За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 22

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

„Планината Божия“ означава „Планина на Боговете“ или Меру, представител на която в четвъртата раса е била планината Атлас, последната форма на един от божествените Титани; в онези дни тя е била толкова висока, та древните са смятали, че Небесата почиват на нейния връх. Нима Атлас не е помогнал на Великаните в тяхната война против Боговете (Higinus)? Друго изложение ни показва, че тази легенда е получила началото си от склонността на Атлас, син на Йапет (Йафет) и Климена, към астрономията, страст, която го накарала да обитава най-високите планински върхове. Истината е, че Атлас, „Планината на Боговете“, а също така и герой с това име, са езотерични символи на четвъртата раса, а неговите седем дъщери, Атлантидите, са символите на седемте подраси. Според всички легенди планината Атлас била три пъти по-висока, отколкото е сега, тъй като е потъвала два пъти в течение на две различни епохи. Тя е от вулканичен произход и затова гласът в Езекиил казва:

„И Аз ще извлека от средата ти огън, който ще те погълне.“1

Разбира се, това не означава, както може да изглежда от преведените текстове, че този огън е трябвало да се избълва от самия Цар Тирски или от неговия народ, а от планината Атлас, символът на гордата Раса, веща в магията и достигнала висока степен във всички изкуства, както и на цивилизация, чиито последни останки били унищожени почти в подножието на веригата на тези някога гигантски планини.

Наистина: „Ти ще станеш ужасен и няма да бъдеш навеки“,2 тъй като самото име на тази раса и нейната съдба днес са изчезнали от паметта на човечеството. Вземете предвид, че почти всички древни царе и жреци са били посветени; че до самия край на четвъртата раса е съществувала вражда между Посветените на Дясната Пътека и Посветените на Лявата Пътека, накрая, че Градината Едем се споменава и от други лица, а не само от евреите на Адамичната раса, тъй като даже и фараонът е бил сравняван с най-прекрасното дърво на Едем, от същия този Езекиил, който казва:

„Всички дървета на Едем, отбраните и най-добрите на Ливан... ще бъдат утешени в долните части на земята. (Тъй като) и те с него (фараона)3 се оттеглили в преизподнята...“

1 Пак там, 18.

Бълг. прев.: „и Аз ще извлека изсред тебе огън, който ще те и погълне“. – Бел. прев.

2 Пак там, 19.

Бълг. прев.: „Ти ще станеш за ужас и няма да те име навеки“. – Бел. прев.

3 XXXI, 16, 17. Единственият фараон, когото Библията изобразява като загинал в Червено море е бил царят, преследвал израилтяните и останал безименен, може би поради твърде основателни причини. Тъй като този разказ несъмнено е бил заимстван от легендата за Атлантида.

Бълг. прев.: „С трясъка от падането му Аз докарах в трепет народите, когато го свалиха в преизподнята, при слезлите в гроба, и се зарадваха в преизподнята страна всичките дървета едемски, отборните и най-добрите на Ливан, всички, които пият вода; защото и те с него слязоха в преизподнята при убитите с меч, както и неговите съюзници, които живееха под сянката му сред народите“. – Бел. прев.

В долните части означава в действителност дъното на океана, което широко се разкъсало, за да погълне земята на атлантите и тях самите. Ако ние държим всичко това пред мисловния си поглед и сравним различните изложения, ще открием, че главите XXVIII и XXXI на Езекиил не се отнасят нито до Вавилон, нито до Асирия, нито до Египет – тъй като нито една от тези страни не е била унищожена така, а просто се е разрушила върху повърхността, не под земята – а в действителност до Атлантида и до повечето от нейните народи. И ние ще видим, че „Градината Едем“ на Посветените не е била мит, а потънала днес местност. Светлината ще озари изучаващия и на основата на тяхната истинска езотерична ценност той ще оцени фразите, като тези: „Ти си се намирал в Едем... ти си бил на светата Планина Божия.“1 – тъй като всички народи са имали и някои все още имат свещени планини; у някои това са Хималайските върхове, у други Парнас и Синай. Всички те са били места на посвещение и обители на главите на общините, на древните и даже на съвременните Адепти. И още:

„Ето Асура (защо не атлантът – Посветеният?) е бил кедър в Ливан... неговата височина е надвишавала всички дървета... Кедрите в градината Божия не го засенчвали... така че всички дървета Едемски... му завиждали.“2

1 XXVIII, 13, 14.

2 XXXI, 3–9.

Бълг. прев.: „Ето, Асур беше кедър ливански с гиздави ветви, кичест и висок; върхът му – сред гъсти облаци... Затова височината му надмина всички полски дървета... Кедрите в Божията градина не го засеняха... Аз го украсих с многото му ветви, тъй че всички едемски дървета в Божията градина му завиждаха“. – Бел. прев.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 22

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред