на други народи, също така никога не са били и Богове на Исус. Така както всеки Дев на персите е прикован към своята планета,1 всеки Дева на индусите („Господ“) има своя дял, свят, планета, народ или раса. Множеството народи предполагат и много Богове. Ние вярваме в първото и можем да признаем, но никога няма да обожествим последните.2

1 Op. cit., XXX, 8, 9.

Бълг прев.: „Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви; защото част от Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял“. – Бел. прев.

2 Изд. на Протестантското библейско дружество в Париж, по изложение, разгледано през 1824 година от Дж. Е. Остеруалд.

3 При египетските гностици именно Тот (Хермес) бил глава на Седмината (Вж. Книга на Мъртвите). Техните имена са дадени от Ориген като Адонай (Слънцето), Иао (Луната), Елой (Юпитер), Сабао (Марс), Орей (Венера), Астафей (Меркурий) и накрая Илдабаоф (Сатурн). Вж. „Gnostics and their Remains“ на Кинг, стр. 344.

1 Вж. копие на картата или диаграмата на офитите, цитирана от Ориген в неговия „Contra Celsum“.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 41

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред