За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 17

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

B. БОГОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА ПРОИЗЛИЗАТ

ОТ БОГОВЕТЕ НА МРАКА

По този начин е установено достатъчно добре, че Христос, Логос, или Бог в Пространството и Спасител на Земята, е един от отзвуците на същата тази допотопна и за съжаление толкова малко разбрана Мъдрост. Нейната история започва със слизането на „Боговете“ на Земята, които са се въплътили в човечеството – именно това е „Падението“. Независимо дали това е Брама, в алегорията – свален на Земята от Бхагаван, или пък е Юпитер Кронос, всички те по същество са символите на човешките раси. Докоснали веднъж тази планета от плътна Материя, белоснежните криле даже и на най-висшия Ангел не могат вече да останат неопетнени, или Аватар (или въплъщението) да бъде съвършен, тъй като всеки такъв Аватар е падане на Бога в зараждане. Никъде метафизичната истина не е толкова ясна, както в нейното Езотерично обяснение, или толкова скрита за обикновеното разбиране на онези, които вместо да ценят величието на това представяне, могат само да го унизят – никъде, както в Упанишадите, в Езотеричните тълкувания на Ведите. Според характеристиката на Гин-о, Риг-Веда е „най-великото представяне на великите пътища на Човечеството“. Ведите са и винаги ще останат в Езотеризма на Веданта и Упанишадите „Огледало на Вечната Мъдрост“.

Преди повече от шестнайсет столетия новите маски, насилствено поставени върху ликовете на древните Богове, ги скрили от любопитството на тълпите, но в края на краищата те се оказали несполучливо преобразяване. Но метафоричното Падение и също толкова метафоричното Изкупление и Разпятие повели Западното Човечество по пътища, потънало до коляно в кръв. Най-лошото от всичко е, че те ги повели към вяра в Злия Дух, различен от Всеблагия Дух, като първият живее в цялата Материя и предимно в човека. И накрая, това създало унижаващата Бога догма за Ада и вечната гибел; тази догма поставила плътна завеса между висшата интуиция на човека и божествените истини и най-пагубното следствие е било това, че хората са останали в незнание на факта, че не е имало нито врагове, нито тъмни демони във вселената, преди човешката поява на тази Земя и вероятно на други планети. Така хората били принудени да приемат мисълта за първородния грях като проблемно утешение за страданията на целия свят.

Философията на такъв закон в Природата, който внедрява в човека, както и във всяко живо същество, страстно, вродено и инстинктивно желание за свобода и самоуправляване, принадлежи на психологията и не може да се разглежда сега, тъй като, за да се демонстрира това чувство във висшите Разуми, да се проанализира и представи естествената причина за това, е необходимо безкрайно обяснение, за което тук няма да стигне мястото. Може би най-добрият синтез на това чувство намираме в трите стиха на „Загубения Рай“ на Милтон. Там „Падналият“ говори:

„Да царстваме тук можем в безопасност; и изборът ми е,

че царство да спечелиш е достойно, макар и в ада!

Да царстваш в ада по-добре е, отколкото слуга да си в небето!“

По-добре е да си човек, венец на земното творчеството и цар над неговия opus operatum, отколкото да се загубиш сред безволевите Духовни Сонми в Небесата.

Ние вече говорихме, че догмата на първото Падение е била основана на няколко стиха от Откровението, които са плагиатство от Книгата на Енох, както днес е доказано от неколцина учени. Тези стихове са породили безкрайни теории и умозаключения, постепенно достигайки значението на догма и вдъхновена традиция. Всеки се е опитвал да обясни стиха за седмоглавия звяр с неговите десет рога и седем венеца, чиято опашка „увлякла от небето една трета от звездите и ги свалила на Земята“ и „не се намерило вече за тях (Дракона и неговите ангели) място на небето“. Какво именно означават седемте глави на Дракона (или цикъла), както и неговите пет злобни царе, може да се научи от Addenda, в края на третата част на този том. Започвайки от Нютон и Босюе, в християнските мозъци непрекъснато са се раждали нови теории във връзка с тези неясни стихове. Босюе казва:

„Падащата звезда не е никой друг, освен ересиарх Теодосий... Облаците на дима на ереста на монтанистите... Едната трета от звездите по същество са мъчениците и специално – докторите по Богословие.“

Но Босюе би трябвало да знае, че описаните в Откровението събития не са били самобитни и те могат, както вече беше доказано, да бъдат намерени в други езически предания. Нито монтанистите, нито схоластиците са съществували по времето на Ведите, нито дори в много по-древна епоха в Китай. Но християнската теология е трябвало да бъде пазена и спасена.

Това е толкова естествено. Но защо трябва да се принесе в жертва истината, за да се запазят от разрушение измислиците на християнските теолози?

„Princeps aeris huius“, „Цар на Въздуха“ на св. Павел не е Дяволът, а въздействието на астралната светлина, както правилно е обяснено от Елифас Леви. Дяволът не е „Бог на този период“, както казва той, тъй като е Божество на всички векове и периоди от момента на появата на човека на Земята; и Материята, в безбройните Ј форми и състояния, е трябвало да се бори за своето мимолетно съществуване срещу други разлагащи сили.

„Драконът“ е просто символ на Цикъла и „Синовете на Манвантарната Вечност“, които се спуснали на Земята по времето на известна епоха на нейното оформяне. „Облаците на дима“ по същество са геоложките феномени. „Една трета част от звездите на небесния свод“ се отнася до Божествените Монади – Духове на звездите в астрологията – които се въртят около нашия глобус, т.е. човешки Ego, предназначени за преминаване на целия Цикъл от Въплътявания. Изразът „qui circumambulat terram“ също се отнася към теологията на Дявола, митичният Отец на Злото, за който е казано, че е „паднал подобно на мълния“. За нещастие на това тълкуване, „Синът Човешки“, или Христос, според личното свидетелство на Исус трябва да се спусне по подобен начин на Земята, „като Мълния, дошла от Изток“,1 именно под същия образ и под същия символ, както и Сатаната, за който е казано: „паднал като мълния... от небето.“2 Всички тези метафори и цветя на риториката са предимно източни по своя характер и поради това техният произход трябва да се търси на Изток. Във всички древни космогонии Светлината произлиза от Тъмнината. В Египет, както и в другите страни, Мракът е бил „начало на всички неща“. Оттук Пемандър, „Божествената Мисъл“, излиза като Светлина от Тъмнината. В римокатолическата теология Бегемот1 е принцип на Мрака или Сатана и въпреки това Йов казва, че „Бегемот е глава (принцип) на пътищата Божии“ – „Principium viarum Domini Behemoth!“2

1 Евангелие от Матей, XXIV, 27.

Бълг. прев.: „Защото, както светкавица излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески“. – Бел. прев.

2 Евангелие от Лука, X, 18.

Бълг. прев.: „А той им рече: видях Сатаната, как падна от небето като светкавица...“ – Бел. прев.

1 Протестантската Библия невинно определя Бегемот „като слон, както някои мислят“. Вж. забележката (Йов, XI, 15) в утвърденото изложение.

2 Книга на Йов, XL, ст. 19.

В българския превод на Книга на Йов 19-и стих на тази глава съответства на 14-и стих, който се чете: „Това е върхът на Божиите пътища: само Оня, Който го е сътворил, може да приближи меча си до него“; вместо – „Той е глава...“ – Бел. прев.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 17

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред