За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 4

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Небо, най-древният Бог на Мъдростта във Вавилония и Месопотамия, бил тъждествен на индуския Будха и на гръцкия Хермес-Меркурий. Единствената разлика е незначителната промяна относно пола на родителите. Както в Индия Будха е бил син на Сома (Луната) и жената на Брихаспати (Юпитер), така Небо бил син на Зарпаниту (Луната) и Меродах, станал Юпитер, след като бил Слънчев Бог. Като планетата Меркурий, Небо бил „надзирател“ сред седемте планетни Богове; и бидейки олицетворение на Съкровеното Учение, той бил Набин, ясновидец и пророк. Мойсей също изобразяват умиращ и изчезващ на планината, посветена на Небо. Това доказва, че той е бил Посветен и свещенослужител на този Бог под друго име; тъй като този Бог на Мъдростта е бил велико Творящо Божество и е бил почитан като такъв. На него са се покланяли не само в Борсипа, в неговия великолепен храм или Планетарната Кула, но са го почитали и моавите, ханаитите, асирийците и по цяла Палестина. Тогава се пита – защо да не е бил на почит и сред израилтяните? „Храмът на Вавилон, посветен на Планетите“, е имал своя „Светая Светих“ вътре в светилището, посветено на Небо, Бога-пророк на мъдростта. В „Hibbert Lectures“ се казва:

„Древните вавилонци са имали посредник между хората и боговете... и Небо е бил „провъзвестител“ или „пророк“, тъй като оповестявал желанията на своя баща Меродах.“2

2 Sayce; cp., стр. 15, второ издание.

Подобно на Будха, Небо е създател на четвъртата и също така на петата раса. Тъй като той поставил началото на нова раса Адепти, а Будха – на Слънчево-Лунната Династия, или на хората от сегашните раси на този Кръг. И двамата са адепти на своите собствени създания. Адам-Адами е олицетворение на двойния Адам; на парадигматичния Адам-Кадмон-Твореца, също така и на низшия земен Адам, който, по мнението на сирийските кабалисти, е имал само Нефеш, „дихание на живота“, а не Жива Душа, която получил едва след своето Падение.

Поради това, ако Ренан упорства и продължава да разглежда халдейските писания – или това, което остава от тях – като апокрифи, това е съвършено несъществено и не променя нито истините, нито факта. Съществуват други изтоковеди, които могат да се придържат към различно мнение; дори и да не беше така, все пак в действителност това има твърде малко значение. Тези доктрини съдържат ученията на Езотеричната Философия и това е достатъчно. За онези, които нищо не разбират от символиката, това може да изглежда просто като звездопоклонничество, или даже като „езическа нелепост“ – за онзи, който би искал да скрие Езотеричната Истина. Докато изказвал презрението си към Езотеризма в религиите на другите народи, Маймонид допускал Езотеризма и Символиката в своята, проповядвайки тайна и мълчание за истинския смисъл на думите на Мойсей. Оттук е и неговата злочестина. И така, доктрините на Ку-тами, халдеецът, са алегорично предаване на религията на най-ранните народи на петата раса.

Защо тогава Ренан се обръща към наименованието „Адам-Адами“ с такова академично презрение? Авторът на „Origins of Christianity“ очевидно нищо не знае нито за произхода на езическия Символизъм, нито за езотеризма, иначе той би трябвало да знае, че името Адам-Адами е било своеобразен световен символ, който дори евреите са отнасяли не към един човек, а към четири отделни човечества. Това е лесно да се докаже.

Кабалистите учат за съществуването на четири различни Адама или преобразяването на четирима последващи един друг Адама, еманации от Диукна или Божествения Призрак на Небесния Човек, ефирна комбинация на Нешама, висшата Душа или Духа; този Адам не е имал, разбира се, нито грубо човешко тяло, нито тяло на желанията. Той е прототип (Tzure) на втория Адам. По тяхното описание в Кабала всеки може да се убеди, че те несъмнено представляват нашите Пет Раси. Първият е Съвършен, Свещен Адам, „Сянката на когото е изчезнала“ (Царете на Едем), произлязъл от божествения Тцел (Образ); вторият се нарича Протопластичен Андрогинен Адам на бъдещия земен разделил се Адам; третият Адам е човек, създаден от „прахта“ (първият, Непорочен Адам); и четвъртият е предполагаемият прародител на нашата собствена раса – Падналият Адам. Все пак, обърнете внимание на забележително ясното обяснение, дадено на тези Адами в Кабала на Исак Майер. Той сочи само четиримата Адама, несъмнено заради Царете на Едом, и добавя:

„Четвъртият Адам... бил покрит с кожа, плът, нерви и т.н. Това отговаря на съчетанието на висшата Нефеш и Гюф, т.е. тялото. Той има животинска мощ за размножаване и продължаване на рода.“1

1 Оp. cit., стр. 418, 419.

2 Пак там, стр. 118.

3 Просто утроба, „Светая Светих“ при семитите.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 4

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред