За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 29

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

По-нататък авторът доказва, че „Духът на Йехова е заместител“, по свое собствено признание. Така Той признал пред Мойсей, „че Той се появявал пред патриарсите като Бог Шадай“ и като „Бог Хелион.“

„И веднага приел името Йехова; и на основата на вярата в утвърждаване на този персонификатор, имена като Ел, Елоа, Елохим и Шадай са били четени и тълкувани наравно с Йехова, като означаващи „Всемогъщ Господ“. (След това, когато) името Йехова станало неизречено, определителното Адонай, „Господ“, се явило негова замяна и... благодарение на тази замяна наименованието „Господ“ преминало от евреите към „Слово“- то на християните и станало обозначение на Бога.“1

И как бихме могли да знаем, може да добави авторът, че Йехова не е представлявал многобройни духове, олицетворяващи този, явно един, Jod или Jod-Hй?

Но ако християнската църква е била първата, която установила съществуването на Сатаната като догма, това е станало, както е показано в „Разбулената Изида“, защото Дяволът – могъщият Противник на Бога (?!!), е трябвало да стане крайъгълен камък и стълб на църквата. Тъй като, както правилно отбелязва теософът Жюл Бесак в своя труд „Сатана или Дявол“:

„Трябвало е да се избегне намекът за утвърждаване на догма с двойствен принцип, като направили от този Сатана-творец реална мощ и за обяснението на първоначалната мощ изправили против Мани хипотезата за благоволението за това на единния Всемогъщ.“2

1 Пак там, стр. 146.

2 Оp. cit., стр. 9. След полиморфичния Пантеизъм на някои гностици настъпило времето на Екзотеричния Дуализъм на Мани, който бил обвинен в олицетворение на злото и в издигане на Дявола в Бог – съперник на самия Бог. Ние не виждаме християнската църква да е подобрила тази екзотерична идея на манихейците, тъй като тя и до днес нарича Бога свой цар на Светлината, а Сатаната – цар на Тъмнината.

Във всеки случай, изборът и политиката се оказали несполучливи. Следвало да се установи съвършено определена разлика между този персонификатор на низшия Бог на Авраам и Яков и мистичния Отец на Исус, или – „Падналите“ Ангели не е трябвало да бъдат оклеветявани в по-късните измислици.

Всеки Бог на езичниците е тясно свързан с Йехова – Елохима, тъй като всички те са едно Войнство, чиито единици се различават в Езотеричните Учения само по име. Между „Подчиняващите се“ и „Падналите“ Ангели няма никаква разлика, като се изключат техните съответни функции, или по-точно – разликата е в инертността на някои от тях и активността на други, сред тези Дхиан-Когани или Елохими, на които е било дадено „поръчението да творят“, т.е. от вечното вещество да построят проявения свят.

Кабалистите твърдят, че истинското име на Сатаната е името на Йехова в обратния смисъл, той като „Сатаната не е черният Бог, а само отрицание на бялото Божество“ или светлината на истината. Богът е Светлина и Сатаната е Тъмнина или Сянка, необходима за да се прояви Светлината; сянка, без която Светлината би била невидима и неразбираема.1 Елифас Леви казва, че „за Посветените Дяволът не е личност, а творческа Сила на Доброто, както и на Злото“. Посветените са изобразявали тази Сила, която управлява физическото зараждане, в мистичния облик на Бог Пан – или Природата; оттук са рогата и копитата на този митичен и символичен образ, както и християнският „козел“, „Шабаша на Вещиците“. Що се отнася до тези двамата, християните небрежно са забравили, че „козелът“ е бил също така и жертвата, избрана за изкупление на всички грехове на Израил, че е изкупителна жертва и е бил действителна жертва на приношение, символ на най-великата тайна на Земята – „падението в зараждане“. Само че евреите отдавна са забравили истинското значение на този нелеп (за непосветените) герой, избран от драмата на живота на Великите Мистерии, които те извършвали в пустинята; християните никога не са го знаели.

1 Цитираме по този повод думите на г-н С. Ленг и неговия превъзходен труд „Съвременна наука и съвременна мисъл“ (стр. 222). „От тази дилема (съществуването на злото в света) няма изход, ако не се откажем от идеята за антропоморфно божество и открито не приемем научната представа за Първичната Причина, неизповедима и извън познаваемостта; и за вселената, чиито закони можем да проследим, но за чиято истинска същност ние нищо не знаем и бихме могли само да подозираме или едва-едва да различаваме основния закон, който може да се ползва от полярността на доброто и злото, като необходими условия за съществуване“. Ако науката знаеше „истинската същност“, вместо нищо да не знае за нея, плахото подозрение би се превърнало в увереност за съществуването на такъв закон и в знание, че този закон е свързан с Кармата.

Елифас Леви се опитва да обясни догмата на своята църква чрез парадокси и метафори, но това лошо му се удава поради наличността на много томове, написани от благочестиви римокатолически демонолози с одобрението и покровителството на Рим в нашето деветнайсето столетие. За истинския католик Дяволът или Сатаната е реалност; драмата, разиграла се в Звездната Светлина, според ясновидеца от остров Патмос – който може би е искал да подобри разказа в Книгата на Енох – е също такъв действителен и исторически факт, както и всяка друга алегория и символично събитие в Библията. Но Посветените дават обяснение, което се различава от това на Елифас Леви, чийто гений и майсторски интелект е трябвало да се подчинят на известен компромис, посочен му от Рим.

По този начин истинските и „непримирими“ кабалисти признават, че за всички цели на науката и философията е достатъчно профанът да знае, че Великият Посредник на Магията – наречен от мартинистите, последователи на маркиз Сен-Мартен, Астрална Светлина, от средновековните кабалисти и алхимици Небесна Дева и Mysterium Magnum, а от източните окултисти Ефир, отражение на Акаша – е именно това, което църквата нарича Луцифер. Не е новост за нас, че на схоластите-латинци се е удало да превърнат Всемирната Душа и Плеромата – Носител на Светлина и Вместилище на всички форми, Сила, разпространена в цялата Вселена с нейните непосредствени и косвени следствия – в Сатаната и неговите дела. Но сега те са готови да дадат на споменатите по-горе профани даже тайните, за които е намеквал Елифас Леви, без съответните обяснения, тъй като системата на Елифас Леви, придържаща се към замъглени откровения, е могла да доведе само до по-нататъшно суеверие и заблуда. Действително, какво ученикът на Окултизма, намиращ се още на първото стъпало, може да извлече от следните високопоетични изречения на Елифас Леви, които са толкова апокалиптични, колкото и писанията на който и да е алхимик?

„Луцифер (Астралната Светлина)... е опосредяваща сила, съществуваща в цялото творение; тя помага да се създава и разрушава и падението на Адам е било еротично опиянение, което направило неговото потомство роб на тази съдбовна Светлина... всяка полова страст, обладала нашите чувства, е вихър на тази Светлина, която се стреми да ни завлече в бездната на смъртта. Безумието, халюцинациите, виденията, екстазите, всички те са форма на твърде опасно възбуждане, дължащо се на този вълшебен фосфор (?). Така в края на краищата Светлината принадлежи на природата на огъня, чието разумно използване сгрява и оживява, а неговият излишък – напротив, разлага и унищожава.

По този начин човекът е призван към царствено владение на тази (Астрална) Светлина и чрез това да си завоюва безсмъртие и същевременно, пак чрез него, го заплашва опиянение, поглъщане и вечно унищожение.

Поради това тази Светлина, доколкото тя е поглъщаща, отмъстителна и пагубна, действително ще бъде адски огън, змеят на легендата; мъчителните заблуди, с които той е пълен, сълзите и скърцането със зъби на отхвърлени същества, които той поглъща, призрак на живота, изплъзващ се пред тях и сякаш подиграващ се и оскърбяващ тяхната агония – всичко това действително би било Дявол или Сатана.“1

1 „История на Магията“, стр. 196, 197.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 29

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред