За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 27

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Това било известно подобрение в сравнение с чернокнижието в Атлантида, спомен за което се пази сред всички образовани и четящи на санскрит индуси, както и в народните легенди. Въпреки това, то е било само пародия и кощунство спрямо Свещените Мистерии и техните Науки. Бързият растеж на антропоморфизма и идолопоклонничеството довели ранната пета раса, както вече извършили същото с четвърта раса, до магьосничеството, макар и в по-малка степен. В края на краищата, даже и „четиримата Адама“ (олицетворяващи под други имена четирите минали раси) били забравени и преминавайки от едно поколение към друго, обременявайки се при това с още допълнителни митове, били погълнати накрая от океана на народния символизъм, наречен Пантеони. Въпреки това, те съществуват и до днес в най-древните еврейски предания; първият като Тзелей, „Адам-сянка“, Чхая в нашата доктрина; вторият – „Адам Прообраз“, копие на първия и „мъже-женствения“ Адам на екзотеричния Генезис; третият – „Земният Адам“ преди Падението и андрогин; и четвъртият – Адам след своето „Падение“, т.е. разделен на два пола или истински атлант. Адам от Градината Едем, или праотецът на нашата пета раса, е изкусна съвкупност от отбелязаните четирима. Както е казано в Зохар, Адам, първият човек, не може да се намери сега на Земята, понеже е „ненамираем в цялото подножие“. Тъй като – откъде произлиза долната Земя? „От Веригата на Земята и от Небесата горе“, т.е. от висшите Глобуси, тези, които предшестват нашата Земя и се намират над нея.

„И от нейните дълбини (на Веригата) излезли твари, различаващи се една от друга. Някои от тях в дрехи (плътни) (кожени), някои в обвивки (Q’lippoth)... някои в червени обвивки, някои в черни, други в бели и някои във всички цветове.“1

Както халдейската космогония и току-що приведените Станси, някои трактати от Кабала също говорят за двулики твари, за четирилики и еднолики; тъй като „висшият Адам не се спускал във всички страни, не породил потомство и не е имал много жени“, но в това се съдържа тайната.

Драконът също е тайна. Равинът Симеон Бен Йохай казва правилно, че да се разбере смисълът на Дракона не е съдено на „спътниците“ (учениците или чела), а само на „малките деца“, т.е. на съвършените Посветени.2

„Спътниците разбират работата в началото, а само „малките деца“ разбират притчата за труда в Principium чрез Мистерията на Змея на Великото море.“3

1 Зохар, III, 9а, изд. на Броди; изд. в Кремона, III т., 4а, колонка 14, Кабала на Майер, стр. 416, 417.

2 Такова е било името, давано в древна Юдея на Посветените, наричани също така „Невинни“ и „Младенци“, т.е. още веднъж „родени“. Този ключ открива една от тайните на Новия завет; избиването от Ирод на 40 000 „Невинни“. За това събитие съществува легенда и станалото почти век пр. Хр. събитие показва произхода на преданието, което се покрива със събитието, отнасящо се до Кришна и неговия чичо Канса. В Новия завет Ирод представлява Александър Янус (от Лидия), чието преследване и избиване на стотици и хиляди Посветени довело до приемането на библейския разказ.

3 Зохар, II, 34.

И християните, на които ще им се наложи да прочетат това, също ще разберат, благодарение на цитираните по-горе думи, кой е бил техният „Христос“. Тъй като Исус повторно е твърдял, че „който не приеме Царството Божие като малко дете, няма да влезе в него“; и ако някои от неговите изречения се отнасят до децата извън всякаква метафора, по-голямата част от споменаването на „малките деца“ в Евангелията се отнася до Посветените, към които е принадлежал и Исус. Павел (Саул) се споменава в Талмуд като „малко дете“.

„Тайната на Змея“ се е съдържала в следното: нашата Земя, или по-точно земният живот, често се споменава в Тайните Учения като Велико Море, при това „Море на Живота“ и до днес остава любима метафора. Сифра ди-Цениута говори за Първичния Хаос и Еволюцията на Вселената след Разложението (Пралайа), сравнявайки го с разгъващ пръстените си Змей:

„Разпростирайки се на всички страни, захапвайки опашката си и въртейки глава, той се разярява и злобее... той пази и се скрива. Той се появява през всеки хиляда Дни.“1

Коментарите върху Пураните гласят:

„Ананта-Шеша е форма на Вишну, Светия Пазещ Дух, и символ на Вселената, на който, както се предполага, той спи в течение на промеждутъка от време между Дните на Брама. Седемте Глави на Шеша поддържат Вселената...“

И така, Духът на Бога „спи“ или „диша“ над Хаоса от Недиференцирана Материя преди всяко ново „Творение“, казва Сифра ди-Цениута. Един ден на Брама се състои, както вече беше обяснено, от хиляда Маха-Юги; и тъй като всяка нощ, или период на покой, се равнява по продължителност на този Ден, лесно е да се види към какво се отнасят думите в Сифра ди-Цениута – а именно, че Змеят се проявява „един път на хиляда дни“. Също така не е трудно да се разбере до какво ни води посветеният автор на Сифра, когато казва:

„Неговата глава се разбива във водите на Великото Море, тъй като е написано: „Ти разделяш морето със силата си, ти разбиваш главите на драконите във водите.“2

1 I, № 16.

2 Оp. cit., LXXIV, 13.

Това се отнася до изпитанията на Посветените в този физически живот, в „Морето от Мъка“, ако това бъде прочетено с един ключ; то намеква за последователното разрушение на седемте Сфери на Веригата от Светове във Великото Море на Пространството, ако бъде прочетено с друг ключ; тъй като всички небесни глобуси или сфери, всеки свят, звезда или група звезди се наричат в символизма „Главата на Дракона“. Но по какъвто и начин да четем това, Драконът, както и змеят, никога не са били разглеждани в древността като зло. В метафорите, независимо дали са астрономични, космични, теологични или просто физиологични (или фалични), Змеят винаги е бил разглеждан като божествен символ. Когато се споменава за (космически) Змей, който тича с 370 скока“,1 това означава цикличните периоди на великата Година на Тропиците от 25 868 години, разделена в езотеричните изчисления на 370 периода или цикъла, както една слънчева година се дели на 365 дни. И ако християните са смятали Михаил за победител на Сатаната или дракона, това е защото в Талмуд този войнстващ Облик е представен като Цар на водите, имащ седем подчинени му Духа – основателна причина латинската църква да го направи Покровител на всеки морски нос в Европа. В Сифра ди-Цениута Творящата сила „нахвърля очертанията и спиралните линии на своето творение във вид на Змей“. „Той захапва опашката си“, тъй като това е символ на безкрайната Вечност и циклови периоди. Впрочем изброяването на неговите значения би изисквало цял том, та ние трябва да привършим.

1 Пак там, №33.

И така, читателят може сам да се убеди колко разнообразни са значенията на „Войната в Небесата“ и „Великия Дракон“. По този начин, най-тържествената и заплашваща църковна догма, Алфата и Омегата на християнската вяра и стълбът, на който почива нейното Падение и Изкупление, се свежда до езическия символ в множеството алегории за тези доисторически битки.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 27

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред