За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 25

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

В древността Сома никога не се е давала на непосветен брамин – на обикновения грихаст – или на жреците на екзотеричния ритуал. По този начин, въпреки че Брихаспати е бил „Учител на Боговете“, все пак той е представлявал само култ на мъртвата буква. Именно Тара, неговата жена, е показана като символ на душата. Макар и да е венчана с догматичния култ, Тара се стреми към Истинската Мъдрост, поради което е представена като посветена в тайните на цар Сома, който дава Мъдрост. Затова в тази алегория Сома е изобразяван като неин похитител. В резултат от това се ражда Будха, Езотеричната Мъдрост – Меркурий или Хермес в Гърция и Египет. Той се изобразява толкова „прекрасен“, че даже съпругът, макар да знае, че Будха не е потомък на неговия култ на мъртвата буква, признава „новороденото“ за свой син, плод на своите ритуали и безсмислени форми.1 Такова е накратко едно от значенията на алегорията.

Войната на Небето се отнася към няколко събития от този род на различни планове на битието. Първото е чисто астрономичен и космичен факт, който се отнася до Космогонията. Джон Бентли е предполагал, че при индусите Войната на небето е била само форма, отнасяща се до тяхното изчисление на периодите на времето.2

1 Ние виждаме същото в съвременните екзотерични религии.

2 „Historical View of the Hindu Astronomy“. Като цитира извадки от този труд във връзка с „Аргабхата“ (?Ариабхата?), който, както казват, дава най-прекия подход към истинското отношение между различни величини за изчисление на величината ?, авторът на „The Source of Measures“ излага любопитно твърдение. „Бентли, както казват, е бил доста вещ относно астрономическото и математическото знание..., поради което неговото твърдение може да бъде прието като достоверно.“ „При индусите е проявена твърде ярко същата забележителна черта, която срещаме у много източни и древни народности и която се съдържа в следното – ревниво да се крият тайните на подобен род знания. Това, което е било дадено за общо осведомяване и предоставено на всеобщо обсъждане, е било само приблизително знание на по-скрито и тайно Знание.“ Самата тази формула на Бентли ще бъде любопитен пример за такова твърдение; и като бъде обяснена, ще докаже, че всичко това (екзотеричната астрономия и наука на индусите) е било заимствано от система, която самият Бентли е смятал, разбира се, за далеч превъзхождаща знанията на индусите във всички времена и всяко поколение (стр. 86–87).

В това е нещастието на Бентли, но то нищо не може да отнеме от славата на древните индуски астрономи, които всички са били Посветени.

Той смята, че това е послужило за прототип на западните народи за построяването върху тази основа на тяхната Война на Титаните. Авторът не греши съвсем, но не е и напълно прав. Ако звездният прототип действително се отнася към предманвантарния период и изцяло е основан на знанието на цялата програма на еволюцията на Космогонията,1 знание, което арийските Посветени притежават, според тяхното твърдение, тогава Войната на Титаните е само легендарно и обожествено копие на истинската война, чието място на действие е била област в Хималайския Кайлас (Небе), вместо в дълбините на космическото междузвездно пространство. Това е предаван спомен за страшната битка между „Синовете на Бога“ и „Синовете на Мрака“, четвъртата и петата раса. Всички следващи национални традиции на тази тема са били построени именно върху тези събития, слети в едно в легендите, заимствани от екзотеричните разкази за Войната, предприета от Асурите против Боговете.

Езотерично Асурите – превърнати впоследствие в зли Духове и низши Богове, вечно намиращи се в състояние на война с Великите Божества – са Боговете на Тайната Мъдрост. В най-древните части на Риг-Веда те са Духовни и Божествени Същества, тъй като терминът Асура се употребява за обозначение на Висшия Дух и е бил тъждествен с великия Ахура на зороастрианите.2 Било е време, когато самите Богове Индра, Агни и Варуна принадлежали към Асурите.

1 Тайната Доктрина учи, че всяко събитие от световно значение, подобно на геоложкия катаклизъм в края на дадена раса и началото на нова, носещо всеки път на човечеството велика духовна, морална и физическа промяна, е предназначено и се подготвя, така да се каже, в звездните области на нашата планетна система. Астрологията изцяло е построена на тази мистична и тясна вътрешна връзка между небесните тела и човечеството и е една от най-големите тайни на посвещението и окултните мистерии.

2 Вж. Вендидад на Дармстетер, увод, стр. LVIII.

В Таитирия Брахмана Диханието (Асу) на Брама-Праджапати се оживило и от него той създал Асурите. По-късно, след Войната, Асурите се противопоставят на боговете, оттук е и „А-сура“ – началното „а“ е отрицателен префикс – или „Не-богове“; Боговете се споменават като Сура. Това свързва Асурите и техните изобретени по-нататък Войнства с „Падналите Ангели“ на християнската църква, Йерархия на Духовни Същества, срещащи се във всички Пантеони на древните и даже на съвременните народи – от зороастрианите до Пантеона на китаеца. Те са Синове на изначалното Творящо Дихание в началото на всяка нова Маха-Калпа или Манвантара и принадлежат на същата категория, на която и останалите „верни“ Ангели. Те са били съюзници на Сома (бащата на Езотеричната Мъдрост) срещу Брихаспати (представляващ ритуалния или церемониалния култ). Очевидно те били принизени в Пространството и Времето до степен на противодействащи Сили или Демони на привържениците на ритуалите, заради тяхното възмущение против лицемерието, лицемерния култ и против формата, привързана към мъртвата буква.

Каква тогава е истинската природа на всички, които са се сражавали на тяхна страна? Те по същество са:

1) Ушанас, или „Войнството“ на планетата Венера, станала днес в римския католицизъм Луцифер, гений на „Утринната Звезда“,1 Тзаба, или армия на „Сатаната“.

2) Даитя и Данави, по същество титани, демони и великани, които намираме в Библията2 – потомство на „Синовете на Бога“ и „Дъщерите на хората“. Тяхното събирателно име показва характера, който им се приписва, и в същото време разкрива тайния animus на брамините; тъй като те са Крату-Двиша – „врагове на жертвоприношението“ или на екзотеричните симуланти. Те са „Войнства“, сражаващи се срещу Брихаспати, представителят на екзотеричните народни и национални религии; и Индра – Бог на Видимия Небесен Свод, явяващ се в ранната Веда Превисш Бог на Космическите Небеса, подходящо обиталище за извънкосмическия и личен Бог, над който никой екзотеричен култ никога не ще може да се издигне.

3) Следват Нагите,3 Сарпа, Змейовете или Серафи. Те също разкриват своята природа чрез скрития смисъл на техния глиф. В митологията са полубожествени същества с човешки лик и опашка на дракон. Поради това те несъмнено са еврейските Серафими (сравнете – Serapis, Sarpa, Serpent); единственото число на Серафими е Сараф – „горящ“, „огнен“. Християнската и еврейската ангелология правят разлика между Серафимите и Херувимите или Керубите, които принадлежат на втория разред; Езотерично и кабалистично те са тъждествени; Херувим е било просто наименованието, давано на изображенията или подобията на което и да е от подразделенията на небесните Войнства. Както беше казано, Драконите и Нагите са били имена, давани на Посветените-отшелници, поради тяхната голяма мъдрост и духовност и живеенето им в пещери. Затова, когато Езекиил1 употребява прилагателното Херувим за царя на Тир и му казва, че благодарение мъдростта и разбирането му няма тайна, която да може да се крие от него, на окултиста му е ясно, че тук се има предвид „Пророкът“, възможно е – все още последователят на екзотеричния култ, воюващ с Посветените от друга школа, а не въображаемият Луцифер, Херувим, изхвърлен отначало от звездната обител, а след това от Градината Едем. По този начин така наречената „Война“ в едно от многобройните Ј значения е и алегоричен запис на борбата между двете категории Адепти – на Дясната и Лявата пътека. В Индия са съществували три класа Риши, те били най-ранните Адепти, които са ни известни: Царствени или Раджарши – царе и принцове, посветили се на отшелнически живот; Божествени или Деварши, или синове на Дхарма или Йога; и Брамарши – потомци на тези Риши, които били основатели на Готрите на брамините, или расите, разделили се на касти. Сега, оставяйки за известно време митичния и астрономичен ключ настрана, тайните учения ще ни покажат много атланти, принадлежащи на тези подразделения; и между тях са ставали стълкновения и битки de facto и de jure. Един от най-великите Риши, Нарада, е бил един от Деварши; и той е представен като намиращ се в постоянна и вечна борба с Брама, Дакша и други Богове и Мъдреци. Поради това ние можем смело да заявим, че какъвто и да е астрономичният смисъл на тази универсално приета легенда, нейната човешка фаза е основана на истински и исторически събития, изопачени в теологичната догма, само за да бъде приспособена за еклезиастични цели. Както горе, така и долу. Звездните феномени и поведението на небесните тела в Небесата били взети като пример и планът бил приведен долу на Земята. Така Пространството, в неговия абстрактен смисъл, било наречено „царство на божественото знание“ и сред халдейците или Посветените то се е наричало Аб Су, Обител (или Отец, т.е. Източник) на знания, тъй като именно в Пространството обитават разумните сили, които невидимо управляват Вселената.1

1 Вж. Исая, XIV, 12.

Бълг. прев.: „Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите“. – Бел. прев.

2 Книга Битие, VI.

3 Нагите се описват от изтоковедите като тайнствени хора, чиито следи се намират в Индия в изобилие и до днес и които са живели в Нага-Двипа, на един от седемте материка или подразделения на Бхарата-Варша (Древна Индия). Нагпур е един от най-древните градове в страната.

1 XXVIII, 3, 4.

1 Не по-малко показателни са качествата, приписвани на Рудра Шива, Великият Йога, праотецът на всички Адепти – в Езотеризма един от най-великите царе на Божествената Династия. Наречен „първи“ и „последен“, той е покровител на третата, четвъртата и петата коренна раса. Тъй като в своя ранен аспект той е показан като аскета Диг-амбара, „облечен в елементи“, Три-лохана, „три-ок“, Панча-анана, „пет-лик“, намек за миналата четвърта и сегашната пета раса, тъй като, макар и „петолик“, той има само „четири ръце“, понеже петата раса все още е жива. Той е „Бог на Времето“, Сатурн-Кронос, както показва това неговият „барабан“ Дамару във формата на пясъчен часовник; и ако го обвиняват, че е отсякъл петата глава на Брама и го оставил само с четири, това е отново намек за известна степен на Посвещение, както и за Расите.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 25

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред